В колапс ли е руската икономика? Прагматичният отговор на един швейцарски бизнес вестник

Бързият срив на руската икономика, който много икономисти очакваха след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, така и не се състоя. Западните санкции, ограниченията срещу енергийния сектор и украинските удари по нефтопреработвателните съоръжения не унищожиха икономическата база на Кремъл. Москва отново и отново намираше начини да заобикаля ограниченията, пише авторитетният швейцарски икономически вестник "Finanz und Wirtschaft".

Но това не означава, че руската икономика е останала стабилна в обичайния смисъл на думата. Както подчертава изданието, все повече признаци сочат към влошаване на перспективите за растеж. Официалните руски прогнози засега не сочат катастрофа: правителството очаква към края на 2026 г. ръст на БВП от 0,4%, а Международният валутен фонд дори изхожда от показател от 1,1%. Тази динамика обаче по-скоро напомня стагнация, а не развитие. Икономистът Василий Астров от Виенския институт за международни икономически изследвания казва, че все още е рано да се говори за истински колапс, но припомня: за Русия стагнацията не е нещо ново, икономиката почти не е растеше и през десетилетието преди войната.

Поводът да се заговори отново за възможните граници на руската военна икономика е скорошният широко коментиран анализ на Института за световна икономика в Кил, Германия. Авторите на анализа са на мнение, че в момента пред Запада се е отворил прозорец на възможности: засилването на икономическия натиск върху Русия може да промени стратегическите планове на Кремъл. Като инструменти за натиск те посочват по-строги санкции срещу големите руски енергийни компании и удари на Украйна по нефтопреработвателните заводи. 

Въпреки това "Finanz und Wirtschaft" подчертава: руската икономика не се е сринала, но все повече се крепи единствено на военния сектор. Гражданската икономика стагнира, а ресурсите се пренасочват към отрасли, свързани с войната. Държавните приходи от енергийния сектор за първите пет месеца се оказаха с 30% по-ниски в сравнение с миналата година, въпреки повишението на цените на петрола. Това значително ограничава възможностите за финансиране на войната по обичайните бюджетни начини. Значителна част от новите кредити също отиде в отрасли, свързани с военното производство. Много големи компании вече плащат по дълговете си повече, отколкото печелят, а просрочената корпоративна задлъжнялост достигна 8 трилиона рубли.

Ликвидната част от Националния фонд за благосъстояние, която преди служеше като финансова възглавница за държавата, към април 2026 г. е спаднала до 1,8 % от БВП спрямо 6,5 % през 2022 г. За страна, лишена от нормален достъп до международните капиталови пазари, това е тревожен сигнал. Експертите припомнят обаче, че авторитарната държава в условията на военна икономика е способна доста дълго време да поддържа отбранителния сектор не само за сметка на класическите резерви. В ръцете на Кремъл остава пълен контрол над банковата система, възможността да се отпускат вътрешни заеми, да се принуждават големи компании да финансират необходимите му проекти и да се извършват разходи чрез скрити бюджетни механизми.

Цената на този модел е инфлация, недостиг на кадри и материали, както и отслабваща гражданска икономика. Увеличаването на държавните разходи вече не се превръща в реален ръст на производството, а все по-често води до повишаване на цените на дребно. Високата инфлация пречи на Централната банка да понижи основния лихвен процент, а скъпите кредити допълнително задушават гражданския сектор. Ето защо, според "Finanz und Wirtschaft", въпросът не е дали руската икономика ще се срине още утре. Въпросът е друг: колко време Кремъл ще може да продължи войната, като все по-силно пренастройва икономиката към военни нужди и прехвърля разходите за войната върху частните компании, банките и населението?