''Свободата не е даденост'': Георги Господинов за България след 10.11 и за един верен читател на име Алмодовар

„...И ако ни запитат: защо продължавате да пишете книги и да строите библиотеки, когато светът видимо върви към края си, превзет от идиоти, то ние можем да отвърнем: а вие защо не строите библиотеки, като гледате как светът върви към края си, бутан от идиоти?“

Българският писател Георги Господинов спечели голямата литературна награда на Стокхолм за 2026 година за своя роман „Градинарят и смъртта“. Престижното отличие, което се присъжда от шведския културен център Kulturhuset Stadsteatern, се споделя с преводачката на книгата на шведски език Хана Сандборг. Двамата ще разделят обща парична премия в размер на 200 000 шведски крони, а официалната церемония по награждаването е насрочена за 19 януари 2027 година в шведската столица.

Наскоро „Градинарят и смъртта“ донесе на Георги Господинов и френската награда „Жан Моне“ за европейска литература за 2026 г. Отличието за книгата, в която той разказва за смъртта на баща си и за живота му в градината, бе обявено през септември. Връчването е насрочено за 21 ноември на фестивала „Европейски литератури“ във френския град Коняк. Френският превод е на Мари Врина. 

Новините около най-четения, превеждан и награждаван по света наш автор Георги Господинов, който успява да прекрачи тъжното ни и безнадеждно битие през литературата си, не спират. Наскоро той сподели и новина „от светлата страна“. Испанският режисьор Педро Алмодовар е прочел „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ в преводите на Мария Вутова.

„Господинов има в мое лице един много верен читател“, казва режисьорът на „Всичко за майка ми“. Той разказва, че първо е прочел книгата за бащата на писателя и че тя силно го е развълнувала. В интервю за испанското радио Cadena SER Алмодовар посочва Господинов и аржентинската писателка Саманта Швеблин сред авторите, на които се възхищава. 

Георги Господинов припомни как филмите на Алмодовар са събуждали Испания след Франко и са будели въображението и на българските зрители. А съседството между новините от последните дни описа така: „Шантав свят. Един ден те сочат като потенциален чуждестранен агент, на другия ден Алмодовар те подкрепя.“

На 10 ноември Георги Господинов се върна към първите протести след падането на Тодор Живков.

"Бях на 21, протестирахме, без да знаем как, без да имаме памет за това, надявахме се, пораснахме по площадите, остарявахме там, децата ни пораснаха, протестираха. Не съм спирал да пиша за това, бях 10 години колумнист в Дневник, първата си заплаха получих в един от форумите там. Но през всичките тези възхитителини и отчайващи години сякаш никога не е било толкова схлупено и мрачно. Като човек, писал роман за вируса на миналото и национализма не би трябвало да съм изненадан. Но съм. Как всичко това стана толкова лесно и бързо, обидно лесно. Как забравихме, че свободата не е даденост, а всекидневно усилие. И забравихме ли как всичко може да се преобърне за една нощ, знаем такива, кристални, нощи.
Докато сме в просъница, трака-чука, жан-жин, се коват нови закони и нови окови. За нас са те, братя, както би казал един поет. 10 ноември ли е или 9 септември. Да си спомним и опомним."