Смолянският театър: Общината ни саботира, а МК ни лъже

Последна промяна на 03 юли 2015 в 21:13 7809 0

Директорът на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян - Крум Филипов, написа отворено писмо за страшното положение, в което се намира културната институция.

То е адресирано до Министерството на културата, Президентството, Комисията по култура и медии в парламента, Съюза на артистите и директорите на някои столични театри, както и някои от партиите в НС.

В него Филипов описва положението в театъра от април 2014 г., когато той отвори врати отново след продължително прекъсване, до днес, сравнявайки го със "сюжет за филм на ужаса". От написаното разбираме за липсата на подкрепа от страна на МК и други културни и общински ведомства в страната, които не само че не са помогнали на театъра, но и са го саботирали. Накрая в писмото се настоява за преразглеждане на настоящата Методика за финансиране на театрита, която в сегашния си вид е пагубна.

Това не е първият сигнал от театър, който предупреждава, че реформата в културата не върши работа, а напротив - съсипва културата в страната. На 24 юли артистите от Младежкия театър в столицата алармираха, че са на ръба на оцеляването, а малко преди тях подобни писма до МК изпратиха и Българската асоциация на работодателите в областта на културата и синдикатите към музикалните институти.

Публикуваме писмото на директора на театъра в Смолян без редакция:

Уважаеми госпожи и господа,

Този текст не е сюжет за филм на ужаса, а реалистична картина на условията, в които съществува един театър, движен приоритетно от желанието за качествена продукция, създавана също така приоритетно от млади хора.

Родопски драматичен театър „Н. Хайтов” бе открит отново, след принудителна пауза, на 01.04.2014 година. Държа да подчертая, че този акт няма нищо общо с някаква политическа подкрепа, а стана възможен благодарение масовата подписка на театрали и интелектуалци, които са сред най-уважаваните съсловни имена.

За „възраждането” на театъра от общината ни бяха предоставени пет административни кабинета без всякаква офис-техника, а за творческа дейност – Камерната зала на театъра; с неработещ озвучителен пулт и осветителна техника. Едновременно с изграждането на администрация и създаването на трупа, трябваше да осигурим чрез спонсори офис-техника за нормална работа на администрацията, машини и инструменти за техническите служби, насъщния озвучителен пулт и лампи за прожекторите. За по-малко от 6 месеца успяхме да съберем от спонсори и частни лица дарения, които да обезпечат работата на административния и технически персонал, на стойност 16 000 лв. Надявам се да се съгласите, че това е значителна сума за град като Смолян.

Апартаментите на театъра, в които трябваше да настаним младите артисти – ядро на новата трупа, не бяха докосвани десетина и повече години. Наложи се да сменяме сами водопроводни инсталации, бойлери, дограми, да шпакловаме и боядисваме. Това беше един неочакван, но крайно необходим разход. Министерство на културата така и не успя да намери механизъм, да възстанови на театъра принадлежащата му недвижима собственост – апартаментите и дърводелската работилница на Родопския драматичен театър все още се водят на Драматичен театър Пловдив. От това всеки месец театърът ни губи от наем на работилницата.

Така стартира театърът – не от нулата, а твърде под нулата. Без администрация, без трупа, без заглавия в афиша, без обучен технически персонал. Но през цялото това време, според закона, вече бяхме подвластни на Методиката. И така още по време на базисната дейност по възстановяване на театъра ние вече започнахме на загуба, защото не продавахме билети…

Все ми се струваше, че за усилията си да изградим наново една културна институция няма да бъдем „наказвани”, а ще получим подкрепа от МК, САБ и Община Смолян. За съжаление нищо от очакванията и предварителните положителни нагласи не се състоя. Дори нещо повече, трудът ни в голяма степен бе умишлено саботиран (за това по-надолу). И въпреки всичко, в края на септември 2014 година театърът ни стартира с четири премиери – „Последният пастир” от Николай Хайтов, реж. Недялко Делчев, „Лазарица” от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, „Карнавал” от Жорди Галсеран, реж. Стефан Спасов, „Майстори” от Рачо Стоянов, реж. Крум Филипов. Продължихме линията на българска класическа драматургия с „Чичовци 2014” по Иван Вазов, реж. Петър Тодоров и „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Крум Филипов. Създадохме и спектакъл в актуалния жанр „вербатим театър” – „Без светлини”, посветен на бедствието в Родопите през месец март, с руския режисьор Сергей Горянский.

Успяхме – не питайте как – да изградим и детски репертоар; със заглавия като „Бременските музиканти”, „Коледна история на пингвина Оги”, „Копче за сън”… Видно е, че посоката ни бе предимно българска класическа драматургия; за втория сезон предвиждахме акцентът да е балканска драматургия.

Междувременно театърът ни получи номинация за „Икар”, беше поканен на театрални фестивали в Шумен и Враца, от Враца се завърнахме с две награди, а най-голямото признание дойде от Словения – наш спектакъл беше селектиран за участие в един от най-престижните европейски театрални фестивали „EX PONTO”. И всичко това: само за една година и в гореописаните условия.

На среща през януари 2015 г. в МК, на която присъстваха министърът Вежди Рашидов, зам.-министър Боил Банов, председателят на САБ Христо Мутафчиев, председателят на Съюзната организация в театъра ни Румен Бечев и директорът на РДТ Крум Филипов, бяха обсъдени конкретни действия за стабилизиране на театъра, под формата на Обещания…

• Обещание на Министъра на културата, че ще ни бъде осигурен автобус с товарно отделение до началото на пролетта, защото театърът ни няма собствен транспорт и сме принудени да наемаме на изключително висока цена частни превозвачи за осъществяване на турнетата;

• Обещание за промяна на статута на театъра в Драматично-куклен, което да повиши субсидията от продаден билет;

• Обещание за гарантирано прехвърляне на недвижимата собственост от ДТ „Н. Масалитинов” – Пловдив, заради което театърът ни губи 200 лв. от месечни наеми.

(Междувременно в публични изявления заместник-министър Боил Банов изрази готовност да се подпомагат театри, които поставят предимно българска драматургия.)

За съжаление НИТО ЕДНО от тези обещания до днес не е изпълнено.

През месец март градът ни преживя неочаквано природно бедствие. За цял месец общественият живот застина. Този месец театърът ни изгуби значителна сума предварително планирани приходи и субсидия по действащата Методика. По съвет на Христо Мутафчиев се обърнахме за помощ към Областния управител, защото научихме, че съществува фонд за компенсиране щетите от бедствието. Щетите за театъра, на стойност 12 000 лв. са подробно описани в писмото до Областната управа. До този момент нямаме отговор за исканата компенсация. А действащата Методика зачеркна с още един голям минус справедливостта.

Въпреки изключително тежките условия, в театъра репетирахме на 5 градуса температура и на осветление от акумулатори и в края на месец март стигнахме до премиера на „Нирвана” от Константин Илиев. А в същото време от страна на Калин Сърменов, член на Съвета за театър към министъра на културата Вежди Рашидов, бе изречена в ефир клеветата, че… „в смолянския театър нищо не се случва”…

И това не е всичко… Изключително сложно и неприемливо е отношението на Община Смолян към театъра ни. Бяхме принудени да подпишем договор, според който театърът ни трябва да заплаща ел. енергията в петте административни кабинета и в четирите отстъпени ни гримьорни, въпреки че в решението на Общински съвет е написано „за безвъзмездно ползване”.

Трябва да се знае, че Общината отоплява с парно адаминистративните помещения от 9 до 11 часа. Същият проблем в отоплителния период е и с камерната зала, която ни е предоставена. Отопление има от 9 до 11 и от 16 до 18 часа, защото в същото време над залата се провеждат репетиции на Ансамбъл „Родопа” и на ОДК. Зала 2 няма звукова изолация и това прави репетициите на театъра абсурдни.

Трябва да се знае, че за всяко трето представление в зала 1 в месеца театърът е задължен да заплаща 300 лв. за отопление.

Трябва да се знае, че бившият управител на сградата (сегашен зам.-областен управител на Смолян) назначи настоящия управител на сградата. Въпросното лице не бе назначено преди това като организатор в театъра заради липса на необходимите качества и ценз.

Трябва да се знае, че Община Смолян чрез зам.-областния управител започна политика на конфронтиране с театъра ни. Общината започна поголовно да наема т. нар. „мечки” на сцената на театъра – Руслан Мъйнов, Камен Донев, Асен Блатечки, Астор, Балета на Софийската опера и т.н. и т.н… 22-хилядният Смолян за кратко време се превърна в нещо като Бродуей. Всичко това смаза смисления репертоар на театъра и усилията ни да създадем активно ядро на театрална публика в Смолян. Нещо повече – слагаха се умишлено дати за гостуващите представления в деня преди или в деня след наши предварително планирани представления. До този момент Общината не е откупила нито един наш спектакъл, но затова пък откупува значително по-скъпи спектакли на „мечки”.

В настоящата управителка на сградата са и ключовете от складовете „Реквизит” и „Гардероб” в театъра. След 17 часа тя не е в сградата и ние нямаме оперативен достъп до театралните атрибути. Когато се опитахме да коригираме тези отношения в разговор със зам.-областния управител, думите му буквално бяха:

„Това е пазар и ти гориш, защото хората не искат да те гледат.”

Ето в това се състои, и на това ниво, уважаеми дами и г-да, прословутата и прокламирана на държавно и общинско ниво „грижа към културата”…

Накрая ще отбележа и собствения си принос, защото вярвам в личния пример. Съгласих се да поведа театъра, защото съм родопчанин и мислех, че притежавам нещо от подемната сила на родопския дух. Не исках да се предавам пред никакви трудности. За тази една година аз бях режисьор на три от спектаклите. Хонорарите, за които работих (въпреки, че това е високо ниво театрална продукция, номинациите и наградите са свидетелство за това), не надвишават 1 500 лв. Толкова нисък режисьорски хонорар няма в българския театър. Аз съм драматург, режисьор и актьор на коледното представление „Коледна история на пингвина Оги” абсолютно безвъзмездно. Освен това помагам в дейността на сценичните работници, лепя плакати, организирам представления, продавам билети. Пренесъл съм цялото си собствено техническо оборудване в театъра и съм оставил личния си автомобил в полза на театъра. Правя го, защото съм убеден, че високият хоризонт, който преследваме, е постижим с цената на саможертва.

В заключение ще кажа, че въпреки географската отдалеченост на Смолян и статистики, че тук живее най-бедното население на България, а всъщност и тъкмо поради това, съществуването на театралната институция е част от не-изгубването на националната културна идентичност. С оглед и на факта, че сме от районите със смесено вероизповедание, вътрешно политически разумно е институцията театър в Средните Родопи да не бъде унижавана и унищожавана заради дребни политически сметки.

Ако всичко това е надхвърлило представите ви за реалността, знайте, че това се случва с един театър, в една държава – член на Европейския съюз, през 2015 г. в условията на непрекъснато произнасяни мантри от политици и общинари за духовно израстване на нацията.

Настояваме да се преразгледа сега действащата Методика, която за театър от този мащаб и в тези условия е пагубна. Готови сме да предоставим икономически анализ и финансова база, която ще осигури с минимален щат – качествена продукция, културен продукт с терапевтична сила за обезлюдяващите се Родопи.

С уважение: Крум Филипов – Директор на РДТ „Н. Хайтов” – Смолян