Преките доплащания от страна на пациента в България са в размер на 39,3 процента, с което страната е на четвърто място в ЕС след Кипър, Гърция и Латвия. Това съобщи Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа в IQVIA преди началото на предизборен дебат, организиран от „Капитал“, на тема: „Здравеопазване на бъдещето“.

Той представи основните тенденции в здравеопазването и засегна развитието на българската здравна система като представител на международна анализаторска и технологична компания, която следи тенденциите в развитието на здравните системи в Европейския съюз.

Чичов посочи, че в доболничната помощ се отчита постоянно намаляване на броя на общопрактикуващите лекари, които също до голяма степен са в пенсионна възраст. Това по думите му ограничава достъпа до здравни услуги.

Регионално на картата на България това, което се вижда, е една доста дебалансирана картина, констатира той. - Има региони в страната, където няма или има труден достъп до медицинските грижи, се посочва в анализа.

България е на първо място в Европа по брой болнични легла и до голяма степен болничната помощ остава доминираща поради недостатъчно развитата доболнична помощ, констатира Чичов. Така по брой болнични легла на 1000 души население страната ни е на първо място в Европа и тенденцията е за увеличаване, докато трендовете за страните от ЕС са по-скоро за свиване и намаляване на броя болнични легла.

Моделът, който наблюдаваме в редица европейски държави, е все по-структуриран подход при предприемането на реформи, базирани на експертен анализ и реални данни, инвестиции в превенция и скрининг, ускорено ниво на дигитализация, ефективно усвояване на европейски средства в здравеопазването, посочи експертът.

Чичов отбеляза, че имаме да догоним като процент от общите разходи финансирането на програми за скрининг и профилактика. Той посочи, че страни като Словакия предвиждат по Плана за възстановяване и устойчивост над 1,3 млрд. евро за здравеопазване, Румъния около 3 млрд. евро, Чехия около 1 млрд. евро. Прибалтийските държави отделят по 200-300 млрд. евро основно за проекти, свързани с дигитализацията и телемедицината в здравеопазването.

В България липсва структуриран подход на добре функционираща здравна карта, която да покаже и направи анализ на необходимите медицински грижи, които да бъдат представени по райони и реалната ситуация с наличните специалисти в болничната и доболнична помощ, твърди експертът. 

Според анализа за последните 20 години страната ни реално има напредък – разходите за здравеопазване, които се отделят на глава от населението, нарастват с всяка изминала година. Българските пациенти имат по-добър достъп до иновативни, в много от случаите, животоспасяващи терапии. По редица показатели като продължителност на живот и други виждаме осезаемо подобрение. От друга страна, страната ни има ниска стартова позиция, която за последните 20 години не е успяла да навакса и да достигне средните европейски нива.

България изостава по редица показатели, сред които предотвратима смъртност, където сме на едно от последните места, заедно с други държави от Централна и Източна Европа, както и по показателите, свързани със социално значимите заболявания като инсулт и исхемична болест на сърцето. Данните показват в пъти над средните нива в ЕС, се посочва в анализа.

Демографските тенденции в ЕС в последните години реално се влошават. Това не е факт само за България. Това се наблюдава в голяма част от развитите европейски държави – застаряваме като население, изтъкна Чичов и посочи, че реално това води до увеличаване на процента на броя хора над 65 годишна възраст, зависими от здравната система, които не допринасят икономически с вноски към нея.