От стр. 2

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, разбрах, че колегата Симеонов е неразположен и вероятно това е причината да не може да се запознае с темата за отбраната или поне да прочете какво пише в Програмата за управление.

Няма как да говорим за това, че има едни разходи, които били за отрязване от Министерството на отбраната, защото проектът за модернизация на въоръжените сили е един проект, който, за съжаление, е бавен прекалено дълго. От миналата година, с гласуването още на бюджета през 2016 година, са предвидени необходимите средства и те са планирани. Ако ние сега спрем тези проекти за модернизация, означава, че следващите пет-шест години няма да извършим нищо в тази посока. Не само по отношение на това, че и от Европейския съюз, и от НАТО има изискване по отношение на отбраната и разходите, които трябва да се направят – 2 на сто от брутния вътрешен продукт, а и поради факта, че състоянието на въоръжените сили е такова, че проекти за модернизация не могат да се отлагат. Те трябва да се развиват, разбира се, по начин, по който това се прави ясно, прозрачно, с контрол върху всеки лев, който се изразходва. Но те не могат да бъдат спирани и от тази гледна точка искам да благодаря за разположението на министъра на финансите и разбирането, което прояви за 100 милиона лева за увеличение на заплатите на военнослужещите, които не са увеличавани от 2013 година.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Цачева!

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин премиер, колеги, преди всичко искам да благодаря на Министерството на финансите, на финансовия министър господин Горанов, че по време на междуведомственото съгласуване бяха предвидени средства в размер на 5% и за служителите от ГД „Охрана“, като по този начин те се изравняват с увеличението на възнагражденията за служителите от ГД „Изпълнение на наказанията“.

Остава обаче нерешен още един проблем. В чл. 62 в проекта на закона е казано кои са служителите, за които важи базата за определяне размера на основно месечно възнаграждение за най-ниската длъжност. Тук са предвидени в този член и служителите, най-образно казано, надзирателите в затворите. От 1 април 2017 година служебният министър на вътрешните работи е издал заповед базата в МВР да е 190 лева. В затворите базата си остава 95 лева и няма възможност, поради липса на средства, да бъде изравнена и спазен законът, тъй като те са по един и същ ред.

В този смисъл ми е апелът – да се преосмисли, ако трябва след внасянето в пленарна зала, но трябва да бъде спазен законът и да бъде еднакво спрямо служителите в МВР и служителите от ГД „Изпълнение на наказанията“.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това, което коментира госпожа Цачева, е едно от допълнителните възнаграждения, предвидени в Закона за МВР. Това, което тя каза, всъщност е, че това допълнително възнаграждение в МВР, което е за изпълнение на специфични функции, е определено в размер на една втора от 380, сиреч 190 лева, а в Министерството на правосъдието за звеното ГД „Изпълнение на наказанията“ е определено в размер на 95 лева. Няма нормативно изискване да са еднакви. Тук се търси аналогия и изравняване, но ако трябва да сме коректни, никъде законодателството не предвижда и не налага тези размери да са еднакви. Решението е въпрос на целесъобразност.

Моите притеснения са, че в един момент ще се стигне до това, че основният акцент в следващия бюджет ще се даде върху звената от системата на отбрана и сигурност, които също са важни, но в края на краищата са само една част от системите, които правят държавата функционална. За мен, още в предизборната програма сме дали ясен акцент в това какви са идентифицираните проблеми и потребности на обществото и със сигурност, освен отбрана и сигурност, трябва да дадем акцент и върху другите системи. Увеличението от 5% в никакъв случай не е някакво колосално, но то трябва да бъде съпоставено с това, че през последните години в държавата нивото на инфлация е било през по-голямата част от периода отрицателна. Тоест, реалните доходи на хората са се увеличавали през целия период. Да, темповете в реалния сектор са по-високи, отколкото темповете в бюджетния, но в края на краищата това, което постъпва повече от реалния сектор в бюджета не може да отива само за заплати. Има и много други задачи, които стоят пред държавата и свързани както със социалната, така и с инженерната инфраструктура.

Дали сме тази година и значителен нюанс по отношение на доходите. Над 730 милиона повече за разходи за персонал, над половин милиард лева повече за пенсии, в областта на социалното подпомагане. Защото се спомена и темата за демография, тук отново мога да реферирам към министър Петков, за да цитира колко допълнителни разходи за социални помощи са предвидени и каква нова политика по отношение на подпомагането на семейства, отглеждащи деца, е предложено както по отношение на индивидуалния размер на помощта, така и по отношение на разширяването на нейния обхват.
Сигурно има аргументи и напрежение във всяка една от системите, в края на краищата трябва да намерим някакъв баланс. Отвън бихме получили упрек, че при такова добро развитие на икономиката не трябва да се допускат дефицит и трупане на дълг или харчене на резерви, защото при ръст от 4% с какъв аргумент стоим на дефицит, а не се вместим в това да харчим колкото изкарваме. Има и такъв аргумент.

Аз, за да мога да включа в бюджета и да ви го предложа, съм си позволил да запазя предварително анонсираните нива на дефицит и ако дойде по-добро изпълнение, дай, Боже, следващата година то ще отиде в намаляване на дефицита. Но няма аргумент, с който до безкрай да харчим за сметка на бъдещето и, разбира се, бюджетните системи и хората, които работят вътре, няма възможност да получат същите темпове на нарастване, които се получават в реалния сектор.

Единствените, които растат изпреварващо, това са в системата на средното образование и мисля, че никой няма да оспори необходимостта от ускорено и изпреварващо инвестиране в средното образование. Иначе предполагам, че всеки един колега, стоящ на масата, може да претендира за допълнителни разходи за персонал, защото няма да крия, че възприятието на част от управленците е, че ако вдигнат заплатите са добри управленци и често през годините, през които съм наблюдавал съставянето и изпълнението на бюджета, съм се сблъсквал с тази рефлексия. Да, когато имаме възможност, ще увеличаваме заплатите, но не е задължително, че ако увеличим заплатите ще получим по-добро обслужване на хората или по-добро качество на администрацията.

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте, господин Ревалски!

ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Благодаря, господин премиер!
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, ако ми позволите кратък коментар за бюджета за Българската академия на науките и за наука.

През тази година ние получаваме едно увеличение, което е малко под 5 милиона лева, което по същество е сметнато да покрие разликата с увеличаващата се минимална работна заплата и докторантските стипендии. Същевременно, искам да отбележа, че имаше между публикуването на проекта и днешното заседание заседание на Съвета на настоятелите, на който присъстваха и представителите на Министерския съвет и Съветът на настоятелите се обедини около едно старо решение, още от миналата година, че минималната бюджетна субсидия, която е необходима за Българската академия на науките, е 98 милиона лева. Както виждате, получава се един недостиг в последните години, понеже само се додава за минималната работна заплата, който не е малък почти 15 милиона лева. Ние се съобразихме, ръководството, с това решение на Съвета на настоятелите.

Въпросът е, че ако тази разлика остане от следващата година на минимална работна заплата, говоря за начална, разбира се, средна минимална работна заплата ще бъдат и асистентите, които са около 480 души, а главните асистенти, които, както знаете, освен, че са магистри имат и докторска степен, ще бъдат не далеч, те са 800 души. Става въпрос горе-долу за половината персонал в Българската академия на науките, който очакваме да замени този, който трупа години.

Разбираме, че Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката са предвидили една сума, доколкото съм запознат – около 65 милиона лева за наука, по програми, която да бъде раздавана, да се определят програми и да бъде раздавана на проектен принцип. Там има един резерв. Но бих искал да отбележа няколко неща, които ме правят скептик, че може да се подобри състоянието в Българската академия на науките.

Първо, това е за всички учени и ние сме горе-долу не повече от една четвърт от учените в България.

Второ. Обикновено научните програми по света, но те и в България не могат да бъдат различни, нямат голяма съществена част предвидена за заплащане на труд. Повечето са свързани с инфраструктура, мобилност и други дейности.

Трето. Обикновено (и това е нормално) програмното финансиране е ориентирано към приоритети и естествено е през този период да има приоритети, свързани с иновации, с нови технологии и в този смисъл част от учените в Българската академия на науките ще бъдат успешни. Но същевременно, не малка част, които развиват фундамента на тези технологии – имам предвид физика, химия, биология и математика, няма да могат да кандидатстват. Освен това, ние имаме съществена част от социални науки и хуманитарни науки, които доста често също са извън този тип програми. Така че, аз съм притеснен, че въпреки, че ще има – и отново подчертавам, ние го подкрепяме, че ще има такава програма отделно, предполагам, в централизирания бюджет, която е свързана с научни програми, съм обезпокоен от това, че няма да можем да балансираме достатъчно, все пак, заплащането в БАН и това, както сами разбирате ще породи напрежение. Когато много квалифицирани хора са близко до минималната работна заплата, това поражда напрежение.

Ние не сме, също така, сменяли в последните години и началните заплати на най-квалифицирания състав.

Просто, ако може да се помисли евентуално за възможни други начини за финансиране и допълване на бюджетната субсидия на БАН.

Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Вълчев!

Следва на стр. 4

Още по темата

26/10/2017

Политика

Симеонов: Действията на пилотите граничат с национална измяна

24/10/2017

Политика

В авиацията няма бунт, стремим се да мотивираме пилотите, заяви Каракачанов