Миналата неделя за мен и за нашия екип беше едно от най-незабравимите и емоционални предавания в шестгодишната история на "120 минути". Благодарим ви за писмата, за съобщенията, които получихме oт цялата страна и от чужбина с оценка за нашия труд.
В рамките на три часа имахме възможността да проследим на живо литургията на папа Франциск от центъра на София, което за нас беше и професионално предизвикателство, и чисто човешка радост, която се случва веднъж в живота. На следващия ден пък бяхме в Раковски.
Оттогава цяла седмица си мисля за една част от проповедта на папата, която силно ме разтърси. Става дума за психологията на гроба, която "оцветява всичко с примирение и ни кара да се отдадем на утешителното чувство на самосъжалението, което като молец разяжда нашата надежда". Всъщност тези думи описват как, когато вярата в една общност се изпарява, хората потъват в дребнавост. А нашата дребнавост често се изразява в страх от контакта със света около нас. Ние не разбираме света, а на света не му пука особено за това.
Наред с всички забавни конспиративни теории, с недоумение наблюдавах как бяха подстрекавани страховете на хората, че папата "идвал, за да ни накара да приемаме бежанци". Доста странен момент за подобна мисъл. Защото се намираме във време, в което бежанският натиск към Европа намаля над 10 пъти в сравнение със ситуацията преди три години. През последната година бежанците влизаха предимно през Испания. Но както каза Франциск в Скопие: "Ние свикнахме да ядем твърдия хляб на дезинформацията и се превръщаме в затворници на отхвърлянето, на етикетите и презрението". Истинският християнин не мрази. Добрият човек не мрази. Вярата в Господ не е равна на вярата в Светия синод или в една или друга личност. Вярата е нещо доста по-лично.
Между другото, много обвинения се изсипаха срещу българските митрополити, но никога не трябва да забравяме, че и Светият синод е колективен орган на хора с различно мнение. През седмицата чухме и двама митрополити, чиито думи също
прозвучаха обединяващо и смирено. Те намекнаха, че са имали различна позиция за посещението на папата, но в крайна сметка са се съобразили с мнозинството. Всеки може да направи своите изводи, но ако сме истински вярващи, можем ли да ги съдим? И изобщо трябва ли да съдим и назидаваме някого?
Замислете се, в България прозвучаха толкова човешки и хубави думи, че на мен лично много ми се иска да запомним тях. Думите на папа Франциск към децата в Раковски, призивът му към съпрузите никога да не завършват деня с война. Призивът му към младите да си говорят по-често с възрастните хора, които са пазителите на нашите корени и нашата вяра. Чухме и видяхме толкова много хубави неща. Получихме толкова много храна за размисъл, примирение и помирение. И като се замислим колко рядко ни се случва това, спомените и доброто усещане стават още по-силни.
Как на този фон да съдиш, да заклеймяваш, да се ядосваш?
Не е нужно. Нека веднъж останем с усещането, че се е случило нещо хубаво, нещо човешко, нещо достъпно. Да, случи се и се случи пред очите ни. Важно е чрез тези преживявания да си направим изводите за нашия собствен живот. Без конспирации,
разделения, фили, фоби и спорове, в които да си "мерим" вярата. Понякога има чисто човешки емоции и радости, които трябва да изживеем без песимизъм и подозрителност. Като нормални хора.
Коментарът на Светослав Иванов беше направен днес в ефир по време на неговото предаване "120 минути".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
17439
2
13.05 2019 в 07:54
6589
1
12.05 2019 в 19:48
Последни коментари
Червената шапчица
Процесът срещу Тръмп загуби втори съдебен заседател
Зла свекърва
Прокремълски популисти в Македония надраскаха кея на Вардар с обиди към българите
БотоксПутю
Ваня Григорова и Мая Манолова заедно срещу Нинова на вота
eagle60
Процесът срещу Тръмп загуби втори съдебен заседател
Червената шапчица
Процесът срещу Тръмп загуби втори съдебен заседател
781000
НАТО ще прати системи "Пейтриът" за противовъздушна отбрана на Украйна, каза главният секретар на НАТО Столтенберг