Кухня без граници: Бежанският кулинарен курс, който сближава общности

В разгара на празничния сезон, когато търсим топлина и споделени моменти, едно събитие превърна кухнята в мост между различните култури: благотворителен кулинарен курс, организиран от Сдружение "Съвет на жените бежанки в България". Благородната цел беше двойна – да се съберат средства за дейността на организацията и да се създаде общност, където хората могат да се срещат, да се опознават и да готвят заедно.

Събитието бе част от кампанията на chudesata.bg - адвент календат с благотоврителни и благородни инициативи, които можем да си подарим в декемврийските дни.

Сдружението работи повече от две десетилетия в подкрепа на хората, потърсили убежище в България. Екипът развива социална медиация, застъпничество и обучения, които помагат на новодошлите да се ориентират, да намерят опора и да изградят живот в една напълно нова среда.

Сред организаторите на кулинарния курс са Линда Ауанис- председател на сдружението, и Радостина Белчева- негов заместник-председател.

Линда пристига в България през 2003 година. Спомените ѝ за първите дни са свързани с изненадваща топлина – хора, които я приемат с внимание и уважение. Днес обаче тя смята, че обществените представи за бежанците често са изкривени от медийния наратив и са далеч от истинския човешки облик на хората, идващи от Близкия изток.

Тя носи със себе си богат културен багаж – Линда е иракчанка, приела християнската вяра, и жена с дълбоко уважение към добросъседството.

Любовта към кухнята Линда наследява от баба си, благодарение на която знае толкова много традиционни рецепти. Тя е успяла да предаде това знание и на своите деца, за да запази семейната традиция. Линда си спомня как, когато била дете религиозните различия не са създавали разделение, а размяната на гозби по празници със съседите е била символ на сплотеност и уважение, храната била общ език на добрата воля.

Линда, председателката на сдружението

Именно затова целта на кулинарния курс е жените бежанки и българските жени не просто да споделят рецепти, но и да обменят истории, културен опит и така наученото от бабата на Линда да бъде предадено на други общности. От сдружението се опитват всяка година да организират такива събития. Те казват, че през храната в тези срещи се раждат малки, но силни мостове на доверие.

Темата на курса през този месец бяха сладките, които украсяват празничните трапези в Близкия изток. Под ръководството на инструктор групата приготвяше баклава, маамул с фурми, иракска келеча и ароматни курабии с орехи и канела. Между месенето и оформянето започнаха да се появяват истории – лични, културни и семейни.

Приготвянето на баклавата

Тъй като фурмите са основна храна в Близкия изток, те са дълбоко свързани с културата на гостоприемство. Линда разказа, че в арабските страни е традиция гостите да бъдат посрещани с фурми и айран.

Пастата от фурми

Маамулът е една от емблемите на близкоизточната сладкарска традиция. Малки, изящни сладки, чиито форми често напомнят дантелени печати. Най-разпространен е пълнежът от фурми, но се срещат и варианти с орехи или шамфъстък. Този сладкиш е неразделна част от празниците както в мюсюлманския свят, така и в дома на арабските християни. Нещо повече, маамулът присъства и в еврейската кухня, макар да се отличава с леко променена форма.

Тестото за маамул

Маамулът не е просто сладкиш, а символ – на дома, сплотеността и празничното усещане. Докато тестото се месеше, Линда разказа поверие за сладкиша: ако част от него падне върху плота, това е сигурен знак, че скоро ще дойдат гости. Точно затова маамулът е дълбоко свързан с гостоприемството.

Келечата е сред най-популярните иракски сладки. Макар традиционно да се приготвя за края на Рамадана и за големите празници, често присъства на семейни поводи – сватби, рождени дни, кръщенета. В иракските християнски семейства келеча е неизменна част от Коледа. Сладкишът съществува в няколко варианта: с ароматни фурми, с орехи и захар, а понякога и с кокос. Формата може да бъде кръгла или сгъната като полумесец.

За много семейства тези сладки са повече от храна – те са носители на спомени за мирни времена, празнични събирания и домашна топлина. 

Храната е най-прекият и приятелски начин за скъсяване на дистанциите, смятат жените бежанки. Страхът от непознатото изчезва, когато срещу теб стои човек, който споделя историята си, докато оформя сладко тесто в ръцете си. Както самата Линда обобщава: "От хляба по-голямо няма".

Атмосферата на този кулинарен курс се изпълваше не само с аромати, но и с доверие. Това беше момент, в който хората, които иначе рядко се срещат, споделиха своята култура така естествено, както се подава купичка захар на съседа. Това бе и начина да разберат по-дълбоко хората, дошли от различни държави, но носещи със себе си универсални човешки истории.

След кулинарния курс сдружението подготвя следваща инициатива: на 20 декември български и арабоговорящи деца ще създават заедно коледни картички – нова малка стъпка към взаимно опознаване и съпричастност.

Следете новините ни в :