Джон Малкович пред Асошиейтед прес: Протестите срещу спектакъла ми в България бяха жалки и нелепи

72-годишният актьор разказва за новия си филм на Мартин Макдона, за половин век на сцената в 47 държави и за живота си в непрекъснато движение. „Аз съм работещ човек“, казва той и признава, че рядко гледа собствените си филми.

„Мисля, че всичко това е жалко и като цяло доста нелепо и няма нищо общо с пиесата.“ Така Джон Малкович коментира пред Асошиейтед прес протестите срещу постановката му „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу в Народния театър „Иван Вазов“ в София през 2024 г.

Американският актьор и режисьор си спомня за събитията в България в обширно интервю, посветено на новия му филм „Див кон девет“ (Wild Horse Nine) на Мартин Макдона, на необикновената му международна кариера и на живота му в непрекъснато движение.

Преди две години постановката на антивоенната комедия на Шоу предизвика протести на националистически организации пред Народния театър. Част от протестиращите се опитаха да възпрепятстват премиерата, а зрители бяха подложени на физически нападения. Според Малкович случилото се няма нищо общо със съдържанието на произведението.

Сблъсъкът с българските националисти е само един от случаите, в които международните му театрални проекти го изправят пред местни политически конфликти. По-рано тази година актьорът се отказва от участие в спектакъла „Музикалният критик“ в Тел Авив, след като организаторите разпространяват прессъобщение с неверни цитати, приписани на него.

47 държави, 50 години на сцената

Малкович е сред малкото големи холивудски актьори, които никога не са се отказвали от театъра. През половинвековната си кариера той е играл или работил по театрални постановки в 47 държави, според собствените му изчисления.

Играл е сериен убиец в Хамбург, режисирал е „Опасни връзки“ в Париж, поставял е Бърнард Шоу в София и „Леополдщат“ в Латвия.

„Вероятно не е случайно, че първият филм, по който работих като продуцент, се казваше „Турист по неволя“, казва той през смях. „Нещата просто се случиха така и аз се оставих на течението. Светът е голям.“

Когато новият му филм „Див кон девет“ излезе по кината, Малкович вече ще бъде в Япония, където му предстои да режисира нова театрална постановка.

„Ще отида в Япония, без да говоря нито дума японски. Режисирах „Леополдщат“ на латвийски, без да говоря нито дума латвийски. Е, знаех пет-шест думи, като основната беше „канелено руло“, което всъщност са две думи“, шегува се той.

„Просто непрекъснато научавам нови неща.“

Според Малкович културните различия между държавите са големи, но публиката навсякъде търси приблизително едно и също — вълнение, смях и най-вече катарзис.

„Това е моят живот на път“

Актьорът признава, че рядко присъства на премиери, почти не гледа филмите, в които участва, и не се задържа достатъчно дълго на едно място, за да участва в рекламните им кампании.

„Аз съм работещ човек, а това не е част от работата ми“, обяснява той пред Асошиейтед прес по време на кратък престой в Ню Йорк.

Животът му е поредица от ранни полети, непознати градове, репетиции и срещи с хора, които може никога повече да не види.

„Озоваваш се в Монте Карло, Оклахома Сити или Порто Алегре. Четири сутринта е, а ти вече си станал. Пет сутринта е, а ти вече си в кола. За мен това са хиляди сутрини. Дори бих казал, че може би повечето ми сутрини са такива. Не познаваш никого и може никога повече да не се върнеш. Това е моят живот на път.“

Макар да е на 72 години, Малкович не мисли за оттегляне от професията. Напротив — твърди, че актьорството му е по-интересно днес, отколкото когато е бил на 20.

Новият филм на Мартин Макдона и възможният първи „Оскар“

В „Див кон девет“ Малкович изпълнява ролята на Крис — умиращ агент на ЦРУ, който е прекарал живота си в тайни операции, сваляне на правителства и убийства. С наближаването на смъртта желанието му да разкрие тайните си става все по-силно.

Героят е уморен от непрекъснатите пътувания, но, както отбелязва Асошиейтед прес, дори неговите странствания не могат да се сравнят с тези на актьора, който го играе.

Изпълнението на Малкович е описано като хапливо, иронично и меланхолично — една от най-силните му киноизяви. Според агенцията той е сред обсъжданите претенденти за първия си „Оскар“.

Любопитното е, че сътрудничеството с Мартин Макдона е можело изобщо да не се осъществи. Малкович два пъти е отказвал предложения на режисьора заради натоварения си график. Авторът на „В Брюж“ и „Баншите от Инишерин“ обаче продължил да настоява.

Защо не избира живота на холивудска звезда

Кариерата на Малкович започва в театъра. В края на 70-те години той е сред основателите на знаменитата чикагска трупа „Степенулф“, а изпълненията му в „Истинският Запад“ и „Смъртта на търговския пътник“ го превръщат в едно от най-ярките имена на американската сцена.

По-късно идват „Империя на слънцето“ на Стивън Спилбърг, „За мишките и хората“, „По огнената линия“ и култовият „Да бъдеш Джон Малкович“.

Вместо да превърне характерния си глас и необичайното си екранно присъствие в холивудска марка, той предпочита да работи по проекти, които го интересуват, независимо от държавата, езика или жанра.

На премиерата на „Див кон девет“ на фестивала в Телърайд Малкович се среща с продуцентката Катлийн Кенеди, с която не се е виждал от снимките на „Империя на слънцето“ през 1987 г.

„Вероятно не съм виждал и Стивън през всичките тези години. Е, аз имах различен живот. Поех по друг път. Но без никаква злоба или неприязън“, разказва актьорът.

„Просто много неща ме интересуваха и се занимавах с повечето от тях с известна доза енергия и любопитство.“

Любопитството му се простира и извън киното и театъра. Малкович разказва, че е създал 24 модни колекции, въпреки че първоначално не е разбирал нищо от мода.

„Всеки ден трябва да научаваш нещо. Някой ме помоли да създам модна линия. Направил съм 24 колекции. Какво разбирам от това? Абсолютно нищо, по дяволите. Смисълът според мен е да се научиш.“

От миньорски град в Илинойс до сцените на света

Малкович е израснал в малък миньорски град в щата Илинойс, където, по думите му, най-забележителното място е бил близкият затвор с максимално строг режим.

Днес животът му преминава между континенти и театрални сцени, често сред актьори, които говорят езици, непознати за него.

И макар непрекъснатите пътувания да са го лишили от много от удобствата на обикновения живот, той не изглежда готов да ги замени за спокойствието на установената холивудска знаменитост.

В края на интервюто Малкович споделя и един неочакван личен детайл: често приспива най-малката си внучка с песента One Too Many Mornings на Боб Дилън.

Може би подходяща песен за човек, който е прекарал толкова много сутрини на път.