Работи ли приемът след 7. клас: Ирина Манушева за нуждата от нова философия в образованието (видео)

България се нуждае от изцяло нова философия, що се отнася до образованието. Това сподели преводачът и активист Ирина Манушева в подкаста на OFFNews, като наблегна на ключовата роля на качествения анализ при правенето на реформи. По нейни думи такъв анализ не се прави.

В предишно нейно участие в подкаста на OFFNews обсъдихme идеята за въвеждане на задължителни часове по "Добродетели и религии" в училище. Този път  фокусът на разговора падна върху приема след 7. клас, новия формат на НВО по математика, огромния обем на учебните програми и значението на индивидуалния подход към всяко едно дете в една уж често променяна, но никога качествено реформирана система.

За какво служат външните оценявания?

Външните оценявания в момента, а и откакто съществуват, се използват предимно със селектива функция, споделя Манушева.

"Нека да си припомним, че те бяха въведени с една съвсем различна идея. Те трябваше да служат за обратна връзка от системата. Те трябваше да ни показват проблемите на национално, регионално, училищно ниво и да проследяват ефектите от взетите мерки или реформи в образованието. Нищо такова обаче не се случи".

Според активистката тези изпити не отговарят на базови изисквания и не е ясно какво всъщност се измерва с тях.

По отношение на желанието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да засили ролята на изпитите след десети клас, Манушева сподели, че когато системата търси обратна връзка, не е необходимо на този тип оценявания да се явяват всички ученици, а може да се прави извадково изследване всяка година. 

"Разбира се, че е хубаво да обхващат много повече предмети и сфери изобщо, не само математика и български език, но отново казвам - това е, за да можем ние да получим обратна връзка какво се случва в образованието, а не за индивидуалния напредък на всеки ученик. Докато при нас това не се прави", подчерта тя.

Относно непрестанната нужда родителите да записват децата си на частни уроци, за да смогват да научат учебния материал, преводачката сподели, че се задълбочават социалните неравенства. Това е особено вярно за децата от уязвимите групи, каза тя.

Уязвимите групи и злоупотребите

Преди няколко месеца депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова алармира в социалните мрежи за притеснителни насочвания на деца към различни елитни гимназии по "здравословни" или "социални" причини. Това се случва с участието на комисия от здравни експерти към РУО, които преценяват дали даден ученик може да бъде записан в конкретно училище според нуждите си. Според Манушева е трудно да се каже дали това отваря вратичка за злоупотреби при приема.

"Дори и да има случай на злоупотреба сега, те са нищожно малко на фона това, че ние злоупотребяваме всяка година с 50 000 деца. Много, много важно е на всички деца със специални образователни потребности да се обръща индивидуално внимание. Така че е прекрасно, че има хора, които се заемат и с тази задача, защото всъщност има и много деца, които не попадат в тази категория - те нямат достъп до образование, което е подходящо за техните потребности, абсолютно независимо какви са те. Има много деца, които просто не достигат до такава специализирана подкрепа", заяви тя.

Според Манушева това, че може да има злоупотреби при някакъв относително малък брой от насочените деца, е неприятно за всички ученици, които влагат повече усилия да постигнат целите си. Но фокусирането върху този тип скандали измества фокусa от големия проблем, който всъщност е огромното разхищение на ресурс от страна на кандидатстващите за това да се готвят за един изпит, от който зависи бъдещето им.

Профилирането

Активистката сподели, че е щастлива от факта, че на последната дискусия за структурата на училищното образование почти всички присъстващи са се съгласили, че НВО не може да изпълнява едновременно диагностична и селективна функция, както в момента, и че те не са подходящ метод за подбиране на деца. Според нея  селективен инструмент не е и нужен.

"В момента ние принуждаваме всички деца в 7. клас да кандидатстват задължително и да изберат профилирана или професионална паралелка. Само че първо не им даваме достатъчно голям избор. Много е възможно децата да нямат ясно определени интереси. И ние въобще не попитахме децата, преди да въведем този закон - вие искате ли задължително да си изберете профил и професия на 13-годишна възраст? Всъщност много деца не желаят. И освен това дори да имат някакъв интерес, той може да се промени през следващите години", обясни Манушева, като уточни, че самите възможности за избор на профил са силно лимитирани. Пример за това е липсата на паралелки с физика.

Ирина Манушева отправи критиките и към програмите за профилирана подготовка в 11. и 12. клас, насочени към техния обем и нивото им, което тя определи като "университетско". Тя посочва, че след като влязат във висши учебни заведение студентите преповтарят наученото от профилите, а ако вземат решението да се занимават с нещо различно, то тази тежка подготовка излиза ненужна. Тя посочи и липсата на преподаватели като проблем.

Може ли образованието да се персонализира?

Според Манушева образованието трябва да е максимално персонализирано и ние имаме всички технологични възможности да говорим за такова. Тя би желала да се помисли сериозно за модулна или кредитна система, в която децата имат възможност да развиват всички свои интереси и заложби в училището, в което се намират. Всеки предмет ще може да се изучава на базово и напреднало ниво, а класовете няма да са монолитни - ще се сформират групи по различните предмети.

"Децата ще развият много по-добри умения за сътрудничество и работа в екип, защото ще се намират в различни екипи в различните класове. По този начин ще има и по-голяма възможност за мобилност между училищата, защото в момента в гимназиите това е много трудно. Ако едно дете се премести някъде, иска да смени училището или се налага да смени училището, това е много трудно, защото трябва да се намери същия профил - да е ясно, че то ще трябва да учи в същата профилирана или професионална паралелка."

Тя посочи, че професионалните паралелки не са добър вариант, защото не е ясно кои професии ще се запазят и кои ще спрат да съществуват в бъдеще. Преводачката заяви, че се възхищава на усилията на Гражданска група "Математика за всички деца", които се обявиха против предложението на МОН математическите гимназии да се трансформират в специализирани училища с прием 5.-12. клас.

Забраните и децата

Манушева смята, че в сегашната ситуация, в която учениците се чувстват изолирани в своите общности и групички, без реална връзка с учителите си, забраните са много грешна стъпка. Според нея е нужно да се насочат усилия към приобщаване на децата, а не към тяхното антагонизиране. 

"Да, прекрасно е в междучасието те да си говорят помежду си, а не непрекъснато с телефоните. Но това не може да стане на сила. Като започнем от това, че и в момента е пълно с добри практики на учители, в чиито часове никой не си вади телефона. Не защото телефонът е взет и стои там, в някаква кутийка, а просто защото учителят успява да създаде атмосфера на уважение, в която никой не си вади телефона", каза тя.

Манушева разкритикува анкетата на МОН за забраната за социалните медии. Тя отхвърли това да е сериозно социологическо проучване и нарече "лош пример".

Относно самото ограничение сподели, че не е чула случай в историята забрана да реши даден проблем. Тя обаче изрази загриженост, че децата наистина са самотни - не само в България, но и в развитите страни по цял свят. 

Има ли надежда за промяна?

Няколко пъти в разговора Манушева подчерта, че реформите на парче идват от липсата на качествен анализ. Тя обясни, че една истинска промяна отнема години и че тя може да започне само и единство от нас самите. Според нея системата трябва да се нагоди спрямо децата, а не обратното. Тя остава оптимист и заявява, че не вярва в "МОН-ополизираното" образование, а в осъзнаването, че образованието е грижа на всички, най-вече на учителите и учениците с подкрепата и сътрудничеството на родителите.

"Единственият път към пълноценното ни настояще и бъдеще е образованието", повтори за пореден път тя. 

Целия разговор може да чуете в YouTube канала на OFFNews.