Обвинен за подкуп професор осъди прокуратурата за над 60 000 лв.

Професорът от Университета по хранителни технологии в Пловдив Симеон Василев осъди прокуратурата за обезщетение от над 60 000 лв. Преди 8 г. Василев бе арестуван, обвинен и после оправдан за поискан подкуп от студент, за да си вземе изпитите.

Това се разбира от решението на Софийския апелативен съд, който обаче отказва да увеличи обезщетението на преподавателя, съобщи правният сайт "Лекс". Неговите претенции са за 250 000 лв. само за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение и за над 30 000 лв. за имуществени вреди от неполучени заплати, докато е бил отстранен от работа, както и за адвокатски хонорари.

Миналата година Софийският градски съд осъди прокуратурата да плати на Василев 40 000 лв. за морални вреди и 20 000 лв. за неполучени заплати, но прие за недоказани разходите му за адвокат. Делото стигна до САС, след като професорът обжалва решението с настояване за пълно уважаване на исковете му, а прокуратурата искаше обезщетението да бъде сведено до 10 000 лв.

Случаят е от май 2017 г. и беше огласен от „Господари на ефира“. Тогава двама студенти от УХТ алармираха, че са дали на професорите Николай Банков и Симеон Василев по 300 лв., за да им пишат тройки на изпити, като в схемата били използвани и посредници. След това двамата преподаватели бяха задържани за 72 часа и обвинени за подкуп, а после освободени под гаранция. Впоследствие делата срещу тях бяха разделени, като проф. Банков беше признат за виновен на две инстанции и първо беше наказан условно, а след това само с глоба. Той почина през 2020 г. от COVID-19.

Делото срещу проф. Василев влезе в съда през 2018 г., като обвинението срещу него беше, че е поискал 650 лв. от студент, за да му пише тройки на два изпита. Година по-късно той беше оправдан вече на две инстанции, прокуратурата не протестира и присъдата му влезе в сила в началото на 2020 г. От мотивите към присъдата на окръжния съд в Пловдив стана ясно, че в хода на делото нито един свидетел не е възприел искането на подкупа, нито договорка с помагачите, като такива разговори не са били и записани. Освен това нито една от описаните по делото банкноти не беше намерена у Василев.

От материалите по делото се разбра още, че след писмения изпит, когато професорът нанасял оценките от работите в изпитните протоколи, той забелязал, че в протокола за единия изпит на въпросния студент е посочена друга дата, а в същото време видял името си като преподавател, въпреки че титуляр бил негов колега. Така решил да погледне внимателно писмените работи на студента, които били оценени със „Среден 3“, като му направило впечатление, че една от задачите е публикувана решена в помагало, което можело да се ползва и на изпита, но в никакъв случай задачата не се давала на студентите. Другите задачи също не били давани, защото били много елементарни. Тъй като липсвали подписи на професора и на асистента, той решил, че става дума за т.нар. „царски пищов“ и не нанесъл оценките нито в електронните протоколи, нито в главната книга и не ги предал в учебния отдел, поради което и съдът го е оправдал.

След като заведе преди 3 г. дело срещу прокуратурата, Василев написа в исковата си молба, че преподава от 1975 г., а обвинението му донесло най-голямо огорчение заради опетненото му име на професор, председател на Съюза на учените в България – Пловдив и носител на френския орден „Академични палми“. Василев посочва, че задържането и обвинението срещу него били обстойно коментирани в медиите, а информацията била гарнирана и със саркастични забележки. Затова изпаднал и в тежка депресия и не излизал от дома си.

Колежка на Василев е свидетелствала, че след обвинението той се чувствал изключително злепоставен пред студентите и преподавателите, не приличал на себе си, а бил само „обвивка“.

Според апелативните съдии преживените от преподавателя негативни емоции са обичайните за такива случаи и няма необратими последствия, които да налагат по-голямо обезщетение. САС отбелязва, че професорът е бил задържан за 72 часа, но след това е бил освободен от ареста, няма данни и за употребено насилие над него, а делото е приключило в разумен срок от под 3 г., като той е бил оправдан на две инстанции.

Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Следете новините ни в GoogleNews