Къде украинците научават български?

От началото на войната през България минаха над 300 000 украинци. Някои само преминаха на път за друга държава, други се върнаха, но десетки хиляди още са тук.

Не се е чуло държавата да е направила каквото и да е, за да им помогне да научат български. 

Както за повечето неща и тази грижа е оставена на доброволците.

През Академия "Никола Тесла" вече над 750 украинци са преминали курсове по български език.

Валентина Иванова разказва как започва всичко:

В първия месец на войната сякаш не можехме да повярваме какво се случва. Като че ли бяхме в някакъв ступор.

Но точно един месец след това - на 24-25 март, чухме от OFFNews, че се търсят учители по български. И си казахме "Каква чудесна идея. Ние всъщност имаме учители по български".

Учителката ни по български Доротея Николова веднага откликна и отворихме сайта за записване на две групи. В рамките на 3 дни се бяха записали 100 души. Нямахме сърце да ги върнем. Потърсихме още подкрепа, потърсихме още доброволци и на 25 март започнахме първите курсове с първите хора.

А те се страхуваха да прекрачат прага. Тогава курсовете бяха организирани така - възрастните бяха на първия етаж, децата им - на втория. Родителите не смееха да пуснат ръката на детето си, да ги качат на горния етаж, да ги занимаваме ние.

Първото нещо което трябваше да научим е да се доверяваме един на друг, да повярваме, че все пак може да се случи нещо хубаво, нещо смислено, нещо полезно,  разказва Валентина, която е директор на Академията,

И така стъпчица по стъпчица, групичка по групичка. За тези 9 месеца през академията са минали повече от 750 души.

Българският език е по-различен от останалите славянски езици, няма падежна система, само остатъчни форми. Има особености - например членуването и това го прави по-труден за възприемане. Използваме учебника на Софийския университет за обучение на чужденци, разказва Канелия Костадинова, учител в Академия "Никола Тесла". 

Наталия Матвиенко е друг от учителите в Академията. Тя е етническа българка от град Приморск на брега на Азовско море. Учила е в Софийския университет и много пъти преди войната е била в България. Семейството й е останало под окупация. Тя е успяла да избяга във втората си родина.

Моите ученици са на различна възраст - има и млади хора, има и деца, има мъже и жени на преклонна възраст, които искат да се адаптират тук. Разбират, че езикът е средство за общуване, за адаптация. Разбирам ги колко им е трудно, през какво са минали и каква болка носят в сърцето си, разказва Наталия.

Питаме Валентина Иванова как се справят с организацията на всичко това.

Стараем се да дарим всичко, което можем, Академията да поеме колкото се може по-голяма част от разходите, отговаря тя. Но това усилие, проточено в 9 месеца, започва много да тежи. Всъщност войната е тежест, която никой не може да поеме сам. Затова се обръщаме към хората, които разбират какво правим, защо го правим и са готови да дадат едно рамо. Имаме нужда от помощ, за да продължим да помагаме на украинците, които искат да учат, които искат да са полезни на това общество със знанията и с уменията си. Когато не владееш езика,, ти не можеш да покажеш на какво си способен. Ти си като едно малко детенце, което не умее да се изразява, да общува.

Само овладявайки българския, те ще могат да ползват опита си, професионалната си квалификация. А те имат страхотна трудова етика. И много хъс. Биха могли да са полезни първо сами на себе си, а после и на нас като общество.

А дали си заслужава?

Толкова благодарности, колкото чух от украинската общност, не съм чувала за последните 10 години, отговаря ни Валентина. Изключително впечатлена съм от силата на тези жени. Те са тук сами или с децата си, но се борят, търсят работа, търсят как да подредат дома си отново, въпреки че домът им е срутен, въпреки че сърцето им е разбито.

Тези, които идват да учат са с ясно съзнание, че за да се получи, трябва усилие и от двете страни. Те са готови да направят тяхната крачка, а ние сме готови да ги посрещнем и да им помогнем.

В момента Академията набира средства за поредния си курс.

Ако искате да помогнете, банковата сметка е:

ДСК IBAN - BG04STSA93000029082364 към Сдружение “Българската Задруга”.

Дарение може да се направи и чрез Платформата на фондация BCause. Кампанията се казва:

Български език за 3 месеца за украинци.

Следете новините ни в GoogleNews