Британският посланик у нас Джонатан Алън описва в блога си в сайта на Форин офис какво е да живее в резиденцията в София.

Разказът му е част от поредица от събития, отбелязващи стогодишнината от построяването на резиденцията на Великобритания в България.

Ето какво пише посланик Алън:

Помня първата нощ, която прекарахме тук със семейството ми, съпругата ми и аз, с петмесечната ни дъщеря – сами в огромна, непозната сграда. Тогава ни се струваше непосилна задача да заживеем в нещо подобно на музей или работно място, толкова различно от удобния дом, който бяхме оставили в Лондон. Все пак това е сграда, в която през последната година посрещнахме повече от 3,000 човека за различни събития и, в която над 200 гости останаха да пренощуват. И колкото повече време прекарваме в България, и колкото повече лични вещи оставяме из къщата, толкова повече чувстваме резиденцията като семеен дом, а не като работно място.

Дъщеря ни израсна тук, тичайки из къщата и градината, нагоре-надолу по стълбите. Синът ни е роден в София и заживя в резиденцията, когато бе на два дни. Осиновихме си улична котка, която кръстихме Моли, чието любимо занимание е да седи на перваза и да гледа самодоволно бившите си котешки приятели на студа отвън. Гостите на събитията, които организираме, често забелязват детските палта, висящи редом с техните в гардеробната, играчките на децата в дъното на коридора, семейните снимки в балната зала, плейстейшъна и романтичните комедии в хола. А що се отнася до балната зала – за какво е една бална зала, ако не да се научиш да караш първото си колело в нея?

Резиденцията прилича на традиционна британска провинциална къща. Основната разлика между нея и сгради от същия период във Великобритания, са по-големите прозорци – нещо много важно в горещите български лета. Въпреки че строежът на резиденцията започва през 1912 г., пълното й завършване е две години по-късно. Строителният процес е прекъснат от Балканските войни. Едва влязла в употреба, сградата бива бързо евакуирана, след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Акварелът във фоайето е оттогава и е спасен в багажа на британската легация. В него се оказват и две бомби, които водят до фаталния край на двама от членовете на легацията, когато напускат страната. Великобритания се оказва на противоположната на България страна и по време на Втората световна война, което е последвано от враждебните отношения по време на Студената война.

Усещането за история изпълва резиденцията. Тя е красиво място – къщата и градината се славят като едни от най-красивите в София. Понякога ти създава впечатление на спокоен оазис. Подходящо за размисъл място, далеч от забързаното всекидневие, политическите кризи и спешните задачи. И се замисляш за многото й обитатели, които по свой начин са изпадали в кризисен момент, който тогава им е изглеждал критичен, но, за който сега едва си спомняме. Това ти помага да осъзнаеш, че същото неизбежно се отнася и за твоите проблеми и тревоги; помага ти да видиш голямата картина, дългосрочната перспектива и да се запиташ какви малки крачки правиш, за да достигнеш големите цели, които ти и предшествениците ти сте преследвали през годините.

Една четвърт от живота на резиденцията обхваща периода след края на комунизма и началото на съвременна, демократична България през 1989 г. На онези българи, които желаят по-бързо и по-значимо развитие по пътя на демокрацията, стабилността и просперитета, бих искал да кажа, че съм сигурен, че тези сграда е стар свидетел на страна, която уверено върви в правилната посока, напредва и има потенциала да постигне много повече. За общите интереси в областта на политиката, сигурността и търговията, сме работили аз и предшествениците ми. Живеем тук от сто години и ще продължим да живеем тук, а връзката и приятелството ще укрепват и ще се задълбочават с всеки следващ временен обитател на тази прекрасна сграда.