"Прогнозите за времето няма да спрат заради протеста на синоптиците и заради безотговорност, а просто може да се окаже, че няма как да платим ток и комуникации. Комуникациите при нас са от изключително важно значение. Когато информацията за това какво се случва в атмосферата във всеки един момент не достигне до нас, ние няма какво да предаваме".

Това заяви Анастасия Стойчева от Националния институт по метеорология и хидрология пред БНР.

Вчера, след като тримесечните протести на НИМХ заради липсата на адекватно финансиране за Института от страна на ръководството на Академията не дадоха резултат, НИМХ изпрати публикува отворено писмо до премиера Бойко Борисов.

В него метеоролозите поискаха отделянето на НИМХ от структурата на БАН и преминаването му към Министерството на образованието и науката. Ето какво още се казва в него:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Повече от три месеца, ние, работещите в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българска академия на науките (БАН) учени, специалисти и технически персонал протестирахме срещу принципите в БАН за разпределение на публичните средства предоставяни й от Държавата. Тези принципи се приемат от Общото събрание на БАН, по предложение на Управителния съвет на БАН. Това са колективни органи за ръководство, които имат всички права, но не носят никаква отговорност за действията си. Така е по Закона за БАН и Устава на БАН.

Вместо да получим очевидно недостигащите на НИМХ средства за изпълнението на възложените от Държавата задължения, получихме празни обещания, манипулации, безсмислени процедури и засилващ се натиск от страна на ръководните органи на БАН за спиране на протестните ни действия срещу тях. А исканите от нас средства ги имаше в БАН.

Тези проблеми са от години, но през 2018 г. придобиха за НИМХ критични мащаби, въпреки допълнително отпуснатите от Правителството 15 милиона лева на БАН. Вече сме напълно убедени, че те не са свързани толкова с размера на средствата предоставяни на БАН от държавния бюджет, а в начина на разпределяне и манталитета на разпределящите ги. С действията си, ръководните органи на БАН успяха да ни убедят, че това няма да се промени. Доказаха ни, че БАН няма управленски капацитет да ръководи и поддържа национално отговорни дейности като тази, изпълнявана от НИМХ. Имаме и непреодолими противоречия в разбирането за ролята на науката и общественото и икономическото й въздействие. Прекратихме протеста си като безсмислен, когато осъзнахме, че НИМХ не трябва да е в БАН. Преминаването ни през 1962 г. към БАН към днешна дата е изчерпало потенциала си.

Предупреждаваме всички ръководни органи на БАН, че ако незабавно не спрат с действията си срещу НИМХ и ръководството му, ще подновим протеста и ще прекратим оперативните си дейности. Търпението ни се изчерпа. Време е да се научат да носят отговорност за действията си. Време е и Държавата да направи задълбочена проверка как и за какво се разходват предоставяните от нея средства на БАН.

В момента НИМХ продължава работата си, ден за ден, единствено поради отговорното отношение на министър Красимир Вълчев към важните за държавата и обществото задачи, които изпълняваме и финансовата помощ от Министерството на образованието и науката. Не знаем докога може да продължи това финансиране и това не е изход от ситуацията, в която бяхме поставени.

Поради всичко това, настояваме:

Правителството на Република България да предприеме спешно действия за извеждането на НИМХ от БАН с всичките му материални активи и необходимите за дейността му финансови средства. Това трябва да се случи възможно най-бързо, преди БАН да е успял с действията си да ликвидира дейността на НИМХ, продължаваща вече 128 години.

Предлагаме:

НИМХ да премине към Министерство на образованието и науката, като самостоятелна научна организация, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Запазването на статута на НИМХ на научна организация е важно, тъй като постигнатата с годините симбиоза на научната и оперативната дейност в НИМХ е едно от най-важните ни постижения, което следва да се запази и развие. С това ще се гарантира и пълноценната ни работа като Национална хидрометеорологична служба на Република България.

Заявяваме:

До извеждането на НИМХ от състава на БАН спираме да изпълняваме всякакви разпореждания и решения от страна на ръководни органи на БАН.

Прието от Общо събрание на работещите и служителите, Общо събрание на учените, Научен съвет и Съвет на директорите в НИМХ на съвместно заседание на 07.08.2018 г. на база резултат от допитване в периода 31.07.2018 – 05.08.2018 г. Упражнили правото си на глас 89.2% от учените, специалистите и техническия персонал на пълен щат в НИМХ като: 93.4% „за“, 5.8% „въздържал се“ и 0.8% „против“.

С уважение:

За Пълномощниците на работниците и служителите в НИМХ: ас. Кръстина Малчева

За Общо събрание на учените в НИМХ: доц. Снежанка Балабанова

За Научен съвет на НИМХ: проф. Димитър Сираков

За Съвет на директорите в НИМХ: проф. Христомир Брънзов

За Щаб на протеста на НИМХ: гл. ас. Анастасия Стойчева

"Разговорът с ръководството на БАН остана в миналото, след като всичко, което се опитахме да обясним около нашата дейност и около това как трябва да бъде финансирана, как да се грижи БАН за нея, остана неразбрано, нечуто, даже смея да твърдя, че получихме и рестрикционни действия в тази посока. Нищо от това, което обещаваха – че ще предприемат мерки за това как през следващата година вече няма да имаме такива проблеми, а още на 2 юли на последното Общо събрание гласуваха разпределението на средствата и за следващата година да бъде по същия начин. Изчаквахме, изчаквахме и стигнахме до вчерашния ден, в който трябваше да предприемем нещо. Не може непрекъснато да отлагаме в бъдещето нещо, което иска спешни мерки", каза Стойчева.

Според нея става въпрос за тенденциозно отношение към института:

"Когато един орган, който управлява едни средства, ги насочва в посоки, които не удовлетворяват или не стигат до резултат, който би трябвало да имат, това означава, че този орган не е компетентен да управлява тези средства".

Тя е категорична, че НИМХ не може да оцелее в БАН.

"Имаме млади хора, които наистина харесват професията. Знаят защо работят – наистина виждат резултатите от своя труд. Когато обаче това не е оценено достатъчно, няма как да бъде стимул. /…/ Няма как да задържим хората в института. Бяхме повече синоптици, намаляваме и работим с извънреден труд, а това също е до определен момент. Нямаме много време. Напускат хората заради ниското възнаграждение. Как можеш да издържаш семейството си с под 600 лв. основна заплата?“.