ВКС окончателно: Бившият полицай, който уби родителите си, влиза в затвора доживот

Бившият полицай Венцеслав Караджов окончателно е осъден на доживотен затвор за убийството на родителите си, извършено по особено жесток начин и с користна цел през май 2016 г., постанови Върховният касационен съд, като остави в сила решението на Апелативния съд в Пловдив. 

Делото бе образувано по жалба на Караджов и адвоката му, която ВКС прие за неоснователна. 

Апелативният съд е установил времето, през което е извършено престъплението - между 19:00 и 22:00 часа. До този извод съдът е стигнал след "задълбочен, прецизен и обективен анализ на показанията на съпругата на подсъдимия и неговата тъща, както и на изготвени веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства". Става дума за записи на разговори, проведени между двете свидетелки, някои от тях и с участието на непълнолетния син на подсъдимия.

Верни са и изводите, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19:00 часа те се прибират в къщата си, за да вечерят и гледат телевизия, и че обикновено по това време не ги посещават съседи и приятели. Освен това е използвал заглушител на пистолета си.

Апелативният съд правилно е достигнал до заключението, че намереният на местопроизшествието "кози крак" принадлежи на Караджов, като е използвал показанията на съдружника на бившия полицай в общата им фирма за дърводелски услуги. Логичен е изводът, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, в това число и по щангата "кози крак", с която е разбита вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че той предварително е взел мерки да не остави следи.

Според върховните съдии логичен е и изводът, че подсъдимият, макар и единствен наследник на пострадалите, не е бил готов да чака откриването на наследството по естествен път и доказателство за това са усилията му в годините по всякакъв начин (чрез завеждане на граждански и наказателни дела, сигнали до административни органи, непрекъснати скандали и разправии и т. н.) да принуди пострадалите да го признаят за едноличен собственик на целия имот.

В решението на ВКС се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в пълнота доказателствената съвкупност, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият не само е имал мотив да осъществи деянието, но е разполагал и с обективна възможност да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил престъплението. 

Отчетено е и обстоятелството, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките престъпления, предвидени в Наказателния кодекс – умишлено умъртвяване на човешко същество, като в конкретния случай лишените от живот са двама. Извършеното деяние е и най-морално укоримата човешка проява – убийство на родителите. Особената тежест на деянието е обусловена и от подбудите и мотивите на подсъдимия за неговото извършване – изцяло финансови. Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на пистолета, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно окачествен от предходните съдилища като екзекуция, сам по себе си разкрива високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец.

Допълнително нещата се усложняват и от факта, че извършителят е полицейски служител, призван да спазва закона и да защитава гражданите от престъпления. А използването на професионалните му умения и знания като полицай, в разрез със задълженията му като пазител на законността, основно за да подготви престъплението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като особено опасен за обществото индивид, заключава ВКС.

При опита за задържането му Венцеслав Караджов се барикадира в дома си в Пловдив и отказа да се подчини полицейски служители, за да бъде преведен в затвора за изтърпяване на присъдата.

Следете новините ни в GoogleNews