Пожизнена пенсия в размер на 700 лева месечно ще получават илюзионистът Антраник Арабаджиян - Астор, писателят Димитър Коруджиев, поетът Ивайло Балабанов и пианистът Янко Миладинов, реши Министерският съвет днес. 

Отпуснатите средства отиват към бюджета на Министерството на културата. Решението за пенсиите на творците е взето заради особените им заслуги към българската държава и нация, както и за цялостния им принос в културата.   

Илюзионистът Антраник Арабаджиян - Астор е роден през 1943 г. в Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. Също така е и собственик на магичен театър "Астор", където се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.

Получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Вариететно изкуство", за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба" (2008).

Писателят Димитър Коруджиев е роден в София през 1941 г. Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1966). Работи като редактор в отдел Култура на в. "Труд", в. "Народна култура", в отдел Белетристика на сп. "Пламък", в издателство "Български писател", а след 1989 г. – в сп. "Съвременник" и в. "Демокрация". 

Първата му публикация е във в. "Пулс" през 1965 г.

Автор е и на пиесите "Омагьосаният кръг" и "Стаята", поставени в Театър "София" (1979 – 1981).

Постоянен председател на журито на наградата за къс разказ "Рашко Сугарев".

Носител на президентския орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие "за особено големи заслуги в областта на културата". Носител е на две награди на Министерство на културата, награда на Министерство на образованието, годишна награда на Съюза на българските писатели и други литературни награди. Последната от тях е специалната награда на Портал Култура за 2015 г. Носител на националната журналистическа награда "Паница" в категория коментар/проблемна статия на Фондация "Свободна и демократична България". 

Поетът Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в село Хухла, Община Ивайловград. Завършва гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на МК "Кремиковци" и язовир "Ивайловград". Продължително време живее в Хасково, а в последните години - в Свиленград.

Член на Съюза на българските писатели.

Автор е на музикално-поетичен спектакъл "Съзвездие – наречено "Любов", посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Сред по-значимите му творби са поемите "Сила" и "Мост", както и стихотворенията "България", "Допиване на последната чаша", "Тежък хляб", "Ивайловградски въпрос", "Сутрешна закуска" и "Принос към европейската история". Има множество награди, сред които "Южна пролет", "Изворът на Белоногата", награда за книга на годината – 2004 г. за "Песни за старо вино" и др. 

Пианистът Янко Миладинов е роден в София. През 1947 г. започва да учи пиано с брат си и сестрите си при италианката Монтани. После е възпитаник за повече от десет години на пианистката и професор Жени Ковачева. След като завършва гимназия, развива интерес към поп и джаз музиката. Няколко години по-късно решава да се реализира в жанра на забавната музика. Започва да участва в концерти на Стефан Воронов, пътува с комбо състав до Германия и прави аранжименти за оркестъра на Никола Чалашканов.

През 1969 г. постъпва като пианист в Биг Бенда на Българското национално радио. С този оркестър записва голям брой концерти в страната и чужбина, включително участия на "Мелодия на годината", "Златният Орфей" и "Златният кос". Назначен е за диригент на Биг Бенда на БНР. 

Миладинов се занимава с композиране от 1970-те години. Дебютната му песен е "Вечерен бряг" в изпълнение на Мими Иванова. Като композитор създава над 250 песни и оркестрови пиеси. Автор е също на над 300 аранжименти. Негови песни са издавани в България, ГДР, Куба, СССР и други страни.

През 1983 г. е създаден телевизионния филм "Най-хубавият лъч" – творчески портрет на Янко Миладинов. През 2008 г. е награден за приносите си в музикалното изкуство с голямата награда на БНР "Сирак Скитник".