Премиерът нареди на БАН и синоптиците да се разберат до 10 дни

Александра Маркарян 13 август 2018 в 11:32 3927 0

Снимка Министерски съвет

Премиерът нареди на БАН и НИМХ да намерят решение на проблема помежду си до идната сряда. Това разказа министърът на образованието Красимир Вълчев след срещата между ръководителите на Българската академия на науките и подчинения ѝ Национален институт по метеорология и хидрология и метеорология.

Представителите на враждуващите страни бяха събрани тази сутрин при Бойко Борисов в сградата на Министерския съвет, за да се чуят исканията и аргументите им в присъствието и на вицепремиера Томислав Дончев и добре познаващият проблема образователен министър. 

Повече от три месеца НИМХ протестира заради мизерията, в която е оставен. 24-часовите дежурства на учените в института, осигуряващ метеорологичните прогнози на страната, дори не са осигурени с пари за нощния им труд въпреки че тази година правителството отпусна на БАН допълнително, над бюджета ѝ за годината 15 милиона лева.

Обяснението защо милионите са се изгубили някъде по пътя и до НИМХ да стигнали "стотинки" е в начина на разпределение, критериите за което са гласувани от Общото събрание (ОС) на Академията на науките.

Как се разпределят парите в БАН разяснява в интервю за OFFNews министър Красимир Вълчев.

Тримесечните протести не дадоха резултат - БАН не даде повече пари на НИМХ. Видели, че "не могат да излязат на глава" с ОС, метеоролозите пратиха отворено писмо до премиера Борисов, чрез което поискаха официален "развод" с БАН. С други думи, те настояха Институтът да излезе от структурата на Академията и да мине на пряко подчинение на Министерството на образованието и науката. Така, убедени са учените, бюджетът им няма да зависи от благоволението на ОС.

Те предупреждават, че нямат пари дори за да платят сметките си за ток и комуникации през септември. Казано с други думи, ако не се намери решение, прогнози за времето след това няма да има.

"Това, което имаме като ситуация, е категорично искане на НИМХ да излезе извън БАН, което БАН не подкрепя - коментира тази сутрин министър Вълчев. - Причините за искането са както финансови, така и лично отношение. Премиерът Бойко Борисов помоли до следващата сряда ръководствата на БАН и НИМХ да намерят общо решение, което да бъде взето в дух на съгласие. Ние сме готови да подкрепим всяко решение. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от БАН, но ние не можем да останем безучастни, защото НИМХ обслужва седем или осем сектора."

Двете страни ще обсъждат възможността за по-голяма самостоятелност на НИМХ, обясни министърът с уточнението, че "ние, като правителство, в никакъв случай не искаме да бъдем обвинени, че по този начин ще се направи крачка към разделянето на БАН, макар и само с един институт. Премиерът Борисов категорично призова двете страни да намерят единодушно решение до следващата сряда".

Ако обаче решение няма да идната сряда, когато е и редовното седмично заседание на Министерския съвет, кабинетът ще търси възможност как да подпомогне НИМХ, така че дейността му да не спре. На 22-ри правителството ще гласува предложението за отпускане на още близо 20 млн. за научни изследвания.

"18 млн. лв. от тях ще са за национални научни програми в различни сектори – в областта на медицината, на растениевъдството, на животновъдството, за подобряване качеството на въздуха и др. Те целят да подпомогнат научните изследвания и да ги обвържат с потребностите, които имат различните сектори, насочени са към основните предизвикателства. Целта е всички институти в даден сектор да се обединят и да кандидатстват", обясни Вълчев.

С около 1,5 млн. лв. ще бъдат увеличени стипендиите на докторантите и студентите. „Целта е да насочим повече средства към научните организациите и училищата, където има повече научна дейност. И по този начин да задържим повече млади хора в научната работа“, каза още той.

От своя страна, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски заяви, че предлага от догодина бюджетът на БАН да се прави по различен начин и дейности като тази на НИМХ да бъдат финансирани отделно, а в бюджета те да се записват на отделен ред. Така НИМХ щели да са сигурни, че парите им ще пристигат при тях така, както са гласувани от МС и Народното събрание и няма да бъдат преразпределяни в БАН.

„Ако правителството желае да има хидрометеорологична служба, която да е на подчинение на Министерски съвет или на някое от министерствата, ще обсъдим този въпрос с Министерски съвет и ще се постараем на базата на това, което съществува в НИМХ, да бъде изградена такава служба. Това механично изваждане на един институт преди 6-7 години беше предложено като вариант, който да разформирова БАН. И поради тази причина разглеждаме това като прецедент, който е насочен в тази посока – утре и друг институт ще пожелае същото“, коментира акад. Ревалски и определи предложената схема като „неприемлива“ за БАН.

Дали предложението ще бъде одобрено от Общото събрание – предстои да се разбере.

Известно разочарование от срещата изрази директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

„Останахме малко разочаровани от това, че правителството няма по-категорична позиция за проблема с БАН“, каза той на брифинга след срещата. Все пак той увери, че НИМХ ще изпълни волята на правителството и ще преговаря още 10 дни с БАН.

„Надявам се нещо ново да се случи, но не знам доколко е реалистична тази надежда. По отношение на аналога, който председателят на БАН даде с това, че преди десетина години отвън се искаше разделяне на Академията и изваждане на институти – в случая мисля, че ситуацията е коренно различна. Напротив, ние останахме с впечатление, че правителството не е особено охотно към извършване на такава дейност“.

„А това, че можем да повлечем крак на други институти – не виждам защо трябва да е нещо лошо. В крайна сметка не сме крепостни селяни в някаква страна, която вече я няма отдавна. Така че нашата воля би трябвало да се приеме. Малко дори сме разочаровани от тази среща, защото очаквахме доста по-категорична позиция от страна на правителството“, коментира проф. Брънзов.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице