Учебните планове и програми по предметите от природни науки да се променят, като се намали обемът на нови понятия и се увеличи делът на часовете за упражнения. Тези предмети да се изучават в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален етап. Да се създадат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при поставяне на текущи, срочни и годишни оценки, защото критериите за поставяне на текущи, срочни и годишни оценки сега се различават по региони и видове училища.

Тези и други препоръки отправя Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката чрез анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, изготвен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова. Днес, години след проведените изследвания, като че ли препоръките не са взети предвид.

Резултатите на българските 15-годишни ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.

Анализ

Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задачи, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.

Изводите им са, че българските 15-годишни ученици се затрудняват:

 да бъдат конкретни в отговорите си;

 да аргументират отговорите си;

 да търсят и откриват причинно-следствени връзки;

 да използват експериментални методи за изучаване на явления и процеси и моделирането като подходи в работата;

 да извличат конкретна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в подкрепа на отговора си;

 да свързват знанията за процеси и явления с примери за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;

 да използват знания от една област и да ги пренасят и прилагат в друга, за да решат даден проблем;

 да правят заключения, да изказват предположения и прогнози;

 да правят логически съждения и модели и да ги прилагат в различни ситуации.

"Обучението по природни науки в нашето училище все още е ориентирано повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, отколкото към надграждане и прилагане на теоретичните знания и умения за прилагане на практика и формирането на умения за справяне в реални ситуации, за анализ и оценка на процеси и явления в извънучилищната реална среда", пишат експертите.

Това, според тях, обяснява неумението на българските тийнейджъри да разбират, обясняват процеси и явления и да използват знанията по природни науки и приложението им в съвременния свят. Налага се изводът, че е необходим нов подход към изучаването на природните науки, който да разкрива пътя на научното познание, пишат още те.

Проблеми

Проблем на действащите учебни програми е съотношението между броя учебни часове според хорариума, големия обем от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за упражнения, които максимално могат да се проведат. Това води до „препускане” по учебния материал и недостатъчно развиване на уменията за прилагане на знанията, обясняват експертите първата си препоръка.

Те отбелязват също, че в училищната практика съществува порочен кръг, който намалява ефективността на обучението - от една страна, от учителя се иска да е стигнал до последната тема и да е преминал всички понятия до края на учебната година, а от друга, обективни причини (отсъствия, празници и др.) налагат преструктуриране на учебния материал. А то винаги е за сметка на упражнения и дейности по свързване на знания с практиката.

Експертите посочват и следния недостатък в държавните образователни изисквания и учебните програми за задължителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование: предвидено е обучението да бъде на най-ниските три равнища - знание, разбиране и приложение, а по-високите - анализ, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това ниво „приложение” в масовия случай е сведено до решаване на количествени задачи, а не до практически упражнения или решаване на качествени задачи.

Липсва единен научен подход при изучаването на предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и география и икономика, показващ единството и взаимовръзката между явленията и процесите в природата, пишат експертите и отбелязват, че в учебните програми са нарушени междупредметните връзки, което не предполага интегрирано изучаване и води до невъзможност за преподаване на явленията и процесите в цялост.

Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания, категорични са те. "Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост".

Липсва провеждането на научен експеримент в обучението по природни науки или се свежда до демонстрация на явления или свойства на вещества и процеси, у учениците не се формират умения за четене с разбиране на текст, свързан с научни или технологични постижения или проблеми.

Предмети се изучават предимно описателно, задават се готови логически модели и алгоритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да създават модел или стратегия за решаване на проблеми. Не се изисква да правят оценка, а заложените очаквани резултати в учебните програми са предимно на ниски познавателни равнища „описва, назовава, означава, разбира.......”.

Препоръки

Сред другите им препоръки са промяна в нормата на преподавателска заетост за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) с цел да се осигури повече време за подготовка на практически упражнения, самоподготовка, индивидуална работа с ученици и работа по проекти. Според тях е необходимо да се отпуснат целеви средства за подобряване на материално-техническата база на училищата и кабинетите по природни науки, за изграждане или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на нуждата от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри.

Учебниците също са предпоставка за проблеми, констатират те и препоръчват разработване на учебници и учебни помагала, в които съдържанието и организацията да са ориентирани към развиване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка между природните науки, между теория и практика и се отбелязват съвременните научни открития и технологии.

Продължава на стр. 2