S&P понижи перспективата пред кредитния рейтинг на България

Международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P) преразгледа перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България след оповестяването на параметрите на бюджета за догодина.

Преразглеждането на перспективата отразява комбинацията от фактори, свързани с отслабване на показателите на бюджетния и външния сектор, казват от Министерство на финансите.

Рейтинговата агенция коригира нагоре прогнозата си за тазгодишния дефицит на страната до 5,1 % от БВП, като очаква постепенна консолидация до 3,0 % през 2029 г. Също така отбелязва, че поради по-слабия износ, дефицитът по текущата сметка също се е влошил повече от очакваното, докато силното вътрешно търсене тласка вноса нагоре.

Ограниченият трудов пазар продължава да стимулира високия номинален ръст на заплатите в частния сектор, който възлиза на 11,7 % през първите шест месеца на 2026 г. и се запазва на приблизително същото ниво от 2023 г. насам. Растежът на частното кредитиране остава висок, като при домакинствата достига 21,0 % и е насочен предимно към ипотечни кредити. Вследствие на това ръстът на цените на недвижимите имоти остава висок – 15,5 % за периода до юни 2026 г.

S&P Global Ratings прогнозират, че БВП на България ще нарасне с 2,8 % през 2026 г., поради силното потребление и засилването на инвестиционната дейност, финансирана от фондовете на ЕС, преди да се забави до прогнозирания среден реален ръст на БВП от 2,6 % за периода 2027–2029 г.

Потвърждаването на рейтинга "BBB+/A-2" отразява стабилните баланси на публичния и частния сектор в страната както към момента, така и като прогноза, като очакванията на анализаторите са, че предприетите мерки ще спомогнат за постепенното охлаждане на икономиката.

Рейтинговата агенция може да повиши рейтинга на страната, ако външните дисбаланси намалеят, особено ако дефицитът по текущата сметка премине устойчиво на по-ниско ниво.

S&P Global Ratings биха могли да понижат рейтинга, ако процесът на бюджетна консолидация не напредва. 

ГЕРБ: Черният петък настъпи две седмици по-рано

„Черният петък“ за България настъпи две седмици по-рано от очакваното, коментира бившият финансов министър Владислав Горанов, цитиран от БГНЕС.

Горанов обърна внимание, че решението идва само няколко месеца след като на 15 май агенцията повиши перспективата пред рейтинга на България.

Според депутата основните причини за решението на агенцията са липсата на достатъчно бързо намаляване на бюджетния дефицит, както и задълбочаването на дефицита по текущата сметка заради нарастващото потребление и по-слабите инвестиции.

„Причините, които изтъква една от най-реномираните рейтингови агенции, са, че големият бюджетен дефицит не се редуцира с необходимите темпове, а нарастването на потреблението и намаляването на инвестициите разширяват дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Този двоен дефицит означава едно – вземаме заеми, потребяваме и финансираме останалия свят чрез превишението на вноса над износа“, коментира Горанов.

Той определи ситуацията като особено тревожна на фона на управлението на парламентарното мнозинство, което по думите му е имало претенции, че знае накъде води страната и ще я изведе бързо на правилната икономическа траектория.

„Това нямаше да бъде толкова драматично, ако нямахме абсолютно мнозинство на управление, което твърдеше, че знае накъде отива и с бързи темпове ще ни изведе в правилната посока. Затова в началото ГЕРБ, като конструктивна опозиция, даде времеви кредит на доверие и не бяхме критични към упреците, че носим съпричастност към състоянието на икономиката, което наблюдаваме в момента“, заяви депутатът.

Горанов призна, че не всички фактори за влошаването на икономическите показатели са вътрешни, но отправи критики към правителството за начина, по който управлява и комуникира политиките си.

„Досегашното правителство, освен че допуска огромни комуникационни дефицити, не смее да инвестира дори част от спадащия си рейтинг, за да промени средата към нещо по-добро. Оценката на Standard & Poor’s ще бъде отлична основа за дебата през следващата седмица при първото гласуване на бюджета. Изводите обаче, за съжаление, са предопределени. Управлението не успява да адресира нито един от проблемите, с които се сблъсква обществото ни, и губи ценно време“, заяви той.

Бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова също определи оценката на международната рейтингова агенция като ясен предупредителен сигнал към правителството. Според нея България е изправена пред риск от понижаване на кредитния рейтинг, ако не бъдат предприети необходимите мерки за бюджетна консолидация.

„S&P дава много ясен знак на българското правителство. Този сигнал е свързан с възможността кредитният рейтинг на страната ни да бъде понижен, ако не се предприемат мерки за бюджетна консолидация“, заяви Петкова.

Тя насочи вниманието към проекта на държавен бюджет, като подчерта, че в него не се предвижда реално ограничаване на разходите и провеждане на необходимите реформи.

„Ако направим бърз преглед на консолидираната фискална програма по предложения проект на закон за държавния бюджет, който все още не е внесен в българския парламент, ще видим, че такава консолидация няма. Управляващите непрекъснато говорят за счетоводните трикове на предишните правителства, но с голяма степен на увереност можем да кажем, че проектът на бюджет, който предстои да бъде внесен в парламента, представлява една бюджетна илюзия. Защото бюджетна консолидация няма“, заяви Петкова.

По думите ѝ липсват реално намаляване на разходите и структурни реформи. Единственото перо, в което се отчита намаление, са капиталовите разходи, но това се дължи на приключването на Плана за възстановяване и устойчивост.

Петкова отправи остри критики и към поведението на управляващите, като призова правителството на Румен Радев да се съобрази с оценката на международната агенция.

„Надявам се правителството на господин Радев да не прояви традиционната си арогантност и високомерие, а наистина да се запознае много сериозно с оценката на Standard & Poor’s и да предприеме необходимите действия, за да не въвлече страната ни в допълнителни финансови кризи и проблеми“, заяви тя.

Като пример за начина, по който според нея управляващите вземат решения, Петкова посочи оттеглянето на предложените промени в Закона за личната помощ след обществената реакция.

„След като видяха реакцията на опозицията и на българското общество, управляващите отстъпиха и правителството обяви, че оттегля направените промени в Закона за личната помощ. Забележете, оттегля ги правителството, а не депутатите, внесли законопроекта. Това показва, че правителството е искало да провери реакцията на българските граждани по отношение на подобна промяна, като се е скрило зад управляващото мнозинство в парламента. Това поведение е най-малкото некоректно и нечестно спрямо българските граждани“, коментира Петкова.

Тя призова управляващите да отчетат предупреждението на рейтинговата агенция и да предприемат мерки, които да предотвратят задълбочаването на икономическите проблеми.