Фалшиви договори с Netflix и измислени литературни агенти: Как измамници източват милиони от писатели

Представете си, че получавате писмо от известен литературен агент, който е впечатлен от книгата ви. Или предложение романът ви да бъде екранизиран от Netflix. Следват обещания за международна кариера, срещи с продуценти и реклами на „Таймс скуеър“. Единственото условие е да платите няколко такси предварително.

Така започват някои от измамите, които са превърнали писателите в мишена на международна индустрия за милиони долари, разкрива мащабно журналистическо разследване на Снигдха Пунам, публикувано в „Гардиън“ на 29 октомври. Материалът се появява първоначално в изданието The Dial.

Измамниците се представят за издатели, литературни агенти, организатори на читателски клубове и представители на филмови компании. Те предлагат популяризиране на книги, срещи с читатели, издателски договори и дори екранизации, които никога няма да се осъществят.

Самата журналистка, автор на книгите „Dreamers“ и „Scamlands“, получава покана от уж американски читателски клуб да обсъди първата си книга пред неговите членове. След размяна на писма се появява искане за финансов принос, който трябвало да покрие организацията на онлайн събитието.

Пунам решава да продължи кореспонденцията, за да разбере кой стои зад предложението. Включва се във видеосреща с около 20 души, чиито камери остават изключени. Въпросите звучат подготвени, а самоличността на участниците поражда съмнения. Според журналистката зад привидно американския клуб стои организирана измамна схема.

Случаят далеч не е изолиран. Британското Дружество на авторите съобщава, че получава поне десетина сигнала за подобни измами всяка седмица. Американската Authors Guild също отчита почти ежедневни оплаквания от писатели, които са били измамени или са получили подозрителни предложения.

Особено показателен е случаят с фалшивата издателска компания PageTurner. Според Министерството на правосъдието на САЩ чрез схемата са били измамени над 800 автори за повече от 48 милиона долара. Служители в колцентър във Филипините убеждавали писатели да плащат такси, данъци и други разходи, уж необходими за издаване на книгите им или за сключване на филмови договори.

Един от най-драматичните случаи в разследването е този на датската писателка М. Л. Старк, автор на психологически трилъри. Тя разказва, че е платила около 100 000 долара за издателски и рекламни услуги на компания, която смятала за свързана с американския издателски бизнес.

Сред платените услуги имало редактиране, дизайн на корици, медийно отразяване и реклама на роман на електронен билборд на „Таймс скуеър“. Последната действително се появила, но струвала на писателката 10 000 долара.

След повече от година кореспонденция измамниците ѝ предложили още по-примамлива възможност – филмова адаптация за Netflix, която трябвало да бъде снимана в Тайланд.

Старк заминала за страната, за да се срещне с човека, когото смятала за свой редактор и приятел. При личната среща поискала да види документите му и установила, че той използва фалшива самоличност. Според разказа ѝ мъжът признал, че компанията всъщност се намира в Карачи, Пакистан, а отношенията им от самото начало са били част от измама.

Разследването показва, че подобни операции могат да бъдат организирани като истински компании – с офиси, отдели, служители, месечни цели и бонуси за сключени сделки.

Измамниците създават и сайтове, които имитират известни издателства и платформи за самостоятелно публикуване. Някои използват имена и адреси, напомнящи тези на утвърдени компании, за да се появяват при интернет търсенията на начинаещи автори.

Изкуственият интелект допълнително улеснява схемите. Чрез него могат да се създават убедителни писма, персонализирани похвали за книгите и професионално изглеждащи рекламни предложения.

В основата на измамите стои желанието на писателите произведенията им да бъдат прочетени, признати и оценени. Именно надеждата за литературен пробив се превръща в инструмент за финансова злоупотреба.

Експертите съветват авторите да проверяват самоличността на всеки агент или издател, който се свързва с тях, да използват официалните сайтове на компаниите и да бъдат особено внимателни при искания за предварителни плащания, придружени от обещания за гарантирани продажби или филмови договори.

Разследването на „Гардиън“ показва как стремежът към литературен успех може да бъде превърнат в доходоносен бизнес за организирани международни измамни мрежи.