Олга, която говори на 13 езика и може да изсвири на орган ''Излел е Дельо хайдутин''

В рубриката “Вдъхновяващите българи“ ви срещаме с изявени хора в различни области, които са пример за обществото. Те преодоляват физическите бариери и вдъхновяват със способността си смело да надвиват трудностите и да насочват вниманието към своите умения и таланти.

Олга Коева е младо момиче, избрало да живее в Германия, за да реализира мечтата си да се развие професионално в свиренето на орган. Тя е родена на 24 август 1993 година в Шумен. След като завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ в София с основен предмет "Пиано" и ходи на частни уроци по орган, тя продължава образованието си в Германия. Там учи католическа църковна музика и специализира с органова импровизация. Участва в множество майсторски класове. В момента Олга Коева работи като църковен органист в Германия, развива и преподавателска дейност. Тя е с диагноза "ретролентална фиброплазия", ослепявайки след престой в кувьоз.

Как музиката ви заведе в Германия?

От малка слушам всякаква музика. Когато бях на пет години, се запознах с една преподавателка от училището за незрящи и тя ме научи на много неща. С нея се занимавахме много активно с пиано, солфеж, хармония. От нея научих много за теорията и историята на музиката. Когато по-късно влязох в музикалното училище, бях подготвена благодарение на нея. Аз учих в масово училище и допълнително се занимавах с музика при Жени Попова.

След като ме приеха в музикалното училище, от III до XII клас учих пиано - в класовете на Даниела Васкова и Диана Ботева. Когато бях VIII клас, бяхме на екскурзия в Германия, в град Пасау, Бавария. Там за пръв път чух църковен орган. Там се намира най-големият катедрален орган в Европа. Толкова силно впечатление ми направи мощта и акустиката на този орган, че започнах да проявявам интерес към инструмента и исках да го изучавам. От IX клас започнах да уча орган – първо при Велин Илиев, органиста на Софийска филхармония, а после и при проф. Нева Кръстева и при проф. Сабин Вели от музикалната академия.

Да уча орган зад граница беше моя мечта, понеже в България няма такива традиции в органовата музика. С родителите ми мислехме дали да отидем в Германия или Австрия. Тогава много харесвах немския език и исках да уча в тази среда, тъй като ми бе познат и нейният културен код. През 2012 година кандидатствах в Университета за църковна музика в Регенсбург, където живея и в момента. Това е в Бавария, южно от Мюнхен. Там държах приемен изпит по орган, хорово дирижиране, теория на музиката, пеене... Приеха ме със специалност „Църковна музика“, където се учат много неща, включително пеене, григориански хорал и хорово дирижиране.

По това време започнах да проявявам интерес към импровизацията. Импровизирах върху различни църковни химни, теми и мелодии. Затова записах като магистратура „Органова импровизация“ и я завърших през 2018 година. От 2013 година работя като органист в една църква в района на Регенсбург. По-рано там имаше и хор, но по време на COVID пандемията той се разпадна.

Когато имам възможност, изнасям концерти. Два пъти съм участвала в Международния органов фестивал в катедралата „Св. Йосиф“ в София. Там изпълнявах мои импровизации за орган, както и меси за глас и орган от Йозеф Габриел Райнбергер и Жан Лангле. Бях и в Тромсьо, Норвегия. Беше много впечатляващо в най-известната тяхна катедрала, наричана Арктическата катедрала. Последно имах концерт преди месец в Нюрнберг за юбилея на представителството на фондация „Каритас“ в града. Там свирих свои импровизации, плюс произведения на един незрящ композитор от Нюрнберг от епохата на Ренесанса – Конрад Пауман.

Как се интегрирахте в Германия?

За мен бе лесно, тъй като, както споменах, знаех езика и културата. Знаех, че германците са пунктуални. Например, ако искаш да си говориш с тях, трябва да си запишеш час. Не можеш просто така да се обадиш по телефона. В България хората са по-спонтанни и им харесва да импровизират, докато тук са по-дисциплинирани, което аз харесвам. За моите родители беше по-сложно да се адаптират и досега е така, но за мен нямаше проблем. В момента всички живеем в Регенсбург и родителите ми помагат във всякакъв аспект. Нямам братя и сестри. Понякога се връщаме в България, за да видим баба ми в Шумен, или за участия.

След времето, прекарано там, какво ви прави впечатление, когато се връщате в България?

Може би инфраструктурата – всички тези дупки по тротоарите, в които се спъвам. Другото е, че Здравната каса в България не плаща за пособия за незрящи – компютри, брайлови дисплеи и други технически средства. Когато бях в България, държавата не осигуряваше брайлов дисплей и затова моите родители ми купиха на петнайсетия ми рожден ден и досега го ползвам.

Имахте ли възможност да разкажете за българската народна музика в Германия?

В края на обучението по църковна музика, моят проект бе от органови импровизации в различни стилове върху български народни песни. Всички тези импровизации са качени в моя YouTube канал, където хората могат да ги чуят – „Дилмано Дилберо“, „Излел е Дельо хайдутин“, „Полегнала е Тодора“ и „Божата майка и кукувицата“. Предполагам, че за вашите читатели ще е интересно да чуят как тези народни мелодии звучат на орган. В последните три-четири години започнах да пея поп, да свиря и пея латино, джаз, боса нова.

снимка: личен архив

Казахте, че не сте учили в училище за незрящи. Как научихте брайловата азбука?

Майка ми ме научи на брайлова азбука. Когато бях на пет години, тя отиде в училището за незрящи, оттам взе азбуката, изобразена за виждащи хора, заедно с инструкции за изписване, и ме обучи. И така от петгодишна обичам да чета на брайл и досега брайловият дисплей е денонощно с мен, с него чета нови книги и разучавам ноти. Преди да имам дисплей, не можех самостоятелно да чета на брайл.

Да, научих се да пиша на кирилица и с десетопръстна система, но друго не познавах. Постоянно изключвах говорещите програми, защото не ми харесваха, и мечтаех за брайл. С дисплея вече можех да чета текстови документи и да редактирам грешки без проблем. Не знам как бих имала достъп до информация без брайла. Да, има аудиокниги, но лично аз възприемам по-добре информацията при четене, а не със слушане. За мен Луи Брайл е гений и пример за нас. Знам брайл на всички езици, които владея.

Споменахте за YouTube канала си. Какво ви мотивира да го направите?

Той имаше две цели. Първата цел е да споделям с моята публика музикалните си записи и нещата, които обичам да пея и да свиря В различни стилове. Другата цел е чрез интервютата ми с различни полиглоти да мотивирам колкото се може повече хора да учат нови езици.

Колко езици знаете и на какво ниво? И в каква поредност ги учихте?

За мен експертното ниво е всичко след B2 по европейската класификация. А всички езици, които знам са на такова ниво. Аз общувам с други полиглоти, както и с мои познати от съответните държави, а също и чета литература в оригинал, клиент съм на имейл бюлетини и чета материалите от тях, слушам радиостанции и YouTube канали и т.н. Имам и много професионални речници, които са на телефона и на компютъра ми.

Четенето на литературата в оригинал е една от причините да уча нови езици. Да, преводачите вършат добра работа, но ако си способен да четеш в оригинал, това е много по-добре. Израснала съм паралелно с два езика – български и руски. Майка ми е рускиня. Първият ми чужд език бе английски, а след това немски, френски, нидерландски, шведски, испански, норвежки, датски, италиански, португалски, чешки, а в момента уча японски и украински. Всички езици са по своему красиви. А това на какъв език ще чета или слушам зависи от настроението ми.

Доколко познаването на много езици е специално качество?

Аз смятам, че всеки би могъл да го постигне. Затова правя и интервюта с хиперполиглоти. Това не е нещо уникално, свързано с незрящите. Ако човек се труди и е упорит и дисциплиниран в ученето, може да го постигне. Да, има хора, които нямат талант за учене на езици, но с упорство всичко се постига. Аз нямам талант за превод. Превеждала съм, но не и официални документи и книги. Но мога да чета и това ми доставя голямо удоволствие.

Изключвам говорещите софтуери, когато чета на брайл, но ги включвам, ако искам да чуя произношенията на различните езици. Нямам проблем със смесване на близко звучащи езици, защото, както обичам да се шегувам, имам чекмеджета в мозъка. Много полиглоти имат този проблем със смесването, но аз го нямам. Мога да разпознавам и акценти. Шведски, датски и норвежки са доста близки. Близки са също български, руски и чешки, макар да са от различни подгрупи на славянските езици. Има и прилики между немски и нидерландски, между италиански, испански, португалски и френски.

Как се събират музиката и езиците като интереси?

Музиката е езикът, който свързва всички култури и затова всички я разбират. Аз пея на много езици, а когато човек знае произношението, лексиката и всичко останало на съответния език, за него е по-лесно да предаде посланието, вложено от автора.

С какво се занимавате извън двата си основни интереса?

В момента търся работа в много области – комуникация, интеграция на чужденци, поддържане на профили в социални мрежи (писане на публикации, нюзлетъри и друго текстово съдържание). Естествено, няма как да обхвана и визуалната страна. Подала съм документи на много места, но получавам откази, за съжаление. Работодателите са скептично настроени към незрящите и това е навсякъде, не само в България. Проблемът е липсата им на практика с такива хора.

Те не знаят с какви пособия работим и смятат, че ще поемат разноските за тях. А в Германия бюрата по труда покриват тези разходи. В нашето семейство следваме един девиз – „Вървим само напред.“. Вървим напред, въпреки трудностите. Имам и една японска мисъл, която е моето друго любимо мото – „Да се радваме на всеки момент от живота и да го преживяваме като последен“. По този начин животът ни ще бъде много по-интересен и разнообразен.

Следете новините ни в GoogleNews