Рап легендата Нана за шопската салата, расизма и Бог

Въпреки че е родом от Гана, Нана Кваме Аброква, по-известен само с първото си име, е една от легендите на европейската хип-хоп сцена, станал известен по света с редица песни, сред които "Lonely", "Let it Rain", "Remember the Time" и много други.

През последните няколко години Нана е редовен гост в България, като последното му посещение е придружено от концерти във Варна и Пловдив на 18-и и 19-и септември.

OFFNews се срещна с рапъра, за да поговорим за хип-хоп музиката, съвременната сцена, Гана, расизма, Господ, предстоящия му албум и какво е нужно, за да преуспееш в музиката.

Това е четвъртото или петото Ви посещение в България за последните няколко години?

О, не, не, това е моето... не знам, просто не знам, идвам тук много, много често и се чувствам много, много добре.

Какво Ви харесва толкова, феновете може би са различни от тези в Германия и Европа?

На първо място, всяка държава е различна и уникална, в България обаче имам огромна фен общност и е много забавно да съм тук и да имам концерти. Имате красива страна, обичам храната ви, шопската салата, обичам жените ви, те са прекрасни, както и културата ви. Обожавам да съм тук, наистина.

Как започнахте да се занимавате с музика, да пеете?

Стартирах като диджей, на 16 г. много исках да стана такъв, затова майка ми ми купи 2 грамофона, с които се упражнявах вкъщи, за да мога да си намеря работа в някоя дискотека или клуб. След половин година успях да си намеря първата работа в един клуб и така започна всичко. Тогава срещнах един пич, който също беше диджей и се занимаваше с микс и скреч, а аз бях, така да се каже, нормален диджей и започнахме да работим като партньори. Един ден му викам: „Знаеш ли, трябва да се занимавам с нещо друго“, и започнах да рапирам. Стартирах много късно, мисля че бях на 22 г., или не – 20-21 г. Накратко, така навлязох в музикалната индустрия.

Значи е нямало стрелби и банди като в американските версии.

Израснах в Гана, след това, като бях на 12 г., се преместих в Германия и там живях около 4-5 г. в гето. Имаше си банди, но в никакъв случай не може да ги сравняваш с американските. Запознат съм и с двете крайности, живял съм на невероятни места, но и в гета, познавам улиците, но и лукса.

Псевдонимът Ви – Нана, е благородническа титла в Гана, ако не се лъжа?

Да, значи „крал“. Това е първото ми име и псевдоним.

Използвате го, за да покажете връзката с родината си или просто защото така се казвате?

Не, изобщо не, това е името, което родителите са ми дали, и го избрах за пред публиката, защото Нана се запомня лесно, това е личната част от себе си, която вкарах в бизнеса. Междувременно връзките ми с Гана са много добри, ходя там веднъж годишно, за да се видя с роднините и приятелите си. И се радвам, че имам възможността да направя общи проекти с местни артисти.

Как се приема музиката Ви там, какъв е начинът на живот в Гана, защото в Европа и особено на Балканите се знае много малко за Гана или за Африка като цяло?

Музиката преминава границите и събира различните култури. Намирам се в България, роден съм в Гана и израснал в Германия, рапирам на английски, поставил съм Гана на световната карта по някакъв начин, както и Германия – така сме се събрали в едно общо. Гана е страхотно място. Ако искате да отидете до Африка и не сте били там преди, започнете с Гана. Ако там не ви хареса – забравете останалата част от континента. Страната е страхотно място за ваканция, има страхотни море и плажове. 

Каква е рецептата за големи хитове като „Lonely”, Remember the Time”, “Let it Rain”, има ли начин да знете, че те ще станат известни?

Няма рецепта, защото никой не може да ти каже предварително дали тази или тази песен ще станат хит. Разбира се, има неща, които човек трябва да знае, за да си близо до хита и да имаш нещо подобно на него. Основното е, че музиката трябва да бъде емоционална – темата и всичко останало в песента, което се изпълнява от даден артист, трябва да е истинско, защото хората го усещат. Ако говориш за неща, които никога не си преживял, то никога няма да стане хит, защото хората са наясно с това, то не ги докосва. Ако те докосне, ако е истинско, без значение дали е брутално, дали е любовна или щастлива песен, ще ти подейства - но само ако знаеш за какво пееш в парчето. В края на краищата емоциите са основната съставка на хита.

Има и голяма доза късмет, защото има редица страхотни песни, пълни с чувство, които не са постигнали слава.

Да, разбира се. Първото, което ти трябва, е хитова песен, което е продуктът, а тя е нужно да има специфични неща като емоцията. От другата страна на медала е маркетингът, трябват ти маркетингова и икономическа сила, трябват ти пари. И когато тези две неща се съберат – прочувствената песен и финансовата възможност, - потребителят трябва да реши харесва ли му, или не. Може да вложиш колкото си поискаш пари, да вложиш възможно най-много емоция, но ако купувачът не я хареса, песента потъва. Разбира се, тук отново ти трябват известна доза знание и пари, но и късмет.

Колко е различна хип-хоп сцената в днешно време от тази през 90-те години и началото на века?

Хип-хопът винаги е бил гласът на улицата, той се превърна в огромна култура. В началото на 90-те той беше нещо, което го имаше само в Америка, но после я напусна и покори света. Когато това се случи, той все пак се „консумираше“ само на английски, а към края на 90-те и началото на двехилядната хип-хопът стана локален. Постепенно се появиха немски рапъри, пеещи на немски, български рапъри, пеещи на български и така по целия свят вече се пее на собствения език на всяка страна. Рапът вече не е американско нещо, а е локално, което според мен е страхотно. Започнал е някъде там по улиците в гетото през 70-те години, а сега е по целия свят и всяка страна има своя хип-хоп общност, която не звучи все едно се опитва да прави американски рап, не – това е вашият си български хип-хоп, това е френският и немският рап, дори китайски и корейски хип-хоп. И това е страхотно, това е музиката, която няма граници.

Аз лично харесвам песните от 90-те и началото на хилядолетието повече отколкото тези, които са известни в момента, в които изглежда, че се пее само за секс, пари и лукс. В тях няма послание и значение като в „Lonely”, "Too Much Heaven" и т.н. Когато чета текстовете им, те са страшно дълги и искат да кажат нещо, сега повече са повтарящи се фрази от няколко реда без смисъл. На какво се дължи това?

От 90-те досега са минали почти 20 години, рано или късно всичко се променя, обществото също се променя. В днешно време парите са станали по-важни, те са станали най-важни – особено за младежта – отколкото когато аз бях млад. Разбира се, че когато сме млади, искаме да сме милионери, да сме богати, да се наслаждаваме на живота, което и правехме всъщност - имахме страхотна младост, всичко беше чудесно, като безспорно парите бяха основен въпрос. Но днес парите са много по-значим фактор отколкото преди време, а с тях идват и момичетата, наркотиците, колите и т.н. Някак си много от младите момчета и момичета имат тази идея в главите си: работи здраво, играй здраво, купонясвай здраво, а животът е повече от това.

Всяка песен започва с бял лист хартия и химикал, с дръм машина и клавиатура. В началото няма нищо и това какво ще напишеш зависи от теб – може да напишеш песен за любовта, за наркотиците, за секса, за бедните и богатите и т.н. Артистът използва музиката, за да предаде своето послание, ако хората искат да пеят за такива неща – хубаво. Скоро ще издам нов албум, в който също има купонджийски песни, но не само. Говоря за неща, които смятам за важни за мен, които ме вдъхновяват. Може би като съм бил на 20 г., съм имал различна перспектива, но вече съм на 40, не ми трябват златни часовници и др. такива неща, вече съм ги имал, затова виждам други неща в живота, не ме интересуват момичета, пари, злато, диаманти, имал съм ги. Всичко зависи от перспективата. И ако повечето артисти днес са млади, те ще пеят за нещата, които им харесват – пари, секс, наркотици, кучки.

Правят нещата наобратно – за пари, а не за да докоснат хората, вместо да докоснат хората и след това да дойдат славата и парите.

Не знам, всеки си има своите мотиви, когато аз правех музика едно време, беше с цел да стана милионер, да си помогна социално и да се добера до по-добър живот. Но заедно с това говорех и за различни работи. Така че всеки артист има различен мотив, който не знам, но резултатът е, че с креативност, късмет и правилните хора зад гърба ти – ще бъдеш успешен. Оттам насетне от теб зависи какви ще са плановете ти, моите бяха различни, разбира се, бяха свързани с пари, но освен това говорех за неща, които бяха важни за мен. В интерес на истината, дължа цялата си кариера, всичките си хитове от едно време – на самотерапията. Тогава минавах през труден етап от живота си и използвах музиката като терапия, и описах всички болезнени неща в сърцето и душата ми, за да се освободя от болката. В резултат на това докоснах сърцата на милиони хора и им помогнах да преодолеят препятствията и болките си. Ето затова е музиката ми.

Трудно ли беше да започнете нов живот в Германия, все пак сте били едва на 12 години?

От една страна, не беше трудно, защото в Гана посещавах националното училище, където всичките ми приятели бяха бели, тъй като училището беше скъпо и имахме по-малко чернокожи. Заради приятелите и обстановката около мен отиването в Германия не беше нещо ново, освен това преди да се преместя там, пътувах много с баща ми по света. От друга страна, имаше трудности, защото изведнъж хората започнаха да се държат с мен неуважително, защото бях черен, а докато бях в Гана, цветът не бе проблем. Имах бели приятели и те нямаха проблем, че съм черен, нито пък ние, че те са бели. Изведнъж попадаш на някакви немски идиоти, които понякога имат нацистки периоди, и ме наричаха „негър“ или каквото и да е. Налагаше се да отстоявам себе си, да ги ударя 1-2 пъти, за да получа уважението им. После започнах да се уча как да се справям с подобни неща, но не беше лесно в началото. Майка ми почина 6 години, след като се преместихме в Германия и със сестрите и братята ми останахме напълно сами, без баща и майка. Беше трудно и тогава намерих музиката, която ми помогна да бъда човека, който съм днес.

Същото ли е положението в Германия в днешно време спрямо хората с различен цвят на кожата, особено покрай кризата с бежанците?

Германия има своята история, да, те са убили 6 милиона евреи, което е кошмар, съгласен си, и да – в страната още има нацисти, но повечето хора там са страхотни. Те са с топли сърца, много интелигентни, услужливи, може да има малка част сред тях, която да дава лош имидж, но Германия и немците са невероятни. Да, има такива, които казват: „Стига, имаме си достатъчно бежанци, не искаме повече черни, турци, българи, румънци“, но мнозинството е готово да помогне, да даде финансова помощ. Заради моя успех „цветът ми изчезна“, не го забелязват вече, обичат ме, но от време на време се сблъсквам с хора, които се опитват да се будалкат с мен, да се правят на интересни, защото съм черен и в техните очи съм негър. Аз просто ги гледам и им се смея, защото са боклуци, те са нищо и не са постигнали нищо в живота си, не ме познават, не знаят какво съм постигнал. За мен тези хора не съществуват, не си струва да хабя и секунда за тях.

Има бели, черни, жълти боклуци, цветът няма значение.

Не, разбира се, че цветът няма значение. Много е просто – ако си свободомислещ, не виждаш цветове, ако пътуваш много, не виждаш цветове. Ако срещна някого в България, Германия или където и да е, който вижда, че съм черен и започва да се прави на интересен, веднага разбирам, че този човек не е видял света, сигурно никога не е бил извън страната си. Ако не си пътувал и цял живот си си бил в своя собствен малък скапан свят, тогава започваш да търсиш разлики, да виждаш цветове. Но ако си с отворен ум за случващото се около теб, цветът няма значение, важното за теб е дали човекът е добър или лош. Ние всички сме една кръв, всички ще умрем, всички пием, ходим до тоалетната.

Кои са най-добрите съвременни млади хип-хоп изпълнители – Еминем, 2Pac и Нана на младото поколение?

Дрейк е страхотен артист, въпреки че се занимава с R&B и хип-хоп, Лил Джон, A$AP Rocky, има много момчета, които са доста добри.

А някои не толкова известни, от ъндърграунд сцената или немската?

В Германия Мануелс е много добър мой приятел, той тепърва добива популярност, миналата седмица песента му "От 0 до 3" влезе в класациите, първата песен от албума му. Той е нещо като Дрейк, но на немски, пее и рапира много добре. В момента съм в процес на продуциране на ново име, това е първият път, в който ще съм продуцент на немски рапър, ще Ви уведомя, когато сме готови, но мисля, че е много талантлив. Той е азиатец, рапиращ на немски с уникален подход.

Вярвате ли в Бог, защото в песните Ви има много религиозни мотиви, както и в голяма част от хип-хопа?

Не знам дали има толкова религия в хип-хопа, разбира се, че присъства, някои хора са вярващи, други не. Лично аз вярвам в Бог, без Него съм нищо, цялата ми кариера, целият ми живот, ежедневието ми – съществуват, защото Господ ми позволява. Всяко хранене, всяка глътка, всеки дъх, който поемам, ги има, защото Той така е решил. Това е моето мнение и съм много благодарен за всичко, което ми е дал, за моите живот и кариера. Хип-хопът е отпечатък на специфичната култура, а във всяка култура по света имаш добри, лоши страни, както и Бог.

Споменахте бъдещи проекти, албум, кога излиза той?

Албумът е готов, исках да го издам сега, но тогава реших, че мога да го направя малко по-добре и затова го отлагам малко за догодина, тази година може да издам сингъл. Хората, които харесват музиката ми, ще се влюбят в него. Изключително много съм доволен и щастлив от свършеното. Когато го доизпипам, не по-късно от 6 месеца надявам се, ще се върна обратно в България и ще го представя пред вас, хора.

Ще има ли колаборации с български изпълнители?

Да, да, в него е включена песен с Веси Бонева, която се казва „Touch the Sky”, Веси е страхотен артист, както и Светльо Къслев, който продуцира парчето, и смея да кажа е едно от най-силните. Други музиканти, с които имаме общи песни в новия албум, са Dr Alban, Ice MC, Lil' B.I.G. и още 1-2 изненади.

Какви съвети ще дадете на прохождащите хип-хоп артисти?

Нещата в днешно време станаха доста трудни. От една страна, интернет ни дава предимство, защото преди седмица или 10 дни си седях в нас и гледах нещо в YouTube към 01:00 часа през нощта и видях рекламата за нов албум на Dr Dre. Затова просто грабнах телефона си, влезнах в iTunes, дръпнах го и след 10 минути той вече беше на айфона ми, на макбука, на "Епъл" телевизора ми – това е страхотно.

Но от друга страна, интернетът ни убива, защото хората вече не купуват дискове и е много трудно за младите в областта на хип-хопа и други жанрове, които се опитват да пробият в бизнеса. Все пак аз съм човек, който винаги търси възможности и решения, който не обича да си мисли, че нещо няма да проработи. Така че ако правиш хип-хоп, вярвай в това, което правиш, не позволявай на никого да ти казва другояче. Основното е да си наясно, че имаш поне малко умения, че творбите ти са добри, да търсиш правилните хора, които да ти помогнат, и да не се предаваш. Това е, не се предавай, винаги има начин, нещата са трудни, наистина са, но няма невъзможни неща. Придържай се към това, което правиш, вярвай в него, вярвай в Господ, бъди дисциплиниран, направи правилните контакти и се увери да осъществиш мечтите си. Всичко зависи от теб, бъди постоянен, бъди силен, бъди издръжлив и просто го направи.