Това, което правим под егидата на ЕС, не е насочено нито срещу Русия, нито срещу Турция, заяви премиерът Бойко Борисов след срещата с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и лидерите на държавите от Западните Балкани в София. 

"Тук е мястото, защото на Балканите има различни интереси, да потвърдим, че това, което правим под егидата изцяло на ЕС, не е насочено нито срещу Русия, нито срещу Турция, нито срещу който и да е от съседите ни. Точно обратно. Искаме на нашия регион, за да има смисъл да строим, а не да го строшим след това - да постигнем мир, стабилност. Разбира се в енергийната, газовата сфера - работим с колегите в тази посока", подчерта Борисов. 

Борисов подчерта, че в рамките на последните два месеца е постигнат голям напредък и има финализирани поети ангажименти.

"По Дъблинското споразумение вървим напред и разбира се - темата Западни Балкани. С тази обиколка Юнкер показа, че там, където малко се говори за Западните Балкани, поне заради него ще го чуят и видят повече хора", допълни Борисов.

"Разчитаме много на помощта на ЕК, на хибридното финансиране, на това, че вече сме готови и сме си поставили амбициозната задача с всички колеги до срещата в май да имаме лот по лот за жп линии, магистрали, дигитална инфраструктура, готови части или съответно на какъв етап са проектиране, финансиране, за да може в срокове да говорим със своите народи кога дадената отсечка ще стане готова. Защото ние в следващите две три години с колегата Вучич може да кажем, че София - Белград, или Белград - Истанбул, Белград - Будапеща ще бъде готова, тъй като ни остават по -малки отсечки. Разбира се изключително важни са другите магистрали - "магистралата на мира" през Косово - Белград, и т.н. , Коридор номер 8, 10, 4", изреди още Борисов. 

Премиерът заяви още, че е изключително важно страните от Западните Балкани да продължат съвместната работа между спец службите, службите за борба с организираната престъпност, прокуратурите. 

Той подчерта, че е доволен от създадените условия за двустранни срещи между Белград и Прищина, а на икономическия форум в Гърция си е поставил за цел да бъдат затворени точките, които ще могат да позволят по транспортните ни коридори максимално бързо да минават товарите. За в бъдеще целта е да имаме единни тарифи на километър придвижване, които тол системите да отчитат.

Председателят на ЕК пък коментира въпроса за присъединяването на страните от региона към ЕС.

Връщам се в Брюксел убеден, какъвто винаги съм бил, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз, каза Юнкер. 

Срещата отбеляза края на балканската обиколка на Юнкер, която започна от Скопие и Тирана и продължи в Белград, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово. В София пристигнаха още върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и комисарят за политиката за съседството и преговорите за разширяване Йоханес Хан.

Юнкер отново подчерта, че държавите от Западните Балкани няма да могат да се присъединят към ЕС в рамките на мандата на тази Комисия - до 2019 г. Според него по-реалистично е да се говори за присъединяване през 2025 г., но само ако всички условия са изпълнени. 

"Това като че ли натъжи нашите приятели от региона и трябваше да уточня думите си, а именно да ускоря присъединяването, сближаването на тези наши партньорски отношения, да видим какви ще са статутите на кандидати на едните и кога ще се осъществи присъединяването", каза той, връщайки се към думите си в началото на своя мандат начело на ЕК за това, че не се очаква присъединяване на държава от региона в ЕС до 2019 г.

"Не че искам да ги обидя, но мога да кажа, че на този етап нито една държава не отговаря на всички условия въпреки че има огромен напредък във всички тези партньорски държави в региона. Силно съм впечатлен, но отново наблягам на нуждата да работим заедно и да имаме ефективна борба срещу организираната престъпност, срещу корупцията, която всъщност унищожава обществото", подчерта председателят на ЕК.

Според Юнкер вече е ясно, че присъединяването на държавите от региона към ЕС не е мечта, а е реално постижимо, но фокусът трябва да е не върху датите за това, а върху същността на процеса и изпълняването на критериите за присъединяване към ЕС възможно най-бързо.

"Видяхме нашите партньори - еднакво важни партньори, те са тук зад мен, но дори да не бяха, щях да кажа същото. Искам да им благодаря за сърдечното приемане по време на всеки етап от нашето пътуване в Западните Балкани и също навсякъде, където бяхме приети от нашите партньори от Западните Балакани. Програмата тази седмица е много тежка, но и много богата и открих нещо много важно по време на това посещение. ЕС остава силно ангажиран с европейските перспективи за нашите западни партньори от Западните Балкани и също, че ние ще направим всичко възможно и ще работим в тази насока. И виждам същото желание и от страна на партньорите ни - те имат желание да предприемат реформи, реформи, които са необходими за присъединяване към ЕС", допълни Юнкер.

Той отново подчерта, че всички страни от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да са приключили двустранните териториални конфликти преди това.

"В ЕС следим отблизо тази нестабилност, ние не искаме такава. Искаме да имаме стабилност, която да се постигне в този процес на преговори за присъединяване. На всеки един етап от моето пътуване винаги слушах. В Западните Балкани се говори много за Балканите, но като цяло в ЕС не се говори чак толкова много с тези Западни Балкани. Нека не забравяме, че трябва да се опитаме да обхванем комплексността на този регион. ЕС е един голям пазар с много положителни ефекти за икономиката и също ценност, които не бива да изчезнат от нашия обхват", коментира Жан-Клод Юнкер.

По думите му на предстоящата среща на върха на Западните Балкани и ЕС ще се говори и за разширяване на Съюза, но това няма да е основната тема, а ще се наблегне на теми като миграцията, икономическата ситуация в региона, свързаността на региона между отделните държави. 

"По време на срещата в София ще трябва да обсъдим и финансирането на подобряването на свързаността в този регион. Но много е лесно да се хвалим тук или да хвалим другите, трябва да бъдем много конкретни и поради тази причина искам от държавите максимално бързо да вземат решенията, свързани с перспективата 2027 - 2030. Стартираме определен брой проекти, които ще бъдат решени по време на срещата на върха в София, но не можем да спрем финансирането на 1 януари 2020 година. Много е важно за страните, за които става дума, много е важно за частния сектор, който трябва да вземе част във финансирането на всички тези проекти. Отговорността в крайна сметка е огромна за региона и още по-огромна за ЕС", каза още Юнкер.