Забравеното, настоящето и бъдещото културно наследство на София

След като години наред археологическите разкопки в центъра на София стояха в незавършен вид заради непрекъснати съдебни жалби, които замразяваха проекта, най-накрая преди няколко месеца бе дадено повторно началото на работата по разкриването и експонирането на част от античния град Сердика.

Работата върви с пълна сила и министър Вежди Рашидов обеща всичко да е готово за посетители до края на октомври.

OFFNews се срещна с ръководителя на проучванията при Ларгото, който съблюдава процеса по строителство и консервация на обекта - гл. ас. д-р Марио Иванов от Археологическия институт към БАН, за да разбере повече за проекта.

Археологът разказа за процесите на работа и реставрация на проекта, за историята и датировката на находките, кой е живял там, какво ще видим, както и за бъдещи планове за разкопки в центъра на столицата и забравените и разрушени културни наследства на града.

Какво разкопавате всъщност?

Разкопките са необходим финален етап на проучването от 2010-2012 г. във връзка с метростанцията и нейното изграждане, а в последствие разширението на изток към ЦУМ бе предприето за оформяне на античния комплекс по чието изграждане работим. В момента правим археологическо проучване във връзка с нуждите на проекта за експониране на всичките останки. Тъй като има определени технологични изисквания за полагане на настилката по улиците – става въпрос за външната част, която ще е под открито небе – проектантите са преценили, че под каменната настила, която вече е отстранена, трябва да се направят определени дренажи, система, която да ги нивелира и крепи, като същевременно да се реши проблемът с отводняването.

Да не става отново гьол, както по едно време?

Това с гьола преди стана, защото водата се събираше на определени места, където е най-ниско. Сега, като се работи по реализацията на комплекса, на всички тези външни пространства има предвидени отходни тръби, които ще поемат водите. Всички терени трябва да се направят не от пръст, а от друг материал, който позволява оттичането на водата към тези места. Дейностите по отводняване и понижаване на нивото от улиците за определената конструкция, която ще бъде под плочите, изискват нашата намеса, защото това са непроучени участъци, оставени още откакто работехме с цел експониране, тогава не знаехме, че се предвижда да слезем по-надолу. Те са сравнително малко дейности – само по улиците и тук-таме някои места, където ще се наложи прокопаването на тръбите за канализация и т.н. Данните, които имаме от разкопките до момента, са достатъчно подробни, проучването сега ни дава по-скоро допълнителни моменти за изясняване някъде на стратиграфия, някъде на хронология. И, разбира се, най-важното е, че след като махнахме настилката, имаме възможност да проучим отдолу инфраструктурата на улицата – отходните канали, ВиК системата и всичко друго, което може да се открие, като ранни стени или друго. Откриват се керамика, находки, монети, всичко, което представлява интерес. Проучването е съвсем в ограничен етап, няма да бъде до изчерпване на напластяванията, ами до достигане на проектната кота, където вече ще се положат съвременни материали.

Има ли някакви интересни открития – монети, съдове?

Има, да, при всяко проучване се откриват тези неща. Някакви много атрактивни находки нямаме, може би най-интересното и важното е един надпис, който открихме при частичния демонтаж на една стена, която беше много наклонена и имаше опасност да падне, трябваше да се демонтира и после да се възстанови. Този надпис бе открит вграден в един от секторите й, той беше отделен и занесен в музея. Написаното споменава името на един от тогавашните участници в управлението, един булевт на име Ариус Папус. Бил е нещо като сегашните общински съветници, това са били булевтите, градският съвет, който е управлявал града в определено време. На надписа има още една дума, която гласи, че е бил началник вероятно на хореум, което значи „зърнохранилища“. Кратък е, но интересен, за три години проучвания нямаме почти никакви надписи открити на тази огромна площ.

Това е точно центърът на Сердика?

Това е част от античния град, в него е едната главна улица Карго максимус, която се вижда долу от стълбите на подлеза, като се върви. Другата главна улица върви успоредно на подлеза при „Св. Петка“. Тяхното пресичане ще бъде отразено в съвременното стълбище, което сега се реконструира. Затова донякъде ще бъде реконструкция, защото ще бъде леко обърнато, преди беше право, сега ще е под ъгъл, за да следва посоките на двете улици, които не са съвсем точно както е сегашната планировка. Поради тази причина стълбището в подлеза при църквата леко се завърта, ще има 4 рамена, долу на площадката по средата ще се отрази пресечната точка на двете главни улици, която е най-важната за тогавашния град. От там е тръгнало планирането на града като такъв, това е началната точка, важно място. Проученият и експониран участък се пада в северозападната част.

Каква част от града все още е закопана под София?

Не малка част има още за разкриване. Комплексът на Западна порта, който се работи от известно време, всички сгради наоколо, улици и прочие – също има вероятно какво да се проучи, въпреки че сградите най-вероятно с унищожили много от нещата, като в дълбочина може и да са останали някакви участъци. Другият важен участък е площад „Бански“ (бел.ред. - срещу Централните софийски бани), друго място, което никога не е копано, там се предполага, че са едни от градските терми, свързани с минералния извор. Засега това са само хипотези, нямаме преки доказателства.

Нямате планове да разкопавате?

За момента не, това е жив град, в който не може всеки да решава току-така да копае. Едно е да се планира в извънградска среда, на поле, което не е застроено, съвсем друго е в голям град като столицата, където има какво ли не неща да се решат, преди да се почне нещо подобно. В някакво бъдеще вероятно ще има и натам намерение да се проучи. Доколкото знам, пред „Шератон“ има голям проект, където ще се търси форумът на града, градският площад. Предполагам, че до седмица или 2 ще стартира този проект. Площад „Света Неделя“ подлежи също на проучване и там ще се открият интересни и важни неща. Има, разбира се, и други участъци, но това са най-важните места, които все още могат да бъдат проучени и нещо е останало от тях. ЦУМ, „Шератон“ - знаете какво е експонирано в двора, всичко друго е унищожено иначе, няма шанс да бъде проучено нищо. Те са с огромни основи и навремето, когато е осъществено това строителство, каквото е запазено – запазено, останалото е унищожено.

Ами амфитеатърът към операта по „Дондуков“?

Амфитеатърът всъщност е много по-насам (бел.ред. - посока Ларгото) към Младежкия театър, между ул. „Будапеща“ и „Малко Търново“. Значителни части от него се проучиха в последните години, но за съжаление няма за момента адекватно решение какво да се прави с него, как да се експонира. Части от него са зад една стена, където вътре има дървета, доста е атрактивно. Други още не са проучени, трети са в частни имоти, една част е експонирана под хотела, който носи и това име - „Арена ди Сердика“. Сложен е проблемът там, работи се нещо в тази посока, ако не се лъжа, но това е в компетенциите на общината и на съответните органи, които могат да предложат обезщетявания, тъй като нещата са свързани с отчуждаване на имоти и т.н.

Възможно ли е в бъдеще да се направи туристически план за посещение на тези римски останки?

Разбира се, че е възможно, даже мисля, че не малко фирми предлагат нещо подобно. Не мога да кажа кой какво включва в тази обиколка, защото никой не ме е търсил за мнение, но разхождат се, гледат. Друг е въпросът по какъв начин им се представя, дали е на нужното компетентно ниво и дали са истини, а не нещо, което някой е прочел в интернет. Чувал съм много некомпетентни мнения за много неща, но който иска, може да намери нужната информация. Има какво да се иска още от тази насока – туристическите фирми, Министерството на туризма или инструкторите към общината, които имат отношение по въпроса, може да създадат програма, културен маршрут, включващи основните и важни точки в града за хора, които се интересуват от тези неща. Защото не всички туристи искат да гледат археология.

Ако всичко върви добре и комплексът се завърши в скоро време, определено ще бъде една от атракциите за посещение, както стана със „Св. София“. В него има доста интересни неща, не само мозайки и улици – може да се научат много работи от обикновения живот на гражданите, в детайли да се влезе, как са ставали отоплението, баните, ВиК, имаме разкрити тоалетни, дребни детайлчета, които според мен са любопитни. Проучването даде много данни и за по-късните периоди – средновековието, османския период, който често е неглижиран в нашите представи. Освен с джамиите почти не го споменаваме, а той си е част от историята, добра, лоша – такава е, ние трябва да я знаем.

Били са използвани част от сградите може би?

За съжаление по-късните градежи от модерната епоха – преди войните, когато е първата сериозна застройка на София, планирането в края на 19 и началото на 20 век, и в последствие бомбардировките през ВСВ и новата застройка 50-60 години – са с много дълбоки основи и на много места средновековният и малко по-късни периоди, които се явяват по-високо в пластовете на земята, са унищожени или силно обезличени. Така или иначе имаме подадки за някакъв вид реконструкция.

През средновековието част от сградите със сигурност са използвани, защото са били доста масивни като градежи. Разбира се, не в тази им планировка, каквато виждаме от античността, тъй като нито е функционирала същата улична система, нито хората са притежавали същите средства и възможности да обитават и поддържат подобни огромни сгради. Това са огромни градежи, разкопките са на 4-5 сгради, а не на 25, това са били жилища от порядъка на декар – декар и половина.

Семейни жилища или административни?

Това са били жилищни сгради, но не на случайни хора, а на по-заможни, тъй като подобен дом не е като да живееш на 30 квадрата, те са били с вътрешни дворове, много помещения, мозайките и прочие са елементи на лукса, всяка една е била снабдена със собствена баня. Тук са живели аристократи, заможни търговци, но с изключение на намерения надпис нямаме възможност да ги идентифициране поименно и като рангове. Самата сграда не ти казва кой е живял там, но луксът е безспорен, там са били елитът, аристокрацията.

Не е бил плебсът?

Плебсът е живял най-вероятно в покрайнините, може би даже извън крепостните стени, защото Сердика е сравнително малка като площ. Ако сте обърнали внимание на плановете на града, тъй като и в интернет, и навсякъде има планчета на града, се вижда, че е сравнително малък като укрепена площ. В него се намират важните обществени сгради от типа на булевтериона – градския съвет, градските терми, други бани, храмове, зърнохранилища, в последствие християнските базилики и богатите домове на влиятелните граждани, евентуално и резиденция да е имал императорът някъде, както се предполага. Останалите са живели в покрайнините и извън крепостната стена.

Има проучвания частично на участъци извън укрепената площ, които показват, че има застройка извън крепостните стени. Там са били част от търговските сгради, складове, не малка част от хората са живели в близката околност в нещо като вили. Въпреки че терминът „вила“ се използва неправомерно, по-скоро селски имения – някои са били по-бедни, други по-богати, но всички са имали връзка с града, обработвали са земя или са гледали добитък. Тези неща са трудни за възстановка изцяло, но е било нещо такова.

Вилите не са ли богаташки сгради?

По принцип е така, но не винаги. Има доста вили, които всъщност представляват селско имение – има богати и луксозни и по-скромни, не можем да ги наречем бедни. Подобни се проучваха при разширението на летището на времето и на други места. Те са сравнително големи като площ, но стените са били 2 реда камъни, а нагоре е било кирпич. Сещате се, че това не е някакъв лукс, но в никакъв случай този човек не е бил беден, защото това е било голямо пространство с обори, с животни, имал е имущество, вероятно земите около му са били негови, гледал е растения, жито или с каквото там е търгувал. Така че с термина "вила" обозначаваме не градски комплекс, който притежава някаква определена структура и икономически функции.

От коя година датират разкопките?

Това, което основно се вижда и ще бъде показано, е от периода на късния IV до към VI век. с различни преустройства и преправки, на места ще се виждат части от по-ранната застройка - II-III век, но те са доста по-слабо изразени и не винаги са възможни за експониране, защото са по-ниско, в по-лошо състояние. На места, за да се пазят участъци като мозайката, вътрешните дворове, улиците и прочие, всъщност изобщо не сме прониквали в такава дълбочина. Но има определени участъци, където можеха да се проучат по-ранните периоди и части от тях ще бъдат показани. Накрая го има и периодът на I век, който за момента се характеризира от това, което имаме като резултати, изцяло с дървена застройка, може би сте виждали в подлеза на метрото дървения плет, който е експониран - той е един добър пример на това как част от стена на някакво жилище е изглеждала. Подобни дървени останки има и на други места, част от тях се надявам да бъдат показани, има един участък не лошо запазен, който предстои да бъде направен. Така че ще има и такива сегменти, които ще покажат откъде е тръгнал градът, как се е развил през времето.

Значи разкопките няма да бъдат реконструирани "до зъбер", ако мога така да кажа, защото те нямат зъбери, както се прави в момента с някои крепости?

Имате предвид да се вдигат във височина? Не, по проект не се предвиждат такива неща, общо взето цялото това пространство е разделено на две части - едното е покритата част под улицата, която ще бъде обособена с отделна стена, ще бъде отделена от другия комплекс, за да се пази вътре микроклимат за мозайките и прочие. Вероятно той ще бъде с вход, но това няма значение в случая, а и ще се реши в последствие. Там се действа изцяло на принципа да се укрепват нещата и където има разрушения, дупки, пролуки и прочие, това ще бъде възстановено, реконструирано, но не до зъбер. Първо, защото там няма пространство, много е ниско, второ, защото не е нужно, стените са достатъчно високо запазени и добре видими. Външната част ще бъде малко по-добре подчертана, ако мога така да се изразя, но в никакъв случай няма да се правят къщи, стени, кули и зъбери - просто ако сега зидът е метър и половина, ще бъде вдигнат на метър и петдесет. На 1-2 места, където има аркада или нещо друго, то ще бъде посочено с разни фрагменти, ще бъде загатнато, да се знае, че там е имало аркада или колонада, но няма да се прави пълна реконструкция. Например, ако един двор е бил с колони, ние няма да го направим с колони от всякъде - ще покажем 2 стълба и останалото ще са основите, евентуално може графично или с други подходящи материали това да се поясни на някой, който проявява интерес, да прочете. Защото голяма част от хората просто ще преминат, ще погледнат, няма да отделят много време, но други ще се зачетат, ще се загледат какво е показано, за тях ще има други информационни средства за изясняване на това, което виждат.

Има ли други предвидени проекти освен при "Св. Неделя" и Западната порта?

Знам, че се търсеха начини комплексът да се разширява на изток, там има едни вътрешни дворове, някои от сградите, говореше се за подземни пробиви. Това, разбира се, е на момент обсъждания, не е във вариант да започва да се прави, а и нямам отношение там, но с колегите поддържаме връзка, обменяме мисли и идеи. Кое от тях ще се получи - ще видим, но предполагам, че в бъдеще ще се търси вариант за други проекти да се реализират. С амфитеатърът трябва да се търси решение, защото той е емблематична, важна, интересна сграда, а сега седи доста... запусната, изоставена, което не е редно. В центъра на една европейска столица не е редно да е така.

Възможно ли е амфитеатърът да се ползва като този в Пловдив?

Не, не мисля, че е възможно по простата причина, че той няма как да бъде разкрит изцяло поне засега. В неговия център се намира "Гьоте институт", значи за да правим нещо, трябва да махнем "Гьоте институт", което, първо, не е редно, второ, самият той е сграда паметник на културата. Друга част от амфитеатърът е под хотела, много е сложна ситуацията. Трябва да се търси вариант каквото е видимо да се покаже и за тия неща, които тепърва ще се разкопават да се мисли предварително вариант как ще се свържат с вече разкопаните и оттам насетне ще се търси подобна функция, а и дори да не стане - има достатъчно места, където може да се провеждат културни събития, не мисля, че от това ще изгубят столицата или амфитеатърът.

Чакаме октомври месец отварянето, възгледи за по-ранно приключване има ли?

Аз проучването ще го свърша по рано при всички положения, самият проект вече не зависи от мен, аз съм част от екипа, който работи. Работи се интензивно и се надяваме, че в обозрими срокове ще стане, ако не целият, то значителна част.

Доста граждани имаше по едно време, които обърнаха внимание, че се рушат стените и т.н., но при подобни дейности е неизбежно нещо да бъде разрушено, но в никакъв случай не са дошли багерите и да са събрали всичко. Нещата стават под контрол и с умисъл, част от субстанцията на места ще се наложи да се жертва, но ще гледаме да е възможно най-малко - трябва да се отводни, да се направят настилки и т.н. Няма друг начин.

Надявам се, че ще се получи един доста приятен комплекс, все пак това е голяма площ. Хубаво е, че най-накрая се реши проблемът с изпълнители, пари, защото се чакаше няколко години. Надявам се всичко да стане по хубав и автентичен начин, да няма "зъбери" и т.н. - нещо, на което аз лично не съм привърженик.

Още по темата

25/06/2015

Култура

Откриха предполагаемия гроб на първия български княз-мъченик

25/06/2015

Култура

Богати находки в крепостта Урвич (снимки)

24/06/2015

Общество

Булдозери рушат безценни артефакти край Сатовча (видео)

23/06/2015

Култура

Разкопките при Ларгото готови за посещение до октомври

Следете новините ни в GoogleNews