Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да реимбурсира или финансира изцяло имплантите за ортопедия и травматология. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна– ИСУЛ“.

Специалистът коментира, че в България НЗОК поема лечението в болнично заведение. „В болница Касата финансира лечението, като мисля, че не е достатъчно, още повече с галопиращата инфлация последните години по времето на COVID и след COVID“, каза той.

„Имаме голям дълг към пациентите“, заяви проф. Кинов, като обърна внимание, че НЗОК реимбурсира частично имплантите и голяма част от цената на импланта пациентът я плаща от джоба си, което е непосилно за някои от пациентите и ограничава достъпа до лечение. По думите му достъпът в България до ортопедично лечение и фрактури, и протезиране е ограничен поради това, че пациентите си заплащат имплантите или голяма част от стойността им.

Мисля, че Касата би трябвало да поеме изцяло стойността на имплантите и това е при първични операции, да кажем счупване или протезиране. Обаче, ако имаме една ревизионна операция, тогава цената на импланта е много по-голяма и това е непосилно за някои пациенти, защото това са възрастни пациенти. Тези, които стигат до протезиране, са на края на живота си или пък след активна трудова възраст, т.е. повечето от тях нямат доходи, с изключение на пенсията си, и са силно затруднени да финансират лечението си, а точно те се нуждаят от това лечение, поради силната болка са инвалидизирани, така че нашето мнение е, че трябва да се реимбурсират или финансират на 100% имплантите за ортопедия и травматология, каза още той.

По думите на проф. Кинов заболяванията на опорно-двигателния апарат се дължат както на възрастовия фактор, така и на начина на живот и хранене. „Травматизмът е изключително чест“, казва специалистът и посочва, че има различни видове травматизъм – при спорт, при работа на вилата или тежки пътнотранспортни травми, които не са толкова чести.

Еднообразни движения, като например работа с компютър и мишка водят до претоварване и болки в китката и в рамото, както и до болки във врата, когато работата изисква да стоим основно на бюро.

„Т.нар. износване на ставите също е много често. То е възрастов феномен и в резултат на стареенето на организма, ставите също се износват. Имаме счупвания пак в напреднала възраст, които са в резултат на остеопороза.

Профилактика на костната система има. Движението е изключително важно.

„Съветваме нашите пациенти, изобщо хората да се движат“, подчерта ортопедът. Той добави, че афоризмът „Движението е живот“ е истина и допълни, че добрата двигателна активност, извършването на физически упражнения помагат за доброто функциониране на организма и на опорно-двигателния апарат.

Балансът предпазва от травми. „В различни ситуации, ако ние имаме добра координация, добър баланс, в добра спортна форма сме, травматизмът е много малък“, обърна внимание специалистът, като уточни, че при пациенти, които се движат и са с по-големи физически натоварвания рядко се наблюдава остеопороза, т.е. имат добра и издръжлива костна структура, която не се чупи при травми.

Важен е и хранителният режим. Проф. Кинов съветва да не се прекалява със сладки и захари и препоръча да се приемат протеини и витамини от плодовете и зеленчуците, тъй като те помагат за правилното функциониране на организма. „И вече може да включим и добавки, които са най-общо казано за костите – калций не толкова, колкото витамин D“, уточни той. 

Технологиите в медицината

Технологиите навлизат активно и в медицината. В Клиниката по ортопедия и травматология разполагат и използват компютърна навигация при колянно протезиране. Роботиката също предстои да влезе в България.

"Протоколите за бързо възстановяване, които използваме, т.е. пациенти след оперативно лечение по-бързо да се възстановяват – също е едно нововъведение“, заяви проф. Кинов и обясни, че пациентът още в деня на операцията е изправен и вертикализиран, на другия ден започва активна рехабилитация, след две седмици се свалят конците, за да се види, че раната е добре и той вече може да си кара колата, но е важно той да спазва указанията на лекаря.

Предстои закупуване на тренажор за виртуални операции, за да могат специализантите да се обучат и придобият уменията, техниката, стъпките на операцията, а впоследствие да ги прилагат и в практиката.

Фокусът на Клиниката по ортопедия и травматология е върху лечението на усложненията на протезиране. „Ние сме реферативен център за страната, т.е. към нас се пращат случаите, когато имат проблеми след протезиране и това е т.нар. ревизионно протезиране“, отбеляза проф. Кинов.

Първичното протезиране на тазобедрена колянна става е една от най-успешните операции. „Тазобедреното протезиране беше наречено операцията на ХХ век. Годишно по света се извършват над един милион такива интервенции“, добави ортопедът. Той поясни, че целта е след операцията тези пациенти да живеят живота си безпроблемно и да не се стига да смяна на изкуствената става или ревизионно протезиране.

Именно на това е посветена и конференцията, която ще се проведе в петък и в събота в столицата, където ще бъдат дискутирани проблемите, които могат да настъпят след протезиране и как да не се допускат усложнения след операция и да не се стига до смяна на изкуствената става.

Проф. Кинов е категоричен, че в своята практика винаги изхожда от това да запази ставата и функцията на организма. „Аз смятам, че Бог е създал най-добре човешкото тяло, така че никога не подхождаме директно към оперативно лечение, винаги използваме възможностите на консервативно, т.е. с помощта на кинезитерапия, на физиотерапия, на лекарства да можем да възстановим организма и да запазим функцията на нормалната става“, казва той.