До 3000 евро на семейство за преминаване на турско-българската граница взимат каналджиите от сирийски бежанци. Това става ясно от анализ на риска за миграционния натиск, изготвен от Гранична полиция.
Според изнесените данни това е и най-високата такса, която се взима за нелегален трафик. Между 300 и 500 долара върви таксата за превеждане на един човек през границата, а най-ниската цена, която каналджиите взимат за семейство от Сирия е 500 долара.
Пред властите заловените бежанци посочват като основна причина за бягство от страната си военният конфликт. Традиционният маршрут за бягство е законно влизане в Турция през общата граница или със самолет от Ливан до Истанбул, откъдето някои тръгват самостоятелно към границата с България, а други търсят услугите на каналджии.
В ценоразписа на трафикантите на хора по-евтино се таксуват афганистанците. За да ги превозят от Истанбул до границата с България, където да ги предадат на посрещачи, каналджииите взимат от 1200 до 1500 долара за семейство и 800 евро на човек.
Част от задържаните афганистанци организират пътуването си до България още в Афганистан, като заплащат по около 4200 долара на човек.
За гражданите на Ирак причините за емиграция са политически и породени от страх за живота им, се посочва в анализа. За повечето от тях България е транзитна държава. Те организират пътуването си до границата още в Ирак, като заплащат около 2800 долара за превеждане в Турция и 1000 евро за незаконно превеждане на територията на България. Тези, които пътуват самостоятелно, се свързват с каналджии в Истанбул и срещу 1000 евро достигат до България, като пресичат самостоятелно държавната граница.
Най-евтини са тарифите за африканските бежанци, за които България не е крайна цел на пътуването им. Често те търсят убежище във Франция, Италия, Швеция, Швейцария. Обикновено те влизат в Турция с кораб или самолет, свързват се с каналджии в Истанбул и заплащат около 250 долара, за да бъдат отведени в близост до границата с България. Водачът им показва посоката и се връща обратно.
По данни на Агенция „Фронтекс“ пикът в мигрантската вълна е през третото тримесечие на всяка година и съсредоточен по границата на ЕС с Турция.
От МВР отчитат, че Истанбул продължава да бъде сборен пункт за мигрантите, където каналджийските мрежи им предлагат няколко варианта да влязат в ЕС, единият от които е през България. Тази дестинация е станала особено популярна след август 2012 година, когато Гърция издигна ограда на границата с Турция и така потокът се пренасочи през България.
Така през 2013 г. средният месечен брой на разкритите нелегални преминавания на гръцко-турската сухоземна граница е едва около 50 нелегални имигранти, докато на българо-турската граница техния брой постепенно нараства и достигат пик от 3690 задържани през октомври имигранти или средно по 123 задържани на ден. От Гранична полиция отчитат, че броят на разкритите опити за незаконно преминаване на границата ни през 2013 година достигат 14 637, което е над 6 пъти повече от установените през 2012 г. опити.
За първи път през последните 6 години, след влизането на България в ЕС, нивото на незаконна миграция достига критични стойности, със съответното негативно влияние върху граничните власти, социалната сфера, общественото мнение и поставя нови предизвикателства за овладяване на проблема, отчитат от МВР.
Значително е увеличението на опитите за нелегално преминаване на т.нар. “зелена граница” - извън граничните пунктове. Там за 2013 година са задържани 11243 незаконни мигранти, което е с 532 % повече в сравнение с предходната година, когато са задържани едва 1780 лица.
Като цяло на граничните пунктове са задържани с 16 % по-малко незаконни имигранти. Намалението се дължи на по-малкия брой опити на българо-гръцката граница (само 2, докато през 2012 г. опитите там са 98), обясняват от МВР. На българо-турската граница нивата на този показател се увеличават – 109 задържани през 2012, 173 – през 2013 г.
Въпреки сравнително малкия брой установени опити (187), има увеличение на незаконното преминаване чрез използване на неистински или преотстъпени документи – със 135 % спрямо предходната година, когато на вход са установени 84 лица. В повечето случаи мигрантите пристигат от Турция, в която влизат безпроблемно и законно, благодарение на либералната визова политика на Турция по отношение на държавите от Близкия и Среден Изток и Африка.
Най-често откриваните мигранти са от Сирия, като сирийците представляват 57 %, и Афганистан – 17 % от незаконно влезлите у нас граждани на трети страни. Значително е увеличението при африканците, което е най-изразено при гражданите на Алжир – 495 (91 през 2012 г.) и на Мали – 329 срещу 86 за предходната година. Африканците рядко крият националността си и намеренията си – че търсят по-добри условия за живот и крайната цел на пътуването им, която често е в Западна Европа. Не малка част от тези лица не търсят убежище в България, защото при евентуално задържане в друга държава-членка на ЕС, ще бъдат върнати обратно у нас. Целта им е да достигнат незаконно до страната-крайна дестинация и там да поискат убежище.
Задържаните сирийци са 6633, или 57 % от всички задържани на вход незаконни мигранти - 11524, следвани от граждани на Афганистан – 1920, Алжир – 490, Палестина – 464 и Мали – 329.
През 2013 г. се наблюдава увеличение с 36% на броя на установените незаконно пребиваващи граждани на трети страни в България. По данни на Дирекция “Миграция”, са установени общо 739 лица, предимно граждани на Сирия, Турция, Ирак, Афганистан, Алжир и други. По реадмисионни спогодби принудително са върнати общо 254 незаконно пребиваващи (с 55 % по-малко в сравнение с 2012 г.), като най-много са върнатите в Турция - 154 и Гърция - 54 чужди граждани. Най-много са върнатите граждани на Турция - 95, Сирия - 45, Сомалия - 16, Пакистан - 13, Грузия - 12 и други.
Засилването на миграционния натиск към българо-турската граница очаквано е довело и до драстично увеличаване броя на подадените молби за убежище от граждани на трети страни.
Увеличението на подадените през 2013 г. в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) молби за убежище е 415 %.
В (ДАБ) 7144 лица са потърсили закрила. Статут на бежанец е предоставен на 183 лица, хуманитарен статут – на 2279 лица, а общо 3103 лица са получили отказ или производството е прекратено. За сравнение – през 2012 г. в ДАБ 1387 лица са потърсили закрила, статут на бежанец е предоставен на 18 лица, хуманитарен статут – на 159 лица, а общо 1178 лица са получили отказ. или производството е прекратено.
Част от мигрантите, които влизат незаконно в България, злоупотребяват със системата ни за убежище, с цел да си осигурят законен престой и свободно придвижване, докато траят процедурите по разглеждане на молбите им, се посочва още в доклада. По този начин, те използват страната ни като транзитна към други страни от ЕС. Повечето влизат в страната без документи за самоличност и при задържането им обявяват, че са граждани на държава, в която има военно-политически конфликти (Сирия, Афганистан, Египет, Палестина, Мали, Сомалия) и има непосредствена опасност за живота им.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15.10 2014 в 08:25
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
15.10 2014 в 01:22
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Кабинетът на Шолц падна, Мерц е все по-близо до властта в Германия