Премиерата на единствения концерт за цигулка на Бетовен е пълен провал. И най-големите таланти имат провали - не винаги публиката разбира онова, което се опитват да им кажат големите. Не бива да се унива. Сигурно е, че рано или късно за талантливите, кадърните и умните идва светлината, признанието, удовлетворението, радостта и обичта. Хубаво е, когато не е посмъртно. Но истинският талант не се сломява пред пречките.

Виена, 23 декември 1806 г. Състои се премиерата на Концерта за цигулка на Бетовен. Залата на Theater an der Wien е препълнена до краен предел. Когато виртуозът на цигулката и директор на оркестъра Франц Клемент организира концерт в своята Музикална академия, виенчани просто не могат да я пропуснат. Зад кулисите 26-годишният Клемент се подготвя за изпълнението си. Обикновено той е изпълнен със спокойствие по време на соловите си концерти - в края на краищата още на деветгодишна възраст вече е детето-чудо на подиума.

Днес обаче Клемент е необичайно напрегнат. "Ясно е защо", мисли си той. "В края на краищата Бетховен ми връчи нотите на новия си концерт за цигулка само преди 48 часа!"

Очаква се това да е кулминацията на цялата вечер. "А сега дори нямам достатъчно време да репетирам всички пасажи", мисли си цигуларят. Но Клемент трябва да се справи с това. Той излиза на сцената с уверена стойка, кимва на колегите си от оркестъра и дава сигнал.

СМУЩАВАЩО ДЪЛГА ПЪРВА ЧАСТ

Клемент е силно концентриран. Соловата партия е изпъстрена със сложни виртуозни пасажи, въпреки, че цигуларят няма време да изрепетира солото за цигулка и го свири на прима виста. Дотук всичко върви гладко. Въпреки това Клемент усеща, че публиката става все по-неспокойна. Нищо чудно, че първата част продължава почти 25 минути, което е много повече от обичайното за цигулковите концерти. Клемент се опасява от най-лошото за останалата част от концерта: "Ако това продължи, те ще ми заспят в бавната втора част!

КЛЕМЕНТ ИМПРОВИЗИРА КАДЕНЦА

Клемент решава да събуди публиката с малка интерлюдия. След първата част той просто обръща цигулката си наобратно и импровизира каденца. Публиката е дълбоко впечатлена, а концертът изглежда спасен. Музикалният критик на Wiener Theaterzeitung отново е възхитен от Клемент: "С бурни възгласи се възприемат най-вече доказаното изкуство и грация на Клемент, неговата сила и сигурност с цигулката."

Единственият концерт за цигулка на Бетовен не става хит сред публиката. След премиерата пресата пише:

"Ценителите са разделени в мнението си за концерта на Бетовен, признават, че в него има известна красота, но признават, че музиката често изглежда доста накъсана и че безкрайните повторения на някои пасажи могат лесно да уморят." В резултат на това концертът за цигулка на Бетовен почти не се изпълнява през следващите години. Бетовен се опитва да спаси концерта от забрава и дори прави транскрипция за пиано, но въпреки това той е изпълняван само няколко пъти докато Бетовен е жив, звучи възхитително:

КЪСЕН УСПЕХ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Пробивът на концерта настъпва чак през 1844 г. - 17 години след смъртта на композитора. Тогава 12-годишният цигулар Йозеф Йоахим изпълнява концерта в Лондон с оркестър, дирижиран от Феликс Менделсон. Концертът има голям успех и когато по-късно Йоахим се превръща в един от най-великите цигулари в света, той го изпълнява многократно. Оттогава концертът се превръща в един от най-известните концерти за цигулка.

Тази красива тема и вариации е централната, бавна част на концерта. Това хипнотизиращо изпълнение на живо е в изпълнение на 19-годишния шведски цигулар Даниел Лозакович с руския диригент Валерий Гергиев и Мюнхенската филхармония:

*В статията са използвани материали от чуждата преса.