Архивът на НАП е непокътнат, твърди проф. Михаил Константинов

„Проникнато е в един от сървърите на НАП, където е имало най-различни работни файлове на служители. Това не е архив. Архивът е структурирана информация, която се съхранява по определен начин, има определен достъп. В архива не е прониквано. Ние отговаряме за архива... Базата данни, за която отговаряме, е непокътната." Това заяви председателят на Съвета на директорите на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов тази сутрин пред bTV.

Според него хакерът е проникнал и дал достъп до "работни, хаотично организирани файлове". "Това е все едно някой да влезе във Вашия компютър - всичко, което сте писали през последните 10-15 години върху диска, може да бъде прочетено. Това е станало. Това не са работни, действащи файлове на НАП. Те носят името "Гошо", "Пешо", "Тошо" и така нататък. Това са... служителите, които са работили там, са си правили файлове" - каза професорът.

Извършителят

Той е убеден, че хакерът е именно 20-годишният Кристиян Бойков от Пловдив. Според него "това е почти безспорно",  "той най-вероятно ще си признае и ще мине на минимума”.

Професорът не подкрепи твърдението си с доказателства. "Подробности не мога да Ви кажа. Ако искате, да се хванем на бас".

Кристиян е бил част от екипите, които се занимават с киберсигурността на държавата. "Затова ме учудва, че така се е получило", посочи професорът и даде своята версия: "Когато човек стане надменен и мисли, че всичко знае, се издънва. Да не говорим за конкретния човек. Когато хора от този тип действат, те го правят от желанието да покажат колко са добри и гениални и правят елементарни грешки".

Според него защитниците му не казват истината: "Ако бях адвокат, щях да говоря абсолютно същите работи. Адвокатите са длъжни да говорят понякога неверни неща в защита на своите клиенти".

Проф. Константинов заяви още, че са иззети компютърни конфигурации, "които съдържат категорични доказателства за това, според хората, които разследват".

Професорът е категоричен, че "прокуратурата е съвсем права, че тук няма никаква чувствителна информация. Прокуратурата е преценила, че това не е критична информация и е свалила степента на обвинение. Това не означава невинност".

Сигурността на системите

И все пак проблемите със сигурността на системите са очевидни и професорът не ги подмина.

"Системата на единните граждански номера (ЕГН), за съжаление, е отдавна пробита. Само преди 10 години всички номера висяха по стените преди избори, не помните ли? Така че към ден днешен на всеки му се знае ЕГН-то" - каза той и допълни, че "това категорично не би трябвало да е така".

"От една страна, имаме пробив. Има слабост в системата, която е допуснала този „сравнително левашки пробив”. Дали са правени тестове трябва да питате колегите от НАП, които поддържат тези системи. Възможно е да не са правени скорошни тестове. Тривиално е да Ви кажа, че всяка система може да се пробие. Въпросът е да не се пробива левашки. Тази е пробита сравнително елементарно".

Самият той също открил изтекли данни за себе си, но не пожела да разкрие какви са те с думите, че е „нищо особено”.

"Течът показва, че системите в България са слабо защитени често, както, впрочем, всички системи по света. Съвсем наскоро проникнаха в архива на ЦРУ. Сноудън какво направи? Уикилийкс какво е? Говорим за НАПleaks, а терминът дойде от пробива в ЦРУ. Най-съкровените тайни на американската държава бяха дадени на целия свят да ги чете. И нашият случай е неприятен, но е несравним с удара по националната сигурност на Щатите, който им нанесе също един служител техен", заключи той.

Следете новините ни в GoogleNews