Повишава се броят на заболелите от морбили в ЕС. През 2021 г. от морбили са починали 128 хиляди души по света.

Данните съобщи д-р Ирина Гайтаневска, директор на дирекцията „Надзор на заразните болести“ в Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) на пресконференция в БТА, с която се отбелязва старта на Европейската имунизационна седмица.

Акцентът на кампанията през 2023 г. е насочен към необходимостта от подобряване на ваксинационния обхват поради отчетения спад в имунизациите по време на пандемията от COVID-19.

Имунизационният обхват срещу морбили в България в периода 2020-2021 г. е нисък и има не малко хора, които не са ваксинирани, а това носи риск от възникване на взривове от заболяването, отчетоха експертите.

Обхватът с ваксините срещу морбили в София-град е намалял около пандемията и към момента остава незадоволителен, което създава предпоставки от разпространение на силно заразната болест и възникването на взривове, коментира епидемиологът.

По думите на д-р Гайтаневска най-висок риск от заразяване с болестта има сред неваксинираните малки деца. Заради високата заразност на вируса, 95 на сто от неваксинираните при контакт с болен ще се разболеят, а един на всеки петима може да развие усложнение. Сериозните усложнения се проявяват при деца под петгодишна възраст и сред възрастни над 30-годишна възраст, както и при бременни, допълни тя.

Разпространението на полиомиелит в света от 1988 г. досега е намаляло с 99 на сто. В света е останал само един от щамовете на вируса, който продължава да циркулира в Пакистан и Афганистан, посочи д-р Гайтаневска. През миналата година в България се наблюдава над 95 на сто имунизационно покритие срещу полиомиелита.

В България първата доза от ваксината срещу хепатит Б се прилага на новородените до 24 часа след раждането им и се отчита висок обхват на ваксинираните с първа доза, добави д-р Гайтаневска. След заразяване с хепатит Б над 90 на сто от възрастните се възстановяват в рамките на една година, но бебета и деца до едногодишна възраст може да развият доживотни хронични инфекции.

Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно може да бъде обхванато със съответната имунизация, което е тенденция за всички заболявания, включени в задължителния имунизационен календар, каза д-р Лили Маринова, заместник-директор на СРЗИ. По думите ѝ най-неблагоприятна е ситуацията с обхвата срещу дифтерия и тетанус сред възрастните.

Част от бежанците, пристигащи в България, са от страни, които са високорискови за развитие на някои от заболяванията, каза д-р Вяра Георгиева, главен инспектор в дирекцията „Надзор на заразните болести“ в СРЗИ. Д-р Георгиева припомни, че лица с временен статут и деца на бежанци може да се ваксинират в имунизационния кабинет на СРЗИ, докато си изберат личен лекар.

Личните лекари д-р Гергана Николова и д-р Николай Брънзалов бяха единодушни, че е време да се предприемат мерки за повишаване на имунизационния обхват, както и че отговорността за ваксинирането не е само на общопрактикуващите лекари.

По думите на д-р Николова трябва да се повиши информираността за ваксината срещу човешки папиломен вирус, която предпазва от рак, както и да се разяснява, че вирусът може да причини не само рак на маточната шийка, а и други онкологични локализации.

Д-р Брънзалов обърна внимание на усложненията, които може да настъпят след заразяване с варицела, както и евентуалното включване на ваксината срещу варицела в задължителния имунизационен календар.

Европейската имунизационна седмица е в периода 23 – 29 април и е под наслов „Всяка доза има значение“.