Бюджет 2020: Къс хоризонт, закърпване и никаква визия

Къс хоризонт, закърпване и никаква визия за реформи и промяна на икономическото развитие, нереалистична прогноза за растеж от 3.3% догодина. Така икономистът Юлиян Войнов определя в интервю за Bloomberg TV Bulgaria проектобюджета за 2020 г. и макрорамката, приети от правителството и от три комисии в Народното събрание на първо четене.

Данъци

"Няма изненади от гледна точка на приходи и разходи. Положително е, че за първи път от кризата 2008-2009 нямаме увеличение на данъците в централния бюджет. Преди това ставаше чрез увеличаване на пенсионните вноски, на минималните осигурителни прагове. И таман се зарадвахме, че общо взето развитието е в положителна посока и разбрахме, че увеличението на данъчната тежест трябва да стане през общините", коментира Войнов, визирайки интервю на финансовия министър Владислав Горанов.

Разминаване в прогнозите

"Има драстична разлика в макрорамката, която определя как ще се развива икономиката за тази година, спрямо предходната прогноза на МФ - отбеляза Войнов. - Беше заложено българската икономика да се развива на база сериозен ръст на инвестициите. Числото, което беше заложено в предишната макрорамка, беше 9.9% за 2019 г. В момента то е ревизирано сериозно надолу - 1.9%, което е общо взето пет пъти спад на очакваните инвестиции в икономиката. За сметка на това е сериозно увеличено потреблението, с над 1%, ревизиите на износа и вноса също са сериозно надолу.

Оказва се, че единственото, което движи българската икономика, е потребление, което се базира на по-високи заплати, плащани както от бюджета, така и от частния сектор, което е свързано с липсата на достатъчно работна ръка."

Икономистът коментира и друго разминаване - между есенната прогноза на Европейската комисия и тази на Министерството на финансите. МФ очаква 3.3% растеж на икономиката, докато ЕК прогнозира 3%.

"Трудно е да се прогнозира, че растеж от 3.3% е постижим - каза той. - Тази година това, което изненадва в промяната на макрорамката, е, че освен отрицателен износ, който ще бъде постигнат вместо заложения ръст с над 3%, се вижда и много сериозно забавяне на вноса. Това е странно - има някаква неконсистентност в тези числа. Ако българската икономика расте на база потребление, това би трябвало да се отчете във вноса.

Българската икономика е изключително отворена - над 65% от нея е свързана с внос и износ. Нереалистично изглежда увеличеният ръст на българската икономика, базиран само на вътрешни фактори, без това да засегне платежния баланс, без това да засегне, да кажем, вноса в страната. Ако има малко разминаване в тези основни параметри на икономическото развитие, тези 3.3% изглеждат към настоящия момент нереалистични, още повече, че в макрорамката на бюджета е посочен и потенциалният растеж на БВП и неговото отклонение от реалния растеж, който намалява през следващите години. През 2022 г. потенциалният растеж на БВП е прогнозиран за 2.7% и отклонението от реалния вътрешен продукт е 1,3%.

Тоест реално МФ представя прегряваща икономика, която върви с темпове, надхвърлящи значително потенциалния БВП и растежът на икономиката се движи основно от вътрешно потребление. Това ми звучи малко неконсистентно, особено в параметрите на забавяща се световна икономика, където говорим за международни прогнози, според които следващата година ще видим много сериозно забавяне на световната икономика." 

Хоризонтът

На въпрос дали бюджетът и тригодишната макрорамка са с твърде къс хоризонт, както казват някои анализатори, Войнов отговори:

"Бюджетите на България последните години са бюджети, които реално се вглеждат основно в следващата година. Дори в числата, записали в макрорамката за следващите 2 години (2021-ва и 2022-ра) по-скоро виждаме прехвърлянето им от 2020 г. в следващите две.

Много трудно е да се видят политики, някаква промяна, свързана с мерки на правителството. От тази гледна точка заложените числа - 3.3% ръст на БВП, са както за следващата година, така и за следващите две. По-скоро се вижда наистина много къс хоризонт, закърпване на нещата, увеличаване на някои належащи разходи, свързани основно с протести на определени съсловия, задоволяване на тези претенции, грижа за пенсионерите, чиито пенсии са много ниски, но без никаква визия за реформи и промяна на икономическото развитие, коментира Войнов.

Според него в бюджета се вижда "опит на правителството за усвояване на европейски фондове". Но те не решават основни проблеми, насочени са към не толкова ефективни инвестиции, които пък са една от причините за искането за увеличаване на местните данъци - изразено от финансовия министър Владислав Горанов в негово интервю.

"Това, което е построено в области и общини, трябва да бъде поддържано. Това няма как да стане чрез централния бюджет, трябва да стане чрез местните бюджети. В много общини са построени различни дълготрайни материални активи, които дори не се използват ефективно на самото място, но, така или иначе, трябва да бъдат поддържани", обясни Войнов и коментира, че "този тип политика не е най-ефективния, който може да видим в България".

Още по темата

08/11/2019

Икономика

Горанов: Местните данъци са изключително ниски! Ако кметовете ги задържат така, да не се обръщат към правителството

06/11/2019

Интервю

Повтаряме, че сме най-бедните в ЕС, но не искаме да бягаме по-бързо от другите

31/10/2019

Икономика

Бюджет 2020: 6,7% ръст на пенсии от 1 юли, средната става 412 лева

31/10/2019

Икономика

Бюджет 2020: Има ли смисъл да се вдигат разходите, щом пак няма реформи

Следете новините ни в GoogleNews