Смях, секс и псувни по сръбски (18 плюс)

Последна промяна на 22 август 2015 в 17:00 18090 6

Снимка Milena Đorđević

Дани Гроздич.

Драгиша "Дани" Гроздич или по-познат като The Serbian Lesson Guy е един от най-известните YouTube комици с близо 400 000 хиляди последователи и 140 милиона гледания на клипчетата на канала му Gradual Report.

Видеата му могат да бъдат описани главно по два начина - преподаване на сръбски и идиотия в най-хубавия смисъл на думата. "Познавам го" още от далечните 2007-2008 г. и може да предположите радостта ми, когато научих, че ще дойде в България по покана на Comedy.bg, за да изнесе 2 представления от своето европейско турне в Studio 5.

Явно не съм единственият, който се е зарадвал, защото след обявяването на идването му бройката на шоутата скочи от 2 на 4, като сърбинът, роден в САЩ, се зае с по 2 представления на вечер, а днес, на 23 август, той пътува за Слънчев бряг, където също ще има участия.

Едва ли мога да опиша със сухи думи покъртителното изживяване, защото разковничето на смеха, който разтресе НДК, бяха думите, движенията, мимиките и интонациите на Дани - все едно да пробваш да разкажеш представлението на мим в центъра на Париж под акомпанимента на "Газ, газ" на Горан Брегович. Но да видим какво ме накара да чакам на опашка в 10 вечерта като Тил Линдеман пред чалготека (феновете на Рамеца да не скачат, знаем, че е вярно).

В продължение на повече от час и половина комикът разсипа от смях препълненото заведение за четвърти пореден път в рамките на 2 дни с историите си за това как са измислени имената на животните, опита си (или по-скоро липсата на такъв) с проститутките, подходящата възраст да пробваш наркотици, секса и още, и още, но и, разбира се, изцепките му на сръбски, които бяха сред гвоздеите на вечерта. Веднъж един познат ми каза, че на българите най-добре би ни било да станем васали на западната ни съседка, защото тук така или иначе всички сме сърбофили - от скарата, през музиката до киното. И е така.

Последното му (засега) шоу в София приключи в тъмни доби и с Дани успяхме да си поговорим минути след 01:00 часа през нощта за още малко съвети, преживявания и псувни. Съветвам ви, ако не сте запознати с творчеството му, да го направите, преди да продължите да четете по-надолу, защото нещата стават 18+.

Вече знаем най-добрият плод, с който да тренираме как да се целуваме, но кой е най-добрият плод, на който да тренираме как да правим секс?

Най-добрият плод, с който да тренираме как да правим секс... Аммм... Това е отличен въпрос – бих казал диня, но първо трябва да я сложиш в микровълновата и да я затоплиш, не може да е студена диня, трябва да е топла. След това изрязваш по-голяма дупка, но единствено в кората, останалото трябва да го пробиеш със сила... сещаш се какво искам да кажа.

Да, но пилето е по-добро понякога.

Пиле?!?!

Разбирам, че не е плод.

Аз се ограничих в плодовете, ако беше казал „каква храна”.

Ако използваме пиле от магазина, това не се ли води зоо-некрофилия?

Да, е, може би – ако се пробваш с мъртво пиле, то си е и зоофилия, и некрофилия, нали? В що за вестник каза, че работиш? Иначе съм против зоофилията, но уважавам хората, на които това им допада, предполагам. Знам, че джербилите в ануса са много яки, но никога не съм искал да го пробвам.

Сега си в България, тук сръбският и българският си приличат доста и можем да разберем много от нещата, които казваш, но как реагират хората на сръбския в страните, в които не го разбират, ползваш ли го толкова много?

Да, ползвам го, но това е част от шоуто, което се върти около езика, около това откъде идват думите. То не е толкова за сръбския или който и да е друг език, колкото е до неща като откриването на жирафа от англичанина Найджъл (бел.ред. – персонаж в скеча на Дани). И хората се смеят както навсякъде другаде. Трябва да си достъпен за публиката.

Минусът обаче е, че гостите си мислят, че ще говоря много сръбски, че ще е изцяло сръбско шоу, а то не е. Понякога има хора в публиката, които са малко по-стари и са нещо като – „Ъъъъ, искаме повече сръбски шеги”, а аз съм: „Ъъъъъ, ще дам всичко от себе си”. Но имам купища страхотни истории, човече, беше невероятно пътуване – просто си караш, преминаваш всички тези граници със скапаната ми кола. Всъщност не е толкова лоша, просто не ще да запали, акумулаторът не ще да се зарежда като хората, или не – просто изпуска заряда си. Не се притеснявай за това.


Можеш ли да разкажеш някоя от тези истории?

Някоя от историите на пътуването ми?

Да, да, защото в България мислим, че сърбите си падат по боя и ако извикаш на някого „у пичку материно”, както е в клипчетата ти, той ще те спука от бой.

В лошата част на града това е напълно вярно. Въпросът е там, че всички са израстнали на едно и също място, като на село. Например Костойевичи, откъдето са моите родители, ако отидеш там и започнеш да обиждаш някого, всеки там се познава с всеки, като сплотено семейство са. Не можеш да влезеш в нечия къща и да започнеш да им крещиш, просто ще те смажат от бой. Но това го има навсякъде, ако отидеш в Комптън, САЩ, където е пълно с банди, може да те застрелят, защото си облякъл грешния цвят. Така че всяка култура и всяка група от хора или субкултура си има някакъв вид сродност. В Италия имаш мафията.

От друга страна, псуването е основен универсален език за комуникация. Ако кажеш на някого „Йеба ти пичку материну” с този тон (бел.ред. - няма как да го опиша), те незабавно ще те приемат в групата „този пич псува, той ми е приятел”. Псуването гради повече, отколкото разрушава, поне според мен. Виж всички хора, които дойдоха, те са тук, защото аз псувах и сега сме най-добри приятели.

Странно е, че хората идват да те гледат, защото си псувал по интернет и си целувал плодове. Или си се връзвал с тиксо.

Да, това беше забавно: „Всичко боли” (казано със зловещ глас).

Значи любовта не е универсалният език – псувните са.

Да, всеки псува, докато прави любов, нали? Нали? Любовта не е език, тя е момент във времето. Когато си влюбен в някого, то е за 10 минути, за уикенд, за 10, за 35 години. Любовта се измерва във време, а не в език.

А после можеш да ги псуваш вечно.

Да, можеш да го правиш вечно, предполагам... Много сериозни станахме.

Какво стана със забавните истории, сещаш ли се за някоя?

Ами... хората ми дават наркотици, което е странно. Освен това не знам какво да правя с тях, защото не употребявам наркотици.

Не си достатъчно стар за това.

Не, не съм, трябва да съм на 80 години (бел.ред. – част от скеча му). Но се оправям, просто ги давам на следващия човек, когото видя, и съм като някакъв пичага, който раздава наркотици.

Иначе веднъж бях в Любляна, който е много скъп град. Стаята в хотел ти струва по 100 евро на вечер, а аз съм с бюджет, тънък колкото острието на бръснач. И изобщо не ми се плащаха по 100 евро на вечер. И си карам към града с мисълта в главата, че ще намеря някого от публиката, който ще ме приюти у тях, за да не плащам за хотел. Накрая на представлението казах: „Това ще бъде малко неудобно, малко странно, но нека да играем една игра, наречена „Къде ще спи Дани довечера”. Ако искате да спя у вас, просто си вдигнете ръката. Ако имате свободно легло, си задръжте ръката вдигната, останалите ги свалете”. И тогава на предния ред останаха 3 красиви 18-годишни момичета. Великолепни. И една от тях каза: „Нашите са в Хърватия за уикенда”. И веднага й викам, „Оставам при теб, край на играта”.


И спа у тях?

Да, да, как й беше името обаче – Ана, Редна? Не помня, но беше страхотно, човече – техните бяха безобразно богати и имаха 13-метрова яхта в Хърватия, с която в момента плаваха, но тя беше останала вкъщи през уикенда, за да ме види. И така прекарах почивните дни с нея и приятелите й. Беше толкова готино, защото те бяха група 18-годишни, които бяха нещо от сорта на „Хайде да се напием, да скочим от моста, да плуваме в реката”. И имах шанса да изживея малка частичка живот, която никога нямаше да видя като турист. Ако бях отседнал в хотел, щях просто да се разхождам като някакъв задник с картата си. Горе-долу така беше и днес в София. Направих си пешеходна обиколка на града, което беше много готино, но и много туристическо. А ако бях останал при фен, той щеше да ми покаже... не знам и аз какво. Това е яката и странна страна на живота, когато пътуваш, поне когато аз го правя, понеже съм такъв стиснат задник.

Аз всъщност направих турне из Щатите в продължение на 3 месеца и нито веднъж не отседнах в хотел. Винаги спях при хора, с които съм се запознавал по интернет, никога преди това на живо. Веднъж отседнах при една дама в Ню Мексико, която беше около 45-годишна. И в един момент съпругът й влиза в стаята и вика: „Аха, това ли е онзи?” И аз му казвам: „Здравейте, радвам се да се запознаем”. А той ми отговаря – „Ти си причината да почистя къщата днес. Жена ми дойде в скапаната спалня – пърхаща като ученичка – и ми казва, „Някакъв пич от интернет идва да спи у нас”, какво по дяволите?... и тя ми каза, че трябва да почистя къщата и в момента чистя проклетия гараж”. И аз му казвам, „Супер”, нали..., а той продължава: „Не знам кой по дяволите си, дали си някакъв перко, някакъв скапаняк, който не ще да си плаща, или каквото и да е това да му се не види, но предполагам, че ще останеш в гостната ни, защото жена ми те обича”. Отвърнах му, „Страхотно, радвам се да се запознаем, г-н Непознат”. После излизахме малко, разведоха ме из града.

Якото е, че където и да ида, всеки си мисли, че се храня с боклуци. „Ти си на пътя, там има само боклук, ще те заведа в най-добрия ресторант в Тексас”. И аз ям като цар и спя като такъв. Понякога има странни моменти. Веднъж бях в дома на едно хлапе в Ню Мексико, чиято майка работеше в пощата, разнасяше писма. Така че когато отидохме у тях, тя не беше там. И пичът ми казва, че ще спя в стаята на сестра му. Влизам вътре и заварвам помещение, пълно от горе до долу с кукли Барби, еднорози и всякакви извратени работи, но окей, добре, тук ще спя тази нощ. И така стана.

Беше ли това най-приказният ти сън, спа ли като принцеса?

Не, беше ужасяващо, но ти си изморен от каране и просто отиваш да спиш.

Защо не пробва да спиш при някого в Европа?

Направих го, досега, преди да дойда в София, спах по къщите на хората. Но имах нужда от почивка. Когато си в дома на някого, трябва да си забавен, да си добър гостенин. А на мен ми трябваше малко време насаме, бяха ми се натрупали писма по пощата, а не можех да съм „Чакай малко, човеко, който ми дава да спя у тях, не ми говори в следващите 3 часа, защото трябва да отговоря на 600 имейла”. Затова просто трябваше да си почина. Но когато се върна от Слънчев бряг, където ще е следващото ми представление, ще остана в София за 2 дни, преди да ида в Ниш, и написах във Фейсбук, кой може да ме настани, и 6-7 души се отзоваха. Ще бъде забавно, ще видя града от различна гледна точка.

Да, но не ходи в „Люлин” или „Дружба”, или някой от другите подобни квартали...

Да, но никога не знаеш какво ще се случи, може да отидеш там и да е невероятно готино. Все едно да си в Ню Йорк и да си кажеш: „Няма да ходя в Харлем, защото може да ме ограбят”. Не! Ти ще бъдеш ограбен и това ще бъде историята, която ще разказваш.

Ще се връщаш ли скоро в България?

Късният октомври или ранният ноември. Беше фантастично.

Какво ще кажеш на твоите лимонови бонбони (бел.ред. – така Дани се обръща към феновете си)?

Обичам ви. Чувствам се смирен и наистина оценявам цялата любов. Лека нощ.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.08 2015 в 20:33

Беше много добро представлението!

22.08 2015 в 20:21

Харесвам Дани колкото да го гледам чат-пат на тубата.
Като се замисля обаче е някъде между Джорджано и Кардашиян.

22.08 2015 в 19:55

Колкото алкохолизираният чалгаджия (и току-що осъден за плагиатство) Горан Брегович прави музика, толкова и този идиот прави "комедия". Но по света има много прости хора с елементарни вкусове, за които това е "върхът".

22.08 2015 в 18:46

Лимонови капки... сериозно ли..

22.08 2015 в 18:11

Днеска сърбето ще е на слънчака.

22.08 2015 в 18:07

Приятел на тиквоций велики и той прост, та се разбират.