Страните членки на НАТО се съгласиха да приемат Украйна в алианса по опростена процедура, без изпълнение на Плана за действие за членство (Membership Action Plan, бел. OFFNews.bg), заяви министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба.

Това обстоятелство е повлияло и на решението на президента Володимир Зеленски да лети за срещата на върха в литовската столица Вилнюс. Мероприятия с участието на Зеленски и генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг се появиха на разпечатана програма с дневния ред на срещата, публикувана от УНИАН.

„След интензивни преговори съюзниците от НАТО стигнаха до консенсус що се отнася до изключването на МАР от пътя на Украйна към членството. Привествам това чакано от дълго време решение, което съкращава нашия път към НАТО. Това даже е най-добрят момент, за да се изясни въпросът с поканата към Украйна да стане член“, написа Кулеба.

Участието на Володимир Зеленски в срещата на върха беше потвърдена на пресконференция от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Двамата ще имат обща пресконференция на втория ден на форума на 12 юли.

Преди това участието на Зеленски в срещата във Вилнюс беше под въпрос, тъй като президентът на Украйна отказа да участва, ако там не бъдат предприети реални стъпки по отношение на присъединяването на Украйна към НАТО. Предполага се, че предпоставките Зеленски да „вземе билет“ за Вилнюс са 3 – заявеното от НАТО гарантиране на сигурността на Украйна, създаване на работна група НАТО – Украйна и изключването на Киев от прилагане на Плана за действие за членство (MAP). Въпреки това в Литва Украйна няма да получи директна покана за членство, тъй като на това са се противопоставили две страни членки – Германия и САЩ. Берлин изтъкнал обстоятелството, че кандидатите за членство първо трябва да заявят желание. Зеленски е имал готовност да направи такава заявка във вторник, но Вашингтон и Берлин заедно са блокирали идеята за покана на тази среща на върха.

Какво е МАР

Планът за действие за членство е програма на НАТО за съвети, помощ и практическа подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на страните, желаещи да се присъединят към Алианса. Участието в MAP не предопределя решението на Алианса за бъдещо членство. В момента в тази програма участва Босна и Херцеговина.

По решение на Северноатлантическия съвет страните участват в MAP, като представят индивидуални годишни национални програми за подготовката си за евентуално бъдещо членство. Те обхващат политически, икономически, отбранителни, ресурсни, сигурност и правни аспекти, като се изготвят годишни доклади за напредъка. Програмата беше създадена през 1999 на срещата на върха на Алианса във Вашингтон, за да помогне на страните, които се стремят към членство в НАТО, в тяхната подготовка. Процесът се основаваще до голяма степен на опита, натрупан по време на процеса на присъединяване на Чехия, Унгария и Полша, които станаха членове в първия кръг на разширяване на Алианса след Студената война през 1999 г.

Участието в MAP помогна за подготовката на седемте страни, които се присъединиха към НАТО във втория кръг на разширяване след Студената война през 2004 г. (България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), както и Албания и Хърватия, които се присъединиха през април 2009 г. Черна гора, която се присъедини към MAP през декември 2009 г., стана член на Алианса през юни 2017 г. Република Северна Македония, която участва в MAP от 1999 г., се присъедини към НАТО през март 2020 г.