Ексклузивно Газовоз е потънал край Бяла, целият екипаж е спасен (обновява се)

''Грабене с шепи от държавата и връщане с капкомера на младите семейства'': Бюджетът на ДОО мина на първо четене

Еля Изетова 17 ноември 2026 в 15:39 293 0
Илюстратвина снимка
Илюстратвина снимка

С 12 гласа "за", 2 "против" и 9 "въздържал се" парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г.

Бюджетът предвижда над 16,5 млрд. евро разходи, увеличение на пенсиите, майчинството и обезщетенията за безработица, както и промени в осигурителните доходи.

За държавното обществено осигуряване са предвидени общо 16,53 млрд. евро, от които 14,67 млрд. евро са за пенсии. Разходите за тях нарастват с около 1,16 млрд. евро спрямо бюджета за 2026 г.

Предвижда се осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2027 г. по швейцарското правило, като предварителните разчети сочат увеличение между 7% и 8%.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да достигне 374,62 евро. Предвижда се и увеличение на максималния размер на пенсиите до 1875 евро, като през първото полугодие той остава 1738,40 евро, като се очаква средният размер на пенсията да достигне 587 евро.

Максималният осигурителен доход е заложено да нарасне до 2400 евро, а минималният за самоосигуряващите се лица – до 660 евро.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се увеличава от 398,81 на 450 евро. Предвижда се и повишаване от 50% на 75% на обезщетението за майките, които се връщат на работа преди изтичането на отпуска за отглеждане на дете.

Увеличение има и при обезщетенията за безработица. Минималното дневно обезщетение се повишава от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро.

За покриване на недостига в осигурителната система са предвидени допълнителни трансфери от държавния бюджет в размер на 6,72 млрд. евро.

Работодатели и синдикати с различни позиции за осигурителните прагове

От работодателските организации и синдикатите изразиха различни позиции по време на заседанието.

Любомир Дацов от Фискалния съвет посочи, че старите проблеми във Фонд "Пенсии" остават нерешени. Добрата новина по думите му е, че приходите растат, но това се дължи на увеличението на осигурителните вноски. 

Управителят на НОИ Весела Караиванова-Начева обърна внимание на Учителския пенсионен фонд, в който вноските са изцяло за сметка на работодателя и средствата се управляват консервативно.

От Българската стопанска камара (БСК) заявиха подкрепа за осъвременяването на пенсиите от 1 юли, увеличението на майчинството и обезщетенията за безработица. Организацията не възразява и срещу увеличението на минималните осигурителни прагове, но обърна внимание, че еднаквият процент на повишение се отразява на производителността. БСК обаче не подкрепя увеличението на максималния осигурителен доход, тъй като той беше повишен и през август. От камарата отново настояха за изработването на цялостна пътна карта за пенсионната система.

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов предупреди, че демографските проблеми ще се задълбочават. В момента в страната има 2,9 млн. осигурени лица и над 2 млн. пенсионери, като съотношението е 1,41. Прогнозата е през следващите години 100 пенсионери да бъдат замествани от едва 65 работещи.

Според Иванов времето за реформа в пенсионната система не просто е настъпило, а вече е закъсняло. От АИКБ настояват да се възстанови връзката между осигурителния принос и размера на пенсията. Иванов обърна внимание, че над 45% от пенсионерите получават минимална пенсия, а половината от тях са с пенсии, които на практика представляват социално плащане. Затова от организацията смятат, че социалните пенсии трябва да бъдат извадени от осигурителната система. Той посочи още, че нетният коефициент на заместване е 66% при препоръчителни от ОИСР 60%. АИКБ подкрепя и реформата в ТЕЛК, както и мерките срещу фалшивите медицински документи, при които според Иванов са се натрупали сериозни нарушения след промените от 2019 г.

Против административното увеличаване на осигурителните прагове и запазването на плащането на първите два дни от болничните от страна на работодателите се обяви Боряна Абаджиева от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

От КНСБ Ася Гонева заяви, че всички приходни бази са осигурени, което е положително за работещите и техните права. Според нея обаче минималните осигурителни прагове е можело да бъдат увеличени с по-висок процент, а ръстът на максималния осигурителен доход е твърде скромен. Гонева защити и необходимостта от минимална пенсия, като посочи, че при ниски доходи и дълъг трудов стаж хората не могат да останат с пенсии от 100-200 евро.

От КРИБ също изразиха притеснения от увеличението на максималния осигурителен доход. Изпълнителният директор на организацията Боян Митракиев определи поредното му повишение като негативен сигнал към IT индустрията. Той сравни разходите за труд за старши и Java програмисти в няколко държави – 80 хил. евро в Румъния, 85 хил. евро в Турция и Унгария, 90 хил. евро в България, 100 хил. евро в Португалия и 110 хил. евро в Полша. По думите му България вече е загубила предимството си по отношение на цената и остава да се конкурира основно с качеството. Митракиев съобщи и че най-голямата българска IT група е освободила 620 души през последния месец.

От КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев възрази срещу аргументите на работодателите за максималния осигурителен доход. Той припомни, че до 1998 г. такъв таван не е имало, а впоследствие е бил обвързан с десет минимални работни заплати. Според него сега предложението той да бъде 3,6 пъти минималната заплата е сред причините за дефицита в НОИ.

Кацарчев предупреди и за голямата разлика между минималната пенсия и линията на бедност. При минимална пенсия от 374 евро от 1 юли и линия на бедност от 390 евро за тази година, догодина последната се очаква да достигне 443 евро. По думите му това ще постави пенсионерите в положение да търсят социални помощи, за да покриват основните си нужди. Той настоя минималните осигурителни прагове да се увеличават по-съществено и разкритикува ниския размер на минималното обезщетение за безработица, който според него ощетява хората с най-ниски доходи.

Опозицията видя рискове за икономиката и пенсионерите в бюджета на ДОО

Владислав Горанов от ГЕРБ заяви, че няма да подкрепи проекта за бюджет на ДОО, тъй като според него в него липсват съществени параметрични промени, които да подобрят състоянието на осигурителната система. Горанов предупреди, че нямаме никакви буфери и изрази резерви и към предвидените разходи за увеличения на възнагражденията, както и към промяната, при която държавните служители вече ще плащат осигурителните си вноски наравно с останалите работещи. По думите му това е макроикономически проблем, който увеличава средните показатели за доходите, без реално да се случва нещо в икономиката.

Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев поздрави социалния министър Наталия Ефремова за това, че е изпълнила обещанието си да преразгледа социалните плащания. Той открои като най-ценна мярка значителното увеличение на данъчните облекчения за работещите родители и заяви, че партията му ще подкрепи бюджета заради тези мерки.

Василев обаче отправи критики към икономическите параметри, като предупреди, че вече се наблюдава натиск върху безработицата и този процес ще се ускори. Според него предстои спад на инвестициите, който може да доведе до рецесия. Той разкритикува липсата на антикризисен пакет в бюджета и изрази опасения, че инфлацията до края на следващата година ще бъде по-висока от заложените 4%. По думите му това ще доведе до загуба на покупателна способност за пенсионерите.

Василев постави под въпрос и размера на минималната работна заплата от 660 евро, като според него тя е недостатъчна на фона на очакваната икономическа криза и ще засегне най-силно хората с най-ниски доходи. 

Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев от ПП определи бюджета като "грабене с шепи от държавата и връщане с капкомера на младите семейства'' и постави акцент върху недостатъчните доходи на пенсионерите. Той обърна внимание, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще достигне 374 евро, докато линията на бедност в момента е 390 евро, а за следващата година се очаква да нарасне до 443 евро.

"Това са две пазарски колички, а няма да му достигат 69 евро, за да оцелее и да си покрива нуждите, а това са ток, лекарства", коментира Сабрутев. Той посочи и размера на социалната пенсия, която ще достигне 195 евро, като според него недостигът до необходимите средства за оцеляване ще бъде още по-голям. По думите му при заложеното увеличение на пенсиите около 1,2 млн. пенсионери ще останат под линията на бедност, като недостигът на средства ще бъде между 69 и 195 евро. Сабрутев определи като положителна стъпка увеличението на данъчните облекчения за работещите родители.

На критиките отговори председателят на бюджетната комисия Константин Проданов, който посочи, че хората под линията на бедност получават и различни социални помощи. Той подчерта, че размерът на пенсията отразява придобитите осигурителни права, докато социалното подпомагане е отделен механизъм.

Айтен Сабри от ДПС също постави въпроса за размера на минималната заплата, като посочи, че по стария механизъм тя е трябвало да достигне 690 евро. Тя обърна внимание, че в редица региони на страната голяма част от хората работят на минимално възнаграждение. "София не е България", коментира Сабри, като подчерта разликите в доходите между столицата и малките населени места.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови