Изборът е ваш

Последна промяна на 12 май 2019 в 18:44 5871 2

Светослав Иванов.

Миналата неделя за мен и за нашия екип беше едно от най-незабравимите и емоционални предавания в шестгодишната история на "120 минути". Благодарим ви за писмата, за съобщенията, които получихме oт цялата страна и от чужбина с оценка за нашия труд.

В рамките на три часа имахме възможността да проследим на живо литургията на папа Франциск от центъра на София, което за нас беше и професионално предизвикателство, и чисто човешка радост, която се случва веднъж в живота. На следващия ден пък бяхме в Раковски.

Оттогава цяла седмица си мисля за една част от проповедта на папата, която силно ме разтърси. Става дума за психологията на гроба, която "оцветява всичко с примирение и ни кара да се отдадем на утешителното чувство на самосъжалението, което като молец разяжда нашата надежда". Всъщност тези думи описват как, когато вярата в една общност се изпарява, хората потъват в дребнавост. А нашата дребнавост често се изразява в страх от контакта със света около нас. Ние не разбираме света, а на света не му пука особено за това.

Наред с всички забавни конспиративни теории, с недоумение наблюдавах как бяха подстрекавани страховете на хората, че папата "идвал, за да ни накара да приемаме бежанци". Доста странен момент за подобна мисъл. Защото се намираме във време, в което бежанският натиск към Европа намаля над 10 пъти в сравнение със ситуацията преди три години. През последната година бежанците влизаха предимно през Испания. Но както каза Франциск в Скопие: "Ние свикнахме да ядем твърдия хляб на дезинформацията и се превръщаме в затворници на отхвърлянето, на етикетите и презрението". Истинският християнин не мрази. Добрият човек не мрази. Вярата в Господ не е равна на вярата в Светия синод или в една или друга личност. Вярата е нещо доста по-лично.

Между другото, много обвинения се изсипаха срещу българските митрополити, но никога не трябва да забравяме, че и Светият синод е колективен орган на хора с различно мнение. През седмицата чухме и двама митрополити, чиито думи също
прозвучаха обединяващо и смирено. Те намекнаха, че са имали различна позиция за посещението на папата, но в крайна сметка са се съобразили с мнозинството. Всеки може да направи своите изводи, но ако сме истински вярващи, можем ли да ги съдим? И изобщо трябва ли да съдим и назидаваме някого?

Замислете се, в България прозвучаха толкова човешки и хубави думи, че на мен лично много ми се иска да запомним тях. Думите на папа Франциск към децата в Раковски, призивът му към съпрузите никога да не завършват деня с война. Призивът му към младите да си говорят по-често с възрастните хора, които са пазителите на нашите корени и нашата вяра. Чухме и видяхме толкова много хубави неща. Получихме толкова много храна за размисъл, примирение и помирение. И като се замислим колко рядко ни се случва това, спомените и доброто усещане стават още по-силни.

Как на този фон да съдиш, да заклеймяваш, да се ядосваш?

Не е нужно. Нека веднъж останем с усещането, че се е случило нещо хубаво, нещо човешко, нещо достъпно. Да, случи се и се случи пред очите ни. Важно е чрез тези преживявания да си направим изводите за нашия собствен живот. Без конспирации,
разделения, фили, фоби и спорове, в които да си "мерим" вярата. Понякога има чисто човешки емоции и радости, които трябва да изживеем без песимизъм и подозрителност. Като нормални хора.

Коментарът на Светослав Иванов беше направен днес в ефир по време на неговото предаване "120 минути".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5163

2

мнение от IP

13.05 2019 в 07:54

Папа Франциск е невероятен духовен човек, но ние да чакаме той да ни каже истините за живота не говори добре за нас. А целят нелеп спор за вярата, църковни служители, причини да дойде и т.н. показва колко сме зле. Единственото послание на папата беше да се сетим, че сме хора.

1688

1

stanimir_13

12.05 2019 в 19:48

Да. Добрите думи са такива, независимо от чия уста излизат. Даже и тя да е на неправилния духовник, или политик. Същото е и с добрите дела. Нека бъдем по-толерантни. Това не е навредило никому.