* Коментарът е от личния блог на проф. Николай Слатински и е публикуван с негово разрешение. Заглавието е на редакцията на OFFNEws.

Честито Рождество Христово!

ЗPащото наистина много се натъжих от ставащото в България през тези дни, си позволявам в дните на светия Празник да разсъждавам на глас за политиката. Та нали от нея произтичат всичките ни беди български…

Вече не следя отблизо политическите процеси, хвърлям към тях понякога поглед главно като проява на фантомната болка, когато кракът е отрязан, но продължава да боли, сякаш все още е част от тялото. В живота има далеч по-приятни неща от това, да се взира човек до полуда в едно блато, раждащо скандали и грозни поведения и пораждащо безумия и безнадеждности. Така че съм сравнително слабо информиран и може би затова изводите ми да са недостатъчно точни и даже достатъчно неточни.
Но ще кажа – продължавам да смятам, че „забележителната“ реч на Доган и показното посичане на Местан са преди всичко вътрешнопартийна разправия в характерния за всяка султан-партия стил. Та на фона на безконтролната, брутална власт на Доган, който не просто отстранява, а унищожава всеки, на когото му е вдигнал мерника (Осман Октай, Шерифе Мустафа, Касим Дал, Мехмед Дикме, Лютви Местан и колцина още забравени и полузабравени), фюрер-партии като Атака, да не говорим за вожд-партии като ГЕРБ изглеждат дори донякъде-отчасти-приблизително-в известна степен демократични…

Откъдето и да го погледнем, Местан правеше и щеше да прави практически същото, което правеше и ще прави Доган: (1) пришпорване на българската външна политика към евро-атлантическата Аркадия, като за по-напряко се мине през Босфора; (2) постоянно консултиране с турския посланик - да напомням ли чудовищния външен натиск върху целокупната българска власт за регистрацията на ДПС... (когато бях по-наблизо във и до политиката, винаги ме изненадваше един и същи метод на работа на кадрите на ДПС във висшите държавни институции – те не изразяват мнение при нововъзникнал сложен въпрос, вземат, образно казано, тайм-аут, а след няколко дни се връщат с ясна позиция, сякаш съществува един невидим център за анализи и прогнози, който изработва решенията и определя позициите им); (3) стреми се да поддържа определен процент от властта, дали явно или неявно, в полза на ДПС и лично на седящите на дивана в офисите на бул. Стамболийски - заедно с материалните облаги и подвитите гърбове на български - с извинение - държавници; (4) сякаш нарочно издирва и лансира „нагоре“ из властта и в ДПС-йерархията етнически българи с възможно най-лошо от гледна точка на морала и законността поведение и най-вече с иванчохаджипенчевичев или направо еничарски манталитет. Така че Местан беше буквално довчера верен продължител на заветите и идеите на др. Ахмед Демирович Доган…

Няма да правя исторически, по-скоро ментални аналогии като напомням как султанът избива братята си (удушват ги), но казват, че султаните нямат братя или поне не обичат непокорни и непокорени братя. Нито ще напомням за съдбата по върховете на ДПС на мъжките секретарки, когато породят съмнения в лоялност… Но е факт, че Местан бе решил да се прави на алтернативен султан или поне на полу-султан, а от него се искаше да бъде най-много мъжка секретарка, която не поражда съмнения в лоялност.

Обаче нашите анализатори вкупом започнаха да величаят „забележителната“ реч на Доган и да виждат в нея множество послания към почти всички велики сили… Казвам „почти“, защото някак Китай бе подминат от Доган и остана без рождественско послание…

Продължавам да смятам, казах, че това си бе вътрешнопартийна наказателна акция срещу един брат на султана, надскочил предписваната му роля на мъжка секретарка.

А анализаторите ни, склонни да свръхусложняват всичко, защото не си падат по Бръснача на Окам, като започнаха да натоварват „забележителната“ реч с геополитика, та я превърнаха в нова фултънова а-лаЧърчил реч, само че не „Сухожилията на мира“, а едва ли не „Сухоежбината на войната“… Чунким Ахмед „Уинстън“ Доган говори за нова Желязна завеса, а не за най-обикновена Сарайска завера…

Божке, божке, божке, не ти що си на небесата и чието Рождество докато празнувахме, линчуваха Местан показно, като във все още не станалите Средновековие тъмни векове… Ама как обичаме ние някой – било то агата, било то дори каймаканина, да ни сведе истината от последна инстанция, та да има какво да четем между редовете й..

Представяте ли си: Доган каква геополитика разгърнал! Така може да говори само заслепена от идолопоклонничество политологическа рая покорна или хора, не прочели една студентска дипломна работа за геополитиката, където анализът е доста по-дълбок и аргументиран…

Представяте ли си: в момента Турция и Русия си мерят надрегионалността и амбициите за великост именно в България! Та Доган им давал иширети. Знаци им правил и надмигвал на Турция с лявото око, а на Русия с дясното… На по-модерен език – пращал им послания, обяснявал им наративите на дискурса. А всъщност, така си позволявам да мисля аз, Турция и Русия оперират в други парадигми, чрез други стратегеми, те са изнесли сблъсъка си на далеч по-високо геополитическо и геостратегическо ниво и България им е следпоследната грижа. Тя е 1001-то късче от техните пъзели, които като се сглобят, ще се види новата частично радикална и леко фундаменталистка визия на неосманизма (с ислямски мотиви) или на неовеликорусизма (с православни напеви). Вижте им външните министерства, потърсете кабинетите там, където пише „България“ и ще видите къде ни слагат тези две сериозни държави в своите надрегионални амбиции – в списъка с коридорни територии, през които се минава на път към голямата цел. За тях сме толкова ясни и тъй лесни, в такава степен разгадаеми и прозрачни, че не е нужно новият български Чърчил да им праща послания и обяснява наративите на дискурса ни.

Аз все още разсъждавам така, както при първото запознаване със „забележителната“ реч. Доган си дава сметка, че ДПС се превърна в символ на злото в българската политика. Политически тежестта на ДПС пада в нашето общество, защото всичко лошо, което се случва на страната ни през последните 10-15 години носи и печата на ДПС, защото до която партия се допре ДПС, тя се заразява с нелечима проказа, защото ДПС беше и си остава проолигархичен проект и прокорупционна партия. Освен това и за беда на Доган, икономически тежестта на ДПС пада сред олигархията. Защото конструираната и с помощта на Доган и неговата върхушка корупционери, менти, ловци на бисери и вся остальная… Олигархична Република България вече не се нуждае от арматурното желязо на върхушката на бул. Стамболийски. Олигархията си е самодостатъчна, тя притежава цялата власт.

За олигархията Доган е като Луканов за кредитномилионерската мафия на куфарчетата от първите 10-15 години на Прехода. Олигархията вече и повече не иска да целува ръка в сараите. Изграденият режим на постпреходно статукво вече може икономически без Доган, еманципира се от него и е готов да го изяде. За да не го изяде, Доган не иска да допуска грешката на Луканов – вие си мислете, че карате политически влака, аз ще ви разкажа кой го кара като държа икономическата власт… Не, в България такива като Луканов и Доган са силни само когато и докато са в политиката. Защото който държи политическата власт, той може да мобилизира държавата и нейните силови, данъчни, магистратски и контролни структури да разкажат играта на всеки поотделно взет олигарх. Цветан Василев знае защо.

Ето поради тази животоспасяваща причина Доган имаше нужда да даде ясен знак, че ДПС е негово, че ДПС е готово на сделки, че ДПС Е сделката на елита за запазване и циментиране на постпреходното статукво, особено при бурната геополитическа среда, в която атовете се ритат.

То затова е измислено ДПС, затова ДС създаде Доган. За да има сделка. Да има точно такъв, откраднат от българския народ (българи, турци, роми, евреи, арменци) Преход, при който материалните активи на държавата и обществото от собственост на върхушката на една партия, представляваща чрез себе си и притежаваща Държавата, да преминат в собственост на Олигархията - върхушката на политическия, икономическия, финансовия, силово-репресивния елит, представляващ чрез себе си и притежаващ Държавата…

Така че мога да кажа само това – по-ниско геополитическото било, майстори-политолози! Обясненията са далеч по-прости. Те пак са за сметка не на Местан, а на местното население, което някога беше народ..

Още по темата

29/12/2015

Анализи и Коментари

За Доган-Местан и Анкара-Москва

28/12/2015

Политика

Николай Младенов: Опасно е конфликтът в ДПС да се оправдава с геополитика

26/12/2015

Интервю

Човекът, в чийто дом се роди ДПС, напуска партията

23/12/2015

Анализи и Коментари

Речта на Доган: Напънала се планината...