Радев наложи вето на АПК

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК), като оспори 16 негови разпоредби, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Радев счита, че с тях уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право.

Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията.

Държавният глава изразява несъгласие с разпоредбите относно правилата за подсъдността, закритите съдебни заседания, драстично увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.

Президентът подчертава, че съдържанието на правото на защита многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че държавата не трябва да поставя правни и практически пречки пред неговото упражняване. Като създават неясна родова подсъдност, увеличават разходите за правосъдие с приетата местна подсъдност, предвиждат необосновано драстично увеличаване на таксите в касационното производство и премахват касационната инстанция в специални закони, оспорените разпоредби на ЗИД АПК поставят именно такива пречки.

Тези разпоредби ще намалят способността на административното правосъдие да бъде сред основните фактори, които гарантират баланса и контрола между властите в държавното управление и върховенството на закона. Така е застрашен правовият и демократичен характер на съвременната държава.

Следва пълният текст на мотивите:

Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Административнопрецесуалния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 25 юли 2018 г.

Уважаеми народни представители,

Подкрепям необходимостта от усъвършенстване на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), защото дефицитът на справедливост се усеща най-отчетливо при взаимоотношенията на гражданите и юридическите лица с държавните органи. С приетия Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК) са направени стъпки в правилната посока по отношение на практическото прилагане на електронното управление и електронното правосъдие, на административния договор и на защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Независимо от това, не мога да се съглася с отделни разпоредби от ЗИД АПК, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала, деформират традиционни принципи и постижения на административния процес и в крайна сметка ще доведат до намаляване интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение.

Като държавен глава се ръководя от разбирането, че съдебният контрол върху актовете на изпълнителната власт е особено важна проекция на принципа за разделението на властите, носеща конструкция в системата от гаранции за правовата и демократична държава. Ето защо съм длъжен да се противопоставя на всеки опит за законова уредба, който отслабва способността на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на държавните органи.

1. Правилата за подсъдността трябва да бъдат пределно ясни, за да знаят жалбоподателите към кой съд да се обърнат и за да се избегнат спорове за подсъдност между съдилищата. Приетата със ЗИД АПК уредба на подсъдността не съответства изцяло на тези изисквания.

Направеното с § 28 допълнение в чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК създава проблеми с родовата подсъдност. От една страна, не са идентифицирани ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които Върховният административен съд (ВАС) разглежда като първа инстанция. С Решение № 8 от 2018 г. на Конституционния съд се изяснява смисълът на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, но това не замества необходимата законова уредба. От друга страна, изразът „в случаите, предвидени в закон“ създава впечатление за втора хипотеза на изключение от правилото, че актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се разглеждат като първа инстанция от ВАС. Това излиза извън тълкуването на Конституционния съд. Приетата уредба за родовата подсъдност създава правна несигурност и може да доведе до множество спорове за подсъдност.

С § 29, т. 1 от ЗИД АПК се променя принципът за местната подсъдност при оспорване на индивидуални административни актове. Като критерий за определяне на компетентния административен съд се въвежда постоянният адрес на физическото лице жалбоподател. Правилата за местната подсъдност следва да гарантират както връзката на делото с района на съответния съд, така и подходяща и за двете страни достъпност до този съд. Приетата уредба не отчита хипотезата на физически лица с настоящ адрес, различен от постоянния, което може да е затруднение за тях и за административните органи, чието седалище е различно от постоянния адрес на жалбоподателя. В тези случаи и двете страни ще бъдат принудени да пътуват до административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес на жалбоподателя. При едновременно разглеждане на дела в различни административни съдилища държавните органи ще трябва да командироват навсякъде свои процесуални представители. Това ще увеличи разходите на администрациите, които директно или индиректно ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Освен това промяната може да доведе до отлагане на дела в разрез с принципа за бързина и процесуална икономия, прогласен в чл. 11 от АПК. За тази промяна, направена чрез предложение между първо и второ гласуване на законопроекта, няма финансови разчети. Изтъкнатият мотив за по-равномерно натоварване на административните съдилища не следва да е за сметка на повишаване на разходите за достъп до правосъдие. По тези съображения смятам, че новата местна подсъдност не дава достатъчно гаранции за по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие.

Още по темата

27/07/2018

Политика

Демократична България иска президентско вето на промените в АПК

25/07/2018

Политика

Данъчни дела ще могат да се гледат в цялата страна

Следете новините ни в GoogleNews