България може да влезе във фалит, ако бюджетните дефицити продължават да се увеличават, заяви Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите в кабинета на ГЕРБ пред Българското национално радио.

Той разкритикува управляващите от БСП и ДПС заради увеличаването на бюджетния дефицит и вземането на нови кредити и заяви, че финансовата дисциплина е единствения подходящ модел за малки икономики като българската.

"Защото някой трябва на някакъв етап в някакъв етап на не толкова далечното бъдеще да плати за всичко това. Парите така или иначе ги няма и ние използване пари, които бъдещите поколения, нашите деца, няма да имат заради това, че ние сега ги използваме. Пътят, особено за малки икономики като България, по нанадолнището е много бърз и го показа Португалия. Ако видите Португалия преди 2011 г. и следите нейния бюджетен дефицит, ще видите, че те вървят много близо до това, което върви България в последните 5-6 г. В смисъл са имали малки дефицити в 5-6 г. и изведнъж като малка икономика идва външен удар, другите европейски икономики се забавят и, както знаете, Португалия влезе във фалит. Това много лесно може да се случи на България, ако продължават бюджетните дефицити да се увеличават, както стана 2013 г. и както вероятно ще стане 2014 г. В България законовото ограничение е 2%, но следващ парламент, този примерно, може да го промени. Затова казвам за Португалия - тя в 7 поредни години е имала бюджетни дефицити около 2%, но ти като правиш 6-7 години бюджетни дефицити, а ние още от 2009 г. имаме такива... Малки икономики може много бързо положението да се влоши", каза Дянков.

Развитието през 2014 г. на енергийните отношения между ЕС и Русия, според Дянков, ще е изгодно и за двете страни:

"Европа не може без руските енергийни източници и петрол и газ, но Русия също не може без големия европейски пазар. Той е определящ за доброто икономическо състояние не само на отделни компании като „Газпром”, а и на цялата руска икономика, която е много зависима от този тип промишленост. Аз съм оптимист, смятам , че тази година най-после може би, за радост, Европа и Русия ще успеят да се разберат за някакви по-смислени икономически политики, така че от една страна европейците поне в някои държави да не плащат високи цени на газа и петрола в сравнение с други държави. Но най-важното е Европа да има единна енергийна политика. Това е между другото може би най-голямата ми изненада във времето, в което бях в българското правителство, че не получавахме реална подкрепа от ЕС в различните ни битки в това отношение. Имаше много говорене и в Брюксел и в отделни други европейски столици, но като се стигнеше до темата „Дайте да имаме единна европейска политика в енергетиката, това ще помогне на всички”, по-големите държави – Италия от една страна, особено по времето на Берлускони, Франция от друга , по времето на Саркози, винаги се дърпаха и казваха „Да, ние ще имаме единна политика, но вие си преговаряйте едни по едни - българи, поляци, естонци и т.н.

Сега с "Южен поток" става обратното. Комисията си поиска мандата да преговаря от наше име за параметрите на „Южен поток”, след като видя , че няколко държави, включително и България, според нея, прибързаха и стигнаха до договори , които не са в интерес нито на съответните народи, нито на Европа като цяло. Европа, според мен, получи ценна поука от работата по „Набуко”. Там нямаше единна европейска политика, макар че доста се говореше за такава. Отделни държави имаха отделни интереси и всъщност в крайна сметка „Набуко” не се получи. Смятам , че промяната на политиката на ЕК спрямо „Южен поток”, до голяма степен е продиктувана от виждането, че по предишния голям европейски проект „Набуко” се стигна до неуспех, точно защото нямаше единна енергийна политика от страна на Брюксел", каза той.