Quantcast

Съдът спря делото за фалита на КТБ (снимки)

Юлиан Христов Последна промяна на 24 ноември 2014 в 11:14 8128 6

1/1

Снимка Сергей Антонов

Адвокатът на Цветан Цветанов представлява фирмата на Цветан Василев "Бромак" в делото за фалита на КТБ.

Компанията на банкера Цветан Василев „Бромак“, която притежава над 57% от акциите на КТБ, ще настоява за международен одит за това кога се е стигнало до влошаване на капиталовата адекватност на банката и чия е вината за това.

Дружеството оспорва прев Върховния административен съд (ВАС) решението на БНБ за обявяване на КТБ в несъстоятелност. Това беше причина днес Софийски градски съд (СГС) да спре производството по обявяване на банката в състоятелност. Пред журналисти адвокат Менко Менков, който представлява дружеството, обясни че заключението на БНБ за несъстоятелност на банката е незаконно.

„Настояваме специалисти от Европейския съюз, включително и специалисти, които Европейската централна банка или Международният съюз на одиторите или Еропейският съюз на дипломираните експерт-счетоводилети могат да излъчат, за да бъдат вещи лица по основния спор и да кажат към коя дата и чия е отговорността за влошаване на капиталовата адекватност на КТБ, така както БНБ е приела. Твърдението ни е, че БНБ е стъпила на незаконосъобразни данни, възлагайки извършването на проверката за капиталовата неадекватност на одитори и търговски дружества като консултанти, които нямат правна стойност нито счетоводна, нито одиторска по смисъла на законите", обясни адвокатът.

По думите му заключенията, върху които БНБ и взела решението за несъстоятелност имат стойност на мнения, становищаили  консултации, като само на това основание се приема, че решението за отнемането на лиценза на КТБ е незаконосъобразно.

"Интерес от отмяната на това решение, както сами разбирате, имат не само акционерите, но и безброй вложители на банката, защото вложителите на банката имат интерес тази банка да не бъде обявявана в несъстоятелност и отнемането на лиценза да бъде отменено", каза още адвокат Менков.

Той обясни, че едно от основните оплаквания е, че квесторите, които са назначени в КТБ и които към настоящия момент представляват банката, са некомпетентни да заемат тези длъжности. "Ние твърдим, че тази банка не само, че не е била за затваряне, ами и че е в едно изключително добро финансово състояние към датата 20 юни 2014 година", обясни Менков, като допълни че докато в банката е имало изпълнителен директор и Надзорен и Управителен съвет, КТБ е била в добро състояние. Той се позова на интервю на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който към момента е обвиняем по случая с фалита на КТБ, според когото към 20 юни банката се е нуждаела от "само 500 млн. лв., за да може да се преодолее изначалбния натиск на теглене на парични средства от страна на някои вложители в КТБ“.

"За тези дребни пари държавата е помолена да окаже подкрепа и е трябвало да окаже подкрепа, за да не се стига до обстоятелствата, за които твърдим в нашата жалба - за влошаване на състоянието на КТБ по време на управлението ѝ от назначените от БНБ квестори. Защото, когато се изчислява капиталовата адекватност към 30 септември 2014 година, няколко месеца банката се управлява от квесторите, назначени от БНБ, а не от ръководството, което е излъчено от собствениците на капитала на банката", каза адвокатът.

Това е и причината от дружеството да настояват за назначаването на съдебно-счетоводна и одиторска екпертиза с участието на международни експерти. 

Адвокатите, представляващи БНБ, обясниха пред журналисти, че не знаят има ли и колко са жалбите срещу решението на Централната банка за обявяването на КТБ в несъстоятелност. 

"Делото е спряно до приключване на административното производство. Кога ще приключи то, не можем да гадаем. Не можем да коментираме дело, което още не е образувано", каза адвокат Валя Гигова. Тя уточни, че административните производства се движат значително по-бързо. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.11 2014 в 14:49

Бай Бирник, те компетентните погледи с фадрома да ги ринеш. Остана да се кодошим само, щото и баба Вучева да си бае, нищо няма да промени. А майтапът помага за добро настроение :)

24.11 2014 в 14:41

Ето малко по-компетентен поглед към КТБ, за разлика от този на ОФФнюз и форумците тук:

"Това писание е посветено на смисъла, който би трябвало да съществува, както и на нашето разбиране за законите, на чиято основа се развива случая "КТБ" и особено неговите финални акорди, които през последните дни огласиха публичното пространство с мелодията "цесии" и свързания с нея рефрен за промяна на законите с обратна сила.

След като искаме, независимо от професионалните ни умения да разберем случката, а това е така поради нейния оглушителен отзвук в заобикалящата ни среда, нека проявим усилие и се уточним предварително за основните смисли идващи от законите за: кредитните институции; за гарантиране на влоговете; за банковата несъстоятелност. Без да забравяме съобщенията на БНБ на официалната й страница в периода от 17.06 до 20.11.2014 г.

Започваме с уточнението какво означава специален надзор спрямо търговска банка според разпоредбите на Закона за кредитните институции, раздел с название "Специален надзор при риск от неплатежоспособност" /чл. 115 -120/.

Внимателният прочит на тази част от закона показва, че състоянието на банка, която е в режим на специален надзор, не е тъждествено със състояние на неплатежоспособност. Нещо повече - още в първата алинея на чл. 115 се казва, че смисълът, задачата, целта на специалния надзор е оздравяването на банка.

Състоянието на неплатежоспособност на банка, според споменатите закони, а и според няколко европейски директиви, означава несъстоятелност и невъзможност за банкова дейност.

Това разбиране, че КТБ трябваше да се оздравява след като е поставена под специален надзор, се потвърждава и от първите съобщения на управителния съвет на БНБ. Това е видимо и от отговора на управителя г-н Иван Искров до г-н Бойко Борисов от 13.09.2014 г. В този отговор управителят на БНБ потвърждава, че управителният съвет е бил убеден, че КТБ може да бъде работеща банка само след месец от затварянето й и че това намерение е провалено единствено от политиците от 42-ия парламент, които отказват да приемат съответен закон за одържавяване на банката. От този отговор се разбира, че нито през месец юли, нито през месец септември БНБ е допускала, че въпросната банка може да се счита за неплатежоспособна и несъстоятелна.

Следователно, става ясно, че специалният надзор е насочен към оздравяване и че това и според БНБ е било възможно.

Този извод за смисъла и съдържанието на специалния надзор по закона за кредитните институции е от особена важност за отношението ни към това, което се прави през последните дни от новия парламент. В последните дни представители на ГЕРБ твърдят, че от самото начало било станала ясно на всички, че банката е неплатежоспособна. Това се прави, за да се обясни защо се считат цесиите за "далавера" и за опит да се надхитри закона. Всички, които били направили цесии в периода на специалния надзор, са съзнавали и знаели, че банката е неплатежоспособна и те се опитват да заобикалят закона. Тези твърдения не само са неверни, но те са в разрез с фактите и с разпоредбите на правото, ако с тази дума спестим изброяването на много закони.

Разбираемо е желанието на управляващите да се търси намаление на обществените разходи, но те избират за втори път грешния подход. Първият път сгрешиха като не одържавиха банката, а сега ще бъде втората грешка-намерение да се поправят с обратна сила ЗГВБ и Закона за банкова несъстоятелност, за да се обезсмислят направените по време на специалния надзор търговски сделки-цесии. Веднага трябва да се уточни, че приказките как с поправката на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност "ще вкарат в държавната хазна 800 милиона лева" са неточни.

Но нека се върнем към първоначалната идея за смисъла и разбирането. Ако сме се убедили, че специалният надзор е за оздравяване, то няма как да приемем отъждествяването на съдържанието на несъстоятелността, при което неплатежоспособността и по смисъл и по закон е факт, със състоянието на специален надзор, при който целта е оздравяване. Това е причината, поради която предложението за поправка на чл. 59 от Закона за банкова несъстоятелност не трябва да се приема, а не би трябвало и да се предлага дори. В споменатия чл. 59 се урежда нещо, което е напълно в съответствие с фактическото състояние на банката, която е в несъстоятелност и неплатежоспособност. Няма как към това съдържание да се добави, че това се отнася и за счетоводния израз на търговската сделка цесия, отразени в счетоводството от квесторите по време на специалния надзор.

Посоченото ще стане още по-разбираемо като припомним, че при търговската сделка "цесия" става дума за прехвърляне на вземания. В Закона за задълженията и договорите, чл. 99, който я определя, не съществува никакво ограничение за това на кого и кога можеш да прехвърлиш своето вземане.

Посоченото позволява да направим следните важни обобщения:

Първо: квесторите, които в периода на специален надзор управляват, са длъжни да отразят в счетоводството всички документи, които засягат дейността на банката. На практика това означава, че на мястото на вложителя "Х" се явява вложителя "У". Това е съдържанието на договора за прехвърляне на вземане. Последиците от това могат да бъдат, че влогът на "Х", е станал влог на "У". Може да не ни харесва фактът, че това увеличава гарантираните суми, но и на хората не им харесва, че пет месеца нямат достъп до парите си, но такъв е закона и той трябва да се спазва. Ако това не ни харесва с оглед на други цели, можем да направим изводи и на тази основа за в бъдеще да променим нещо в законодателството. Но сега трябва да го приемем такова каквото е, така както и всички вложители са принудени да приемат всичко, което при съществуващите разпоредби те понесоха през изтеклите шест месеца. В този смисъл, поправката на чл.4, ал.3 от ЗГВБ може да не противоречи на правото, ако се прилага в бъдеще. Трябва обаче да се има пред вид, че изключенията от покритието на гаранцията за депозити в банки са ясно изброени в Директива 94/19, изменена с директива 2009/14 на ЕО – чл. 7 т.2. В допустимите изключения липсва случая на "влог придобит, чрез цесия" и следователно ако това бъде изключено от обхвата на гаранцията ще значи, че България не е приложила правилно съответната директива.

Второ: счетоводните правила /вж. по-долу съответните стандарти/ изискват, когато в документа по прехвърляте на вземане е посочено, че новият притежател на вземането има задължение към банката и желае то да бъде уредено с неговия влог, това трябва да бъде оценено от квестора на основа знанието, което има за това задължение към банката /договори, падежи и др./ Ако квесторът реши, че това е допустимо и възможно, не трябва да има пречка в периода на специалния надзор да се извърши исканото прихващане. Този процес се улеснява и от специално писмо на управителния съвет на БНБ в периода месец август, в което се отговаря, че е възможно да се направят прихващания когато едно и също лице има и влог и задължение. При наличие на договор за прехвърляне на вземане, в нашия пример лицето "У ", е в точно такова положение.

Тези действия по счетоводното третиране на възможни договори за прехвърляне на вземания, както вече се посочи могат да имат смисъл и опора в закона, само в периода на специалния надзор - от 20.06 до 06.11. 2014 г.

МСС 32, параграф 42: Финансов актив и финансов пасив се компенсират и нетната сума се представя в отчета за финансовото състояние, когато и само когато предприятието:

(a) понастоящем има юридически упражняемо право да компенсира признатите суми; и

(б) има намерение или да уреди на нетна база, или да реализира актива и едновременно с това да уреди пасива.

След като банката е уведомена и има цесия по чл. 99 от ЗЗД и прихващане по чл. 103-104 от ЗЗД, то юридическото упражняемо право и намерение за уреждане на нетна база съществуват и банката е длъжна да представя компенсирано.

МСС 39, параграф 14: Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в баланса си, когато и само когато предприятието става страна по договорните условия на инструмента.

След като банката е уведомена за продажбата на вземане то на лицето "Х" на лицето "У", то на тази дата банката трябва да признае своето задължение към "У".

Заключение:

Когато държавата, чрез представляващите я органи (БНБ, Народно събрание) е взела решението за отнемане на лиценз, то трябва да се понесат свързаните с това последствия. Ако тези органи бяха взели решение за спасяване на банката, то последствията щяха да са други и разходите значително по-малки. Сега решението е взето и някои от последствията се случват (цесии и прихващания), други последствия ще се случат в бъдеще и дори не се знае какви ще са (съдебни дела, репутация, инвестиции, банкова нестабилност, лихвени нива). Приетите правила важат за всички страни с еднаква сила – не може по средата на футболен мач да се сменят правилата от една от двете участващи страни. (пример: ако аз мина на червено с колата ще ме глобят, ако държавата мине на червено – няма да си носи последствията, а пак ще ме глобят мен)."

-------------------------------------

Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.


Прочети цялата статия тук: Проф. Христина Вучева: За смисъла, законите и цената на последиците - Поглед Инфо

24.11 2014 в 13:49

И така до края на света... докато минат десетина-петнайсет години и делото се позабрави и свързаните с него ще са измрели или удобно загубили ума си или пенсионирали някъде далече...

24.11 2014 в 13:41

И в този "случай" най-вероятно сценария е написан,както при"Прехода"!В очакване на Годо,на народа-го-но!

24.11 2014 в 13:23

Стига говорихте за КТБ като за банка, тя не е!

24.11 2014 в 11:56

Ееех, че кой друг ще менка жалби и други, ако не Менко :) Само ме е страх държавицата пак да не забави изплащането на гарантираните депозити, че къде ще протестират хората... пред Менковата кантора ли, другаде ли...