Културата губи милиони в Бюджет 2027: Секторът предупреждава за протести, петиция призовава за промени

Публичните разходи за култура ще намалеят от 736,4 млн. евро през 2026 г. до 684 млн. евро през 2029 г., въпреки прогнозирания ръст на икономиката. Културни организации и творци настояват за допълнителни над 200 млн. евро още през следващата година и предупреждават, че са готови на протестни действия.

Българската култура е изправена пред ново свиване на публичното финансиране, докато икономиката на страната продължава да расте. Това предупреждават представители на културния сектор в обща декларация, адресирана до премиера Румен Радев, финансовия министър Гълъб Донев, министъра на културата Евтим Милошев и народните представители. Петицията можете да подпишете ТУК.

Според разчетите, представени в документа, делът на публичните разходи за култура в брутния вътрешен продукт ще намалее от 0,56% през 2026 г. до 0,43% през 2029 г. Това противоречи на Хартата за културна политика, която предвижда ежегодно увеличение на финансирането с 0,1 процентни пункта до достигане на 1% от БВП. 

Хартата е получила единодушната подкрепа на парламентарната Комисия по културата и медиите, а на 26 октомври 2026 г. е припозната и от Министерството на културата като стратегическа рамка.

Само няколко седмици по-късно обаче представеният проектобюджет предвижда движение в обратната посока, посочват авторите на декларацията.

Според цитираните в декларацията бюджетни разчети публичните разходи за култура, включващи държавното и общинското финансиране, се развиват по следния начин:

| Година | Разходи за култура | Дял от БВП |

| 2026 г. | 736,4 млн. евро | 0,56% | (очаквано) 
| 2027 г. | 728,3 млн. евро | 0,52% | (проект) 
| 2028 г. | 678 млн. евро    | 0,45% | (прогноза)
| 2029 г. | 684 млн. евро    | 0,43% | (прогноза)

Така само през 2027 г. се предвиждат с 8,1 млн. евро по-малко спрямо очакваните разходи за 2026 г. При заложена инфлация от 4% това означава приблизително 5% реално свиване на средствата.

Още по-сериозен е прогнозираният спад през 2028 г., когато разходите за култура намаляват с нови 50,3 млн. евро. Според подписалите декларацията липсва обяснение за причините за това намаление.

За целия период от 2026 до 2029 г. публичното финансиране на културата се свива с 52,4 млн. евро, или приблизително 7,1%.

В същото време прогнозният БВП на България нараства от 130,5 млрд. евро през 2026 г. до 160 млрд. евро през 2029 г. — увеличение от близо 23%.

С други думи, страната се очаква да става по-богата, но да отделя все по-малка част от националното си богатство за култура.

Основното искане на подписалите декларацията е публичните разходи за култура още през 2027 г. да достигнат 0,66% от БВП.

Според техните разчети това означава около 939 млн. евро, или приблизително 211 млн. евро повече от предвидените в проектобюджета 728,3 млн. евро.

Тази стъпка трябва да постави началото на постепенното достигане на 1% от БВП за култура — цел, записана в Хартата за културна политика.

„Културата не е разход, а инвестиция и обществено благо, което не трябва да бъде жертва на свиването на бюджетните разходи“, заявяват авторите на декларацията.

Те подчертават, че не настояват за преразпределение на и без това недостатъчните средства между различните културни дейности, а за увеличаване на общия ресурс.

В декларацията се посочва, че бюджетът на Министерството на културата за 2027 г. нараства до 285,7 млн. евро.

Това обаче не означава автоматично увеличение на средствата за всички културни дейности.

Предвиденият ръст на възнагражденията в бюджетната сфера е 5%, докато очакваното увеличение на заплатите в икономиката е 6,2%.

При представянето на бюджета за 2026 г. самото Министерство на културата е обявило близо 70 млн. евро необезпечени разходи в системата, припомнят авторите на декларацията.

Особено тревожна е липсата на ясни разчети за независимия културен сектор.

През 2026 г. средствата по бюджета на Министерството на културата за Национален фонд „Култура“ и програмата за фестивали, конкурси, събития и чествания възлизат общо на едва 9,9 млн. евро — около 1,3% от публичните разходи за култура.

За 2027 г. в представения проект липсва разбивка, която да позволи да се установи какво финансиране ще получат независимите организации и творците на свободна практика.

Декларацията предупреждава и за допълнителни ограничения, които могат да затруднят работата на културните организации.

Сред тях е предвиденото правило до 1 ноември 2027 г. да могат да бъдат усвоени най-много 90% от бюджетите. Макар културните институти на делегиран бюджет да са изключени от ограничението, то засяга програмното и проектното финансиране.

Според авторите това създава риск за навременното изпълнение на културни проекти, фестивали и други дейности, които разчитат на държавна подкрепа.

Същевременно програмата „Администрация“ на Министерството на културата намалява с 9,5%. Подписалите декларацията предупреждават, че недостигът на административен капацитет може да доведе до нови забавяния при оценяването на проектите, сключването на договорите и извършването на плащанията.

Поставен е и въпросът за социалната защита на независимите артисти. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се увеличава от 620,20 на 660 евро, без да се предвижда специален механизъм за хората с проектна и нередовна заетост.

Затова културният сектор настоява още през първото тримесечие на 2027 г. Министерството на културата да подготви законопроект за статута на артиста.

Сред исканията е и заниманията по изкуства да бъдат изрично включени в новото данъчно облекчение за детско развитие, което предвижда приспадане от данъчната основа на до 2000 евро годишно на дете.

Предупреждение за протести

Подписалите декларацията настояват за среща с министрите на финансите и културата и с парламентарните комисии по бюджет и финанси и по култура и медии.

Те призовават народните представители да предложат необходимите промени между първото и второто четене на бюджета.

Ако исканията им не бъдат взети под внимание, организациите предупреждават, че ще предприемат съвместни мирни протестни действия.

„Обединени сме не от целта за преразпределение на и без това недостатъчния ресурс помежду ни, а от желанието българската култура да разполага с бюджет, който да позволи на цялата културна система да работи, да се развива и да има бъдеще“, се казва в декларацията.

Авторите призовават всички културни институции, творчески съюзи, читалища, независими артисти и граждани да подкрепят общата позиция.