От стр. 1

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги, актуализираната средносрочна прогноза за периода 2018-2020 година представя дългосрочните икономически перспективи и основните допускания в правителствените фискални цели и приоритети, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Включена е, съгласно изискванията и съгласно Закона за публичните финанси, съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейската комисия, както и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейската комисия по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд, Министерството на финансите на Република България и актуални данни към края на месец септември 2017 година.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, в това число и на оценката за номиналния размер на брутния вътрешен продукт, залегнали в есенната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на актуализираната прогноза за 2018-2020 година. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да се запази на относително стабилни нива от 3,9 на сто на година през прогнозния период. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. В същото време растежът на крайното потребление ще се забави към края на прогнозния период поради по-ограниченото нарастване на публичното потребление, от една страна, и ограничаването на положителната динамика на пазара на труда в резултат от неблагоприятните демографски тенденции в страната.

По отношение на пазара на труда очакваме през 2018 година нивото на безработицата да продължи да се понижава и да достигне 6,2 на сто, а равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през останалите години, като през 2020 година се очаква да достигне 5,6 на сто от работната сила.

Коефициентът на икономическата активност „15+“ се очаква да нарасне с по-бавен темп спрямо предходната година поради постепенното свиване на потенциала на свободния трудов резерв, който би могъл да задоволи търсенето на труд. В същото време, пенсионната реформа и структурните реформи на пазара на труда се очаква да допринесат за нарастване на участието на населението в работната сила.

По отношение на инфлацията се очаква средно годишно повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2018 година да бъде около 1,4 на сто, а инфлацията в края на годината да достигне 1,6 на сто. По-високите стойности ще се дължат на продължаване на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене. Принос има и планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите, който се оценява като 0,1 на сто в края на 2018 година. Средногодишно повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 през 2019 година и 1,8 през 2010 година при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.

Фискалните цели са следните:

Предвижда се да се запазят целите на дефицита по консолидираната фискална програма, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, като дефицитът съответно е планиран по години, както следва: 1 на сто за 2018 година, 0,5 на сто от БВП и нула, балансиран бюджет, за 2020 година.

През прогнозния период при приходите се наблюдава тенденция за номинален ръст за всяка от годините, включително за 2018 година, спрямо очакваното изпълнение за 2017 година, което се дължи както на увеличението на номиналния размер на брутния вътрешен продукт, така и на засилените мерки за повишаване на събираемостта на данъчно осигурителните приходи и очакваните по-високи размери на приходите от помощи и дарения от чужбина, разбирайте съфинансирането от европейските фондове.

При разходите през прогнозния период се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите, като, разбира се, с оглед постигане на балансиран бюджет темповете на увеличение на разходите с малко са по-бавни от темповете на увеличение на приходите.

В тази връзка и политиката по финансиране може да се характеризира със следното: Продължаващата фискална консолидация, тоест намаляването на дефицита и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 година, са предпоставка за намаляване на необходимостта от дългово финансиране на бюджета и се очаква постепенен спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт, което да достигне ниво от 20 на сто към края на периода.

За периода 2018-2020 година нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24 до 20, като прогнозните стойности на консолидирания дълг значително са под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтските критерии за конвергенция от 60%, което ще гарантира изпълнението на Маастрихтските критерии по този показател.

Мога да премина по секторите, но колегите имаха възможност да участват активно в дебата между Министерството на финансите и отделните секторни министерства, така че ще го спестя, за да дам възможност на колегите да коментират отделните сектори и да представят данните.

Мога само да обобщя, че предвидимостта и стабилността, която нашето управление дава, връща доверието в потребителите и гарантира както ръст на потребление, така и ръст на доходите, което е една добра новина фона на рисковете, които външната среда крие за следващите няколко години.

Има достатъчно буфери предвидени в бюджета, така че той да е изпълним и, според мен, гарантира до голяма степен изпълнението на функциите на държавата в следващата година специално и в тригодишния период.
Основните приоритети, заложени в програмата на правителството 2017-2021 година, са намерили място в бюджета за 2018 година и в следващите години от прогнозния период, така че предлагам на колегите, ако нямат друго виждане, да го подкрепим и да го предложим на Народното събрание за дебат.

БОЙКО БОРИСОВ: Валери Симеонов!

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз за съжаление ще започна с несъгласие с някои точки. Смятам, че, въпреки че като цяло бюджетът е добре съставен, макропоказателите са също много добри, но все пак аз мисля, че могат да се извършат определени промени в него, които биха подпомогнали като цяло развитието на страната и не на последно място – и условията на възнаграждение, най-вече на работещите в държавния сектор, като предпоставка за извършване на реални промени, такива, каквито ние сме си заложили в програмата. Имам предвид това, че заплатите в държавния сектор са изключително ниски, особено на тези звена, които трябва да упражняват контрол, които извършват не особено привлекателни дейности, свързани със социалното обслужване и т. н. – проверки, налагане на актове, наказателни постановления и т.н.

На практика, хора с по 460 лева заплати, вече с 510 лева, ще бъдат от догодина, проверяват и трябва да направят актове на фирми нарушители със стотици хиляди обороти само за едно денонощие. Ние трябва отнякъде да осигурим за тези хора средства. Същото се отнася и за социалните работници и за тези, които работят в етнически квартали, за санитарки и за тези, които са подложени на ежедневни рискове, които ние виждаме, укоряваме, но практически на тези хора ние не им подаваме ръка, което означава, че държавата няма особено сериозен интерес, поне така излиза, да извършва промени в посока по-висока събираемост, контрол и решаване на етнически проблеми. Ако държавата го иска, тя трябва да плати за това.

Също така не виждам някакви сериозни мерки по отношение на демографията, която сме заложили също като приоритет на коалиционното правителство и в тази връзка очаквах да има някакви данъчни облекчения за младите семейства с до 3 деца – модели, които са приложени в доста европейски страни. Конкретния пример, на който последно се натъкнах, това е в Унгария, например, при три деца данък общ доход практически става нула. Аз не мисля, че това много ще ощети бюджета, може би е въпрос на едни прецизни сметки. Но с оглед на намаляващата раждаемост, съвсем естествено е държавата също да стимулира, ако желае да има ръст в прираста.

Също така може да се помисли и за някои стипендии на студенти в България и в чужбина по специалности, не тотално, а по специалности, които са необходими за нашата икономика.

Не на последно място, ще поставя въпроса чисто политически за приоритетите на коалиция „Обединени патриоти“ като част от сегашното коалиционно управление, които знаете, че поставихме акцент върху пенсиите. Има повишение на пенсиите, ръстът за 2018 година също е добър, но, все пак, аз мисля, че можеше и там нещо да се направи и да се задели.

Естествен е въпросът на всеки един от вас откъде ще дойдат парите? При този бюджет аз виждам резерви, които могат да бъдат пренасочени. Така, например, аз апелирам да не се подкрепя бюджетът на Министерството на отбраната в тази му част, в която заделяме едни 230 милиона годишно за закупуване на нови самолети. Наясно съм с изискванията като членове на НАТО, че трябва да развиваме и авиация, но мисля, че можем да си позволим това да започне в един малко по-късен етап, още повече, че в момента, както виждаме, и да вземем нови самолети няма кой да ги кара. Така че, към настоящия момент специално аз лично, господин Борисов, се чувствам леко неразположен да гласувам точно това перо. Днес съм неразположен и няма да го гласувам това перо за бюджета на отбраната. Тези пари могат да бъдат насочени към тези дейности, които изброих.

Извинявайте, но да купуваме нови военни играчки при положение, че там има много сериозни проблеми в екипа на хората, които ще управляват тези нови самолети и въобще никаква гаранция няма, че някой ще се качи на тези самолети, по-добре да не правим тези излишни рискове, защото са прекалено скъпи.

Нещо подобно е и въпросът с фрегатите, въпрос, който също би трябвало, според мен, да бъде по-сериозно обсъден – дали са нужни тези големи разходи, защото самолети и фрегати са още 400 милиона, а в това време хората, които са по места, тук гледам моите колеги, които ден след ден, съвещание след съвещание се оплакват, че като се започне от борсите и се мине през социалните работници и медицински сестри, и какви ли още не, всъщност се гърчат около нивото на минимална работна заплата, контролират и ще внасят приходи. Нали така, господин Горанов? Даже аз се учудвам, че вие не поискахте повишение, например, на заплатите на митничарите, които са основният фактор за увеличаване на приходите, защото, подложени на сериозни изкушения, тези хора все пак трябва държавата да е зад тях, включително и финансово.

Така разсъждавам аз и в тази връзка приключвам – предвижда ли се все пак някаква актуализация към някакъв момент при положително развитие на показателите на бюджета?

Това е, което искам да кажа. За днес съм неразположен, но като цяло ще подкрепя бюджета. Въпреки че съм неразположен, като цяло ще го подкрепя, защото е добър и защото дава много сериозни перспективи за развитието най-вече на икономиката.

Благодаря.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако ми позволите, господин премиер.

До някаква степен проблемът, поставен от господин Симеонов във връзка с контролните звена в системата на Министерството на труда и социалната политика и в системата на Министерството на финансите, е решен. До някаква степен, тъй като за системите на Министерството на финансите е предвидено 5% увеличение за Националната агенция за приходите и за „Митниците“, даже за Националната агенция за приходите е предвидено (и ви моля да го подкрепите) и укрепване на персонала като числен състав – във връзка с функциите на фискален контрол са предвидени допълнително 200 щатни бройки за Националната агенция за приходите.

Предполагам, че министър Петков може да докладва увеличението на възнагражденията в Министерството на труда и социалната политика, но и там има предвидено увеличение – както по отношение на Агенцията за социално подпомагане, така и по отношение на другите звена.

БИСЕР ПЕТКОВ: Ако ми позволите, господин премиер, да уточня това, което министър Горанов каза.
Всъщност, в проекта на държавния бюджет, в частта „Разходи за помощи, обезщетения и ведомствени разходи“, на Министерството на труда и социалната политика и второстепенните разпоредители са предвидени 9 милиона 400 хиляди лева и повече разходи за персонал, което ще позволи увеличение на работните заплати до 10%, като приоритетно смятаме да го насочим към Агенцията за социално подпомагане, където нивата на заплащане са най-ниски.
Разбира се, тук в интерес на истината трябва да кажа, че има искания, има и петиции, които са до Вас и до финансовия министър, и до мен за по-сериозни увеличения от социални работници, но това е към момента заложеното в проекта на бюджета – до 10% увеличение на средствата за работна заплата във второстепенните разпоредители, тоест за социални работници, трудови инспектори и трудови посредници.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Красимир Каракачанов!

Следва на стр. 3

Още по темата

26/10/2017

Политика

Симеонов: Действията на пилотите граничат с национална измяна

24/10/2017

Политика

В авиацията няма бунт, стремим се да мотивираме пилотите, заяви Каракачанов