Исихия: Как стигнахме дотам да обичаме толкова себе си и да презираме ближния?

Последна промяна на 06 август 2015 в 16:38 20794 3

Снимка www.isihia.net

Исихия, Евгени Николов е на най-преден план.

Днес в родопския архитектурния резерват село Долен се слага началото на уникалния за България проект Transfiguration Festival, който ще продължи до 9 август.

На сцената му от 21:30 часа за пръв път от 10 години насам за концерт ще стъпи и българската етно-ембиънт формация Исихия.

OFFNews се свърза с вокалиста на групата Евгени Николов, с когото разговаряхме за дългия им период на затишие, бъдещите им планове за участия и албуми, религията, музиката и проблемите на българското общество.

Да започнем с няколко встъпителни слова за незапознатите, малко история – кои или по-точно какво са Исихия?

През 1998 г. бяхме студенти и направихме група, с която се опитвахме да провокираме интерес към забравени времена и теми. Събрахме се да правим музика, интерпретирайки двете български музикални традиции – фолклора и православното песнопение.

На какво се дължи дългата исихия на групата, над 10 години не сте свирили пред публика, ако мога да използвам така думата?

Просто решихме, че няма да търсим изява на всяка цена. Нямаше как да намерим своя сцена, която да ни задържи заедно и да осмисли усилията ни да продължим. Не валяха покани за концерти... не сме усетили да има особен интерес към Исихия. Възможностите пред нас като група не бяха много. Единственото решение беше да опитаме да свирим по клубове, защото само това означаваше някакъв почти постоянен ангажимент. Но музиката ни съвсем не е за клуб, не е „забавна музика“. Затова изобщо отхвърлихме тоя вариант, а други просто нямаше. И така започнахме да се събирахме по-рядко и да пренареждаме приоритетите си.

Какво да очаква публиката на Transfiguration Festival-а и планирате ли още изпълнения на живо след това?

За фестивала сме включили песни от трите албума, както и някои неиздавани и непубликувани песни. След Transfiguration нямаме планове за още концерти. Събрахме се специално и само за този фестивал.

Като си говорим за планиране – някакви идеи за бъдещ албум?

Идеи наистина има за цял нов албум. Но дали ще успеем да го направим е отделен въпрос.

Последната ви работа е тази по „Дякон Левски“, където е използвана ваша стара музика и една нова песен – като творци, опиращи се на историята, какво е мнението ви за филма?

Всеки българин си е създал свой образ за Левски и всеки има право да го покаже. Моят образ на Апостола е по-различен от този във филма.

Трябва ли музиката да възпитава, или трябва да развлича, или може би идеалният вариант е да прави и двете? И изобщо това ли е целта на културата?

Не е задължително музиката да прави нещо според мен. Тя просто е вид изява на нечия същност, отразява някакви вътрешни усещания и съществува, за да обогатява душата. Нещо като еднопосочен импулс на автора към публиката.

Вярващи ли сте?

Лично аз да.

Каква е ролята на религията в днешния свят и по-конректно в България? И доколко е сходна с ролята си през средновековието и по земите ни по времето на османското завоевание?

Жалко е, че като говорим за религия, неизменно говорим за разделение между хората. Вярата трябва да обединява хората, а религиите да ги учат, че всички сме братя. През 14 в. религията е определяла кой е свой и кой е чужд. Тежко ни, ако и сега е така...

Според вас какви са проблемите на българското общество и как могат да се решат? Приличат ли си с тези от преди 15 години, когато започвате да творите?

Ще спомена само това, което най-много ме вълнува - липсата на съпричастност. Ако чуем, че някой го е сполетяло нещастие, не питаме как да помогнем, а казваме, че и ние сме зле. Малко са готовите да участват с всички сили за някакво общо благо. Къде отиде възрожденската готовност на заможния да построи училище, за да учат всички деца, а не само неговото? Преди човек е хвърлял труд и сили да направи чешма само срещу скромната награда да утоли нуждата на жадния. Как стигнахме до там да обичаме толкова себе си и да презираме ближния?

Каква музика слушате за удоволствие – джаз, рок, метъл или църковна, народна, от които черпите вдъхновение?

Харесвам на пръв поглед несъвместима музика. От ученик слушам метъл, алтернативен и пънк рок, но това не ми пречи сега да задълбавам в експериментален амбиент, да търся искрената музика на различни независими артисти или да изслушам 8 диска за един ден със светогорски песнопения, записани в реално време. Най-важното за мен винаги е била емоцията на музиката, не виртуозността или матечатическата прецизност в изпълненията. Затова обожавам Шопен и съм разсеян на Моцарт...

Какво бихте искали да кажете на хората - послание, съвет или нещо друго, което ви се струва важно?

Просто нека си припомняме по-често, че всеки, с който се разминаваме по пътя ни, заслужава уважение и че някой някъде и него го чака.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

3

МаргаритаИсихия

25.01 2018 в 16:32

Аз слушам Исихия всеки ден. Слушала съм с часове когато работя и това е единствената музика, която ми помага да се съсредоточа. Музиката на Исихия е уникална. Това е музика на Духа и Душата! Тя помага да навлезеш повече в себе си и потърсиш Аза си. Няма по-извисяваща музика от тази на Исихия. Разбира се, че слушам и Моцарт, но Моцарт не ми говори за нашите Балкани, за бълбукащите рекички, за стадата, за Българския Дух витаещ като този на Орфей по всички кътчета на България. Това е Исихия.

И когато съм извън България, Исихия ме връща Духом и ми крепи Корена. Благодаря, Исихия, очаквам още от вас!

10.08 2015 в 12:18

За съжаление... първият коментар е на милицонер.
Старшинка, поне да беше отишъл до фестивала, а не да караш по стария учебник: нямало музика(?!), наркоманчета и алкохолици били всички, тънели в мизерия и мръсотия.. абе въобще - презрени хипита, полу-човеци, ти казвам! Сигурно са се друсали и с Кока-Кола и после да търсели да бият негри, нали, старши?
Пък и се вижда къде най-баш те боли: за някакви евро-субсидии бълнуваш... Такива за фестивала нямаше, тяхното "усвояване" си е специалност на вашите, "правилните" хора, старшинка.
Ама нали идват избори - зер - поизнервени сте кои от вас точно ще налапат повечко тоя път.
Хайде със здраве, старши, равнись и бягай да си пуснеш Веселин Маринов да ти попее твоя химн ;)

09.08 2015 в 19:00

Изключително непрофесионално поведение на организаторите. Промениха графика някоко пъти, нямаше никаква музика и атмосфера на самия фесивал. В часа посочен за официално откриване те пиеха ракии, бири, пушеха трева, държаха се изключително нагло, а тълпата се събираше и се питаше какво става, защо няма музика....
Фестивал не - една сбирка на наркоманчета, решили да усвояват евро-субсидии за такъв тип мероприятия на село. Глинената къща на органозатора, който се отнасяше деспотски над ратаите си (доброволците), беше истински коптор - мръсотия, боклуци и мизерия навсякъде. Исхия продаваха без касови бележки - дискови , тенески и т.н. Горе на входа на "събитието", всеки лапнал цигари и пияници навсякъде. Така наречените уърк шопове не се състояха в първия ден изобщо. Бяха забранили използването на пари на фестивала, а въвели някакви техни пари. Отделно т.нар. кухня беше в една срутена къща без елементарни хигиенни условия. Т.е. само дотук един куп нарушения, без да засягаме темата за т.нар. - нарко-сцена с транс музика, която след 02 през нощта е било....леж!!!...