Поредните парламентарни избори в България, четвърти за година и половина, според повечето анализатори няма да решат нищо. Не се очаква появата на нов политически субект, който да се вклини сред лидиращите партии („Български възход“ на Стефан Янев се бори да премине 4-процентовата бариера). Отчетливо доминира апатията сред гласоподавателите, критичното и дори вече негативно отношение към партиите и българската политическа действителност се проявява в оценките на българина, опитът за налагане на нови авторитети (К. Петков, Ас. Василев) и формиране на политическа партия около тях вече е в низходяща тенденция на доверие и като, че ли Вазовото „от никъде взорът надежда не види“ илюстрира създалата се политическа ситуация в страната. А дали това е единственият възможен прочит?

Изборите на 2-ри октомври имат вече ясни координати

1. Ниска избирателна активност. До урните ще отидат не повече от 2.5 млн. избиратели и по-вероятно е дори техният брой да намалее до 2-ри октомври. 2.2 – 2.3. млн. активно гласували не трябва да изненадва никой.

2. Твърдите ядра ще имат решаваща роля. Категорично твърдият електорат на системните партии ще има още по-силна, дори решаваща роля при максимална мобилизация от тяхна страна. Чисто и просто относителната им тежест се увеличава обратно пропорционално на намаляването на общия брой гласуващи.

3. Ясен победител и осем политически сили в парламента. Очевидната мобилизация и съхраняване на твърдото ядро от гласоподаватели на ГЕРБ с множество кметове и местни структури навсякъде ще им даде възможност да бъдат първи след принудителната ваканция от година и половина извън властта. Дали обаче, да си първи на изборите означава да си победил? Предстои да видим дали, ГЕРБ и Борисов са помъдрели извън властта и ще търсят по-широка основа за единение около национални цели и приоритети или ще се поддадат на партийни амбиции и желание за реванш. Второто място не е гарантирано за ПП! Ако някъде има скрит недеклариран вот, това е при привържениците на Възраждане и ДПС. Да не забравяме, че те ще имат и гласове от чужбина. ПП очевидно опитаха по-модерен пиар, видимо с доста средства, но неясен концептуално и с неграбващ слоган „Да си довършим работата“. При общата представа и множество данни за административен хаос, странни назначения и спорни икономически и финансови решения подобен призив звучи доста двусмислено, дори направо неудачно. Ако на предишните избори ПР-ите на ПП свършиха добра работа, очакваните недобри резултати за тях до голяма степен ще се дължат и на настоящия им ПР.

Спадът при БСП, като че ли замря, в смисъл, колкото можеха да загубят – загубиха.

ДБ си върнаха част от избирателите, които на предишните избори решиха да подкрепят ПП, но понастоящем са разочаровани и предпочитат по-ясно определената проевроатлантическа и антируска политическа сила.

ИТН спечелиха от призива си за пропрезидентска република и се очаква да генерира подкрепата, от която преди се ползваше ПП.

„Български възход“ също има всички шансове да прескочи бариерата предвид на изброените по-горе тенденции. Дори 100 хил. гласа могат да осигурят преминаването на заветните 4%.

Невъзможност за съставяне на правителство или неподозиран шанс за България

Няма да се спирам на множеството варианти за евентуални комбинации, които теоретично биха могли да излъчат редовно правителство в следващото НС. Като цяло те биха били ялови и неработещи, ако се следва традиционната логика за съставяне на парламентарно мнозинство. Противоречията и нетърпимостта по различните оси са отчетливи. ГЕРБ не може да се коалира с Възраждане, ДПС също. ПП заявяват, „никога с ГЕРБ“, БСП твърдят същото.

Изход, обаче има и той е само един, съставяне на правителство, което да приеме конституционни промени и да промени избирателния закон.

При очакваното разпределение на политическите сили в следващото НС, пет от тях (но задължително включващи две от първите три) биха могли да имат необходимото квалифицирано мнозинство от 160 и дори повече депутати за промени в конституцията в рамките на ОНС (извън определените изменения, които са в компетентността само на ВНС). Подобно правителство може да бъде съставено по следните репери:

Първи репер: Експертно правителство, политически подкрепено в зала, но без ярки партийно оцветени имена в състава му, еднакво отдалечено от доминацията на различните партийни централи.

Втори репер: Национално-отговорно правителство, което да изведе незабавно и да обоснове ясно националните цели и приоритети пред България и средствата за тяхното постигане, спасението на страната, живота и здравето на хората и оцеляването на българската икономика и бизнес в условията на глобални проблеми, европейски военен конфликт, финансова, енергийна и икономическа криза и напълно вероятни продоволствена и мигрантска криза. Тяснопартийното мислене и поведение трябва решително да бъде заменено от национално отговорно и национално мотивирано с единствена цел спасение на нацията и държавата.

Трети репер: Програмно правителство, съставеното при горните принципи трябва да има ясно поставени задачи в хоризонт 1-1.5 години, за които да има и съответната подкрепа от необходимото мнозинство от политически сили в парламента. Без да се превръща в Конвент, НС ще трябва да има много по-активна роля, както в законодателния процес и работата по промени в конституцията, така и в поддържането на постоянна, ефикасна работна връзка с останалите власти, на първо място изпълнителната, но и съдебната, чрез търсене и обмен на информация и аргументирани експертни становища, но също така и към институциите Президент и Конституционен съд, които се превръщат в незаобиколими фактори в този процес. Създаването на обществено-парламентарни съвети и разширяването на кръга от експерти към парламентарните комисии, също се налага като отваряне на пътя за участие на гражданското общество в този процес.

Можем да сме оптимисти, само ако сме реалисти.

Единственият шанс пред следващото НС да излъчи редовно правителство е като отсее възможното от невъзможното, обедини се около безспорното, не се занимава със спорното и дефинира националните цели и приоритети, около които може да има единение на нацията, а не като следва тяснопартийни и политически интереси, които могат да бъдат предпоставка за разединение.

Чисто технологично чрез персонални и структурни промени направени от НС, може да се осъществи плавно преминаване на част от служебния кабинет в редовен експертен. Може да бъде потърсен и друг подход, чрез привличане на признати и приети експерти от научните среди и бизнеса, от браншовите организации, които нямат тяснопартийна оцветеност. Бъдещото НС има уникалния шанс, излъчвайки такова правителство паралелно да се съсредоточи и осъществи необходимите конституционни промени, чрез които да стартират дълго задържаните реформи в различните сфери, да разчупи омагьосания кръг, в който попадна българската политическа система, да промени изборните правила като въведе много по-силен мажоритарен елемент, да предостави функционални правомприоритети и на Президентската институция (ветото на президента вместо отлагателно, да бъде отменително и др.), и на Конституционния съд (въвеждане на индивидуалната конституционна жалба и др.), н Съдебната система и т.н.

Дано в този толкова критичен момент водещите политически сили в България и техните лидери да проявят отговорност и мъдрост, и да осигурят мнозинство от 160 гласа, за да гарантират спасението на България и нейната стабилност поне за следващите 20-30 години.

--------------

Бранимир Ботев е съпредседател на Национална инициатива „Единение“ и председател на Българската секция на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество