Хю Грант като злодея в религиозния хорър ''Еретик''

Това ревю е публикувано за пръв път на 10 септември 2024 г. от Международния филмов фестивал в Торонто. Сега го публикуваме във връзка с премиерата на филма "Еретик" (Heretic) в кината по света. Автор е Билдж Ебири.

„Това е изродски период в моята кариера“, отговаря Хю Грант на въпрос защо през последните години се е насочил към ролята на злодеи. „Остарях. Станах грозен. Никой вече не ми предлагаше главни роли.“ Този разговор се състои на Международния филмов фестивал в Торонто след премиерата на новия филм на ужасите на Скот Бек и Брайън Уудс „Еретик“, в който Грант играе г-н Рийд, странен мъж с много интересни размисли и богати познания за религията, който може би държи, а може би не... две сестри-мисионерки на мормоните като заложнички в старата си страховита къща. „Доста ме привличат злото, насилието, смъртта“, добавя той. „Чувствам се много щастлив в този свят.“ Малко след това някой от публиката му пожелава честит рожден ден; Хю Грант току-що е навършил 64 години.

Макар че през последните години Грант се справя чудесно с ролите на злодеи или поне - с персонажи със съмнителен морал (спомнете си за „Подземия и дракони: Чест сред крадци“, „Разруха“ и „Падингтън II“) - завладяващото му превъплъщение в „Еретик“ е нещо съвсем различно. В някои отношения това е класическа роля за Хю Грант. 

Разпознаваме всички онези познати маниери, тикове и жестове, които някога му помогнаха да си проправи път към звездния списък в хитове като „Четири сватби и едно погребение“ и „Нотинг Хил“. Но сега, когато косата му вече не е разрошена, бръчките са се появили и той не ги крие, а гласът му е станал дрезгав, личността му е сякаш отровна. Когато всичко свършва, е трудно да си представим някой друг да се справи така добре с тази роля, която сякаш е в диалог с по-ранните роли и години на актьора. Достатъчно е да се запитаме: Винаги ли Хю Грант е бил злодей?

Може би глупав въпрос, но определено интригуващ поради един факт - колко обезоръжаващ беше той във всички онези по-ранни филми. Със сигурност това бяха актьорски изпълнения - понякога страхотни - в които Грант сякаш знаеше точната комбинация от жестове, за да ни спечели. Всички актьори трябва да ни съблазняват в някаква степен, но тези, които играят злодеи, които омагьосват жертвите си, за да ги примамят, трябва да ни съблазняват повече от другите. И в „Еретик“ хюгрантизмът все още е налице: бързото мигане, което означава нервност; повдигнатите вежди, подсказващи безпомощност; внезапните широки (озъбени) усмивки, в опит да се разчупи напрежението. Той прави гримаси, когато трябва да се справя с неудобните въпроси; свива рамене с момчешка безхитростност; прави комбинацията си от накланяне на главата и полузагърбване, когато трябва да каже нещо може би малко неприятно.

Филмът включва основно трима герои: Освен Рийд, това са сестра Барнс (Софи Тачър) и сестра Пакстън (Клои Ийст), двете млади мисионерки, които са звъннали на вратата му по време на буря, защото преди това той е изразил интерес, искал е да научи повече за мормонството. Той ги кани да влязат. Те отбелязват, че не могат да влязат, ако не присъства друга жена. Той казва, че съпругата му ще излезе веднага и че е приготвила пай във фурната. Приветливостта му помага да привлече тези млади жени, може би както винаги го е правел и преди - и в романтичните комедии.

Двете невинни девойки влизат и скоро Рийд ги вкарва в остър дебат за вярата, той подлага на съмнение причините да вярват в това, в което вярват. Е, това е по-скоро лекция: Рийд дава бързо да се разбере, че е учил много за религията и вероятно знае повече за мормонството от двете момичета, като има много и разнообразни идеи за вярата. Най-блестящата сцена във филма няма нищо общо с напрежението или страха (макар че в „Еретик“ има много от тях), а по-скоро с това, че Рийд излага историята на световните монотеистични религии, като междувременно прави препратки към историята на настолната игра „Монополи“ и плагиатството в поп-песните.

Г-н Рийд е бъбрива роля, а Грант отбеляза на пресконференцията, че работи най-добре, когато има много диалози.

„Ужасявам се от моменти във филмите, в които не говоря“, казва той. „Става ми неудобно.“ Още нещо в ролята му в „Еретик“. След като историята наистина се разгръща, Грант изглежда толкова непринуден, сякаш цял слой фалш е бил премахнат. Неговите изпълнения в романтичните комедии са ни толкова близки заради постоянните съмнения на героите му, които се съмняват в себе си. Господин Рийд, при всичките си неспокойни рамене и колебания, няма някакви съмнения в себе си. Това, което в крайна сметка го прави толкова ужасяващ, е точно следното - колко удобно се чувства в кожата си.

Когато Грант казва, че предложенията за роли са спрели, той не се шегува. Дори фигури като Ал Пачино и Робърт де Ниро се борят в по-късните си години да намерят главни роли, достойни за таланта им.

(Преди Де Ниро да се свърже отново с Мартин Скорсезе, кариерата беше на път да се превърне в каламбур.) Грант е изправен пред двойно предизвикателство, защото жанрът, с който се свързва най-много - студийната романтична комедия - почти умря като начинание на големия екран. Той остаря, и филмите, които правеше, остаряха. А филмите остаряха не само защото престанаха да бъдат хитове, но и защото публиката вероятно стана много по-цинична по отношение на любовта или поне на това, което тези филми ни продаваха като любов.

Участието на Грант в „Еретик“ е не само страхотна роля, която привлича вниманието, но и роля, за която определено се изисква щипка от чара на Хю Грант.

Да, знаем, че сме във филм на ужасите, но прекарваме първото действие на филма с тайната надежда, че г-н Рийд ще се окаже нормален човек, че жена му наистина ще се окаже в съседната стая с боровинковия си пай и че той действително е любопитен да разбере какво мислят тези две усмихнати млади жени за мормонството - че бавно нарастващите подозрения на сестра Пакстън и сестра Барнс са просто някакво ужасно, комично недоразумение, което скоро ще бъде изяснено.
Но истината е, че по света вече не се правят филми като „Нотинг Хил“ или „За едно момче“. Светът вече прави филми като „Еретик“.

Следете новините ни в GoogleNews