Пари срещу реформи. Зорница Русинова за новите политики в бюджета на Европа

В студиото на OFFNews сме с г-жа Зорница Русинова, бивш социален министър, един от хората, които преди са преговаряли каква да бъде частта от европейския бюджет, която се отпуска на България. В момента текат обсъждания за Многогодишната финансова рамка на европейския бюджет и г-жа Русинова знае най-добре какво се случва и какъв интерес защитава България.

Може ли най-напред да обясните какво зависи от Многогодишната финансова рамка?

Това е бюджетът на Европейския съюз за следващите 7 г. За разлика от националните бюджети, които имат 3-годишен прогнозен период и се приемат година за година, на ниво ЕС бюджетът се договаря на всеки 7 г., защото иначе процедурата би била прекалено сложна. Тя най-напред трябва да мине през националните органи, след това трябва да получи съгласие и от Европейския парламент. Така че през следващите 2 г. ще тече тази процедура за бюджета, който Европейската комисия предложи за следващия 7-годишен период, който стартира от 2027 г. нататък. Започват преговори с всички страни-членки, с всички заинтересовани страни, докато се стигне до утвърждаване на бюджета. 

Защо тази тема е толкова важна за Европа?

Това е бюджет, за който за пръв път се предполага, че ще реши голяма част от геополитическите проблеми на Европа. След ковид-кризата и продължаващите войни и конфликти - най-вече в Украйна, както и заради двете големи трансформации - зелената и дигиталната, Европа е поставена на голямо изпитание. Първо - заради сравнително забавения растеж, спрямо САЩ и Азия, но и заради много лошата демографска ситуация, която поставя под въпрос съществуващия социален модел. 

Какво означава това с прости думи? Ние първо трябва да отговорим на приоритетите за сигурността на Европа, второ на приоритетите за конкурентоспособност и трето - да си запазим съществуващия социален модел. Той от своя страна означава солидарност - да се подкрепят изостаналите региони в Европа - нещо от което България се възползва, още преди да бъдем  приети в ЕС. Това е така наречената кохезионна политика, по която се надяваме да продължим да ползваме средства. 

Всички тия предизвикателства създават противоречиви очаквания и същевременно доста негативизъм у разни групи, които го подкрепят или не го подкрепят и сред определени страни-членки. 

Кои са основните сблъсъци в този бюджет?

Фокусът е сигурност и конкурентоспособност. И това е основното предложение, което Комисията дава - със заделяне на повече ресурс за млади хора, към възможността да се разширява Еразъм, да се разширява сферата на образованието и иновациите, като начин Европа да постигне своята конкурентоспособност. 

Има сериозна заявка за опростяване на начина, по който този бюджет се прилага от отделните страни-членки. 

Но оттам започват много въпроси. За да може да се достигне до този рекорден бюджет - малко над 2 трилиона евро, се разчита на много по-голям източник на собствени ресурси. 

Ако говорим за България - ще се вдигне вноската ни, която даваме, но ще ссе вдигнат и парите, които получаваме, така ли?

Не можем да говорим автоматично, че ще се вдигне вноската, не е толкова пряко взаимоотношението, но да, може би вноската ще се увеличи. Въпросът е не само ние да получим същия обем средства, но и те да изпълняват определени политики, от които ние имаме нужда.

Какво означава за България това?

За България това е един от сериозните източници да си подкрепя селскостопанската политика. Един от въпросите, който стои отворен и той засяга много страни-членки, е подкрепата на селското стопанство. Кохезионната политика е друг такъв въпрос, инфраструктурата също. Всички досега съществуващи фондове и инструменти влизат в един голям пакет на така наречените регионални програми. Тоест всяка една държава-членка ще получи този пакет в една обща програма и ще може сама да взема решение каква част от парите ще отидат например за квалификация, каква - за инфраструктура, каква за социално включване, каква - за селско стопанство.

Досега оперативните програми бяха 6, дори 7, ако броим "Добро управление"?

Точно така. Сега предложението е целия този бюджет да влезе в една обща програма. Досегашните програми ще бъдат като подпрограми. Идеята е както досега като механизъм се изпълняваше програмата за възстановяване и устойчивост, срещу определени реформи в определени сфери, държавата да сключи определен вид регионална програма и вече ще бъде национално решение как да се приоритизират в нея как се разпределят средствата. 

И това може да се променя във времето - ако се види, че първата година нещо не е успешно...

За съжаление не може да се променя. Както се заложи, така трябва да остане. От една страна това изглкежда добре, защото ще даде по-добра синергия между отделните политики. От друга страна, оттук-нататък започват проблемите, защото няма да има такава гъвкавост. Досега например кохезионната политика се изпълняваше на принципа на споделеното управление - споделено между държавата-членка и Европейската комисия. Докато сега това споделено управление вече се размива и то по-скоро става на принципа на Плана за възстановяване и устойчивост - ние даваме свите предложения, но ЕК има много по-сериозни механизми за какви реформи да настоява и да ни налага определени реформи.

Освен всичко друго, този механизъм има много кратък срок на изпълнение. Ако до момента в различни периоди е важало правилото М+2 или М+3, тоест договаряме и имаме 2 или 3 г. за изпълнение, сега това се сваля на М+1, тоест едната година договаряме, а на следващата трябва да е изпълнена тази програма и да са дадени резултатите. 

Другият съществен проблем, който стои не само пред България, е, че в целия пакет, който всяка страна-членка ще получи, се оставят едни 25% за така наречената гъвкавост. Това като идея въобще не е лошо, защото в периоди на кризи, например ковида или войната, със средствата от кохезионния фонд можеха да се купят ваксини, да се доплаща на лекари. Но пък това създава проблеми на всяка една държава-членка, защото, ако този 25-процентен ресурс се държи като резерв непрекъснато и не се договаря, много по-трудно ще е след това да се изпълнят тези проекти, ако, разбира се, няма кризи. Това е доста голям ресурс за държавите, който остава непрограмиран и те няма да могат да си изпълнят приоритетите.

За България това, че кохезионната политика ще влезе в един общ пакет, също и било проблем, защото много по-трудно ще могат да се отсеят определените приоритети, свързани с инфраструктура, с подкреа на образование, с подкрепа на социално включване, с пазара на труда, със стелскостопанската политика. И не е ясно в този къс период, който се дава за изпълнение каква част ние ще можем да направим като проекти и да изпълним.

Дали е добре това, че Брюксел ще има по-голям контрол върху европейските средства, които харчи България?

Отговорът вижте във видеото:

Следете новините ни в GoogleNews