SARIEV Contemporary- Пловдив представя "Роботите не се изпотяват" - самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов.

Изложбата ще бъде открита на 1 март, между 19 - 21 часа в присъствието на художника и ще бъде отворена за посещения до 30 април 2019 г.

Правдолюб Иванов анонсира изложбата си с препратки към Маршъл Маклуън и Карел Чапек: 

“Идолите им са от сребро и злато,
направа на човешките ръце.
Те имат уста, но не говорят;
Очи имат, но не виждат;
Те имат уши, но не чуват;
Носове имат, но с тях не миришат;
Ръце притежават, но не докосват;
Крака имат, но не ходят;
Нито звук излиза от техните гърла.
Като тях ще станат онези, които ги правят,
както и всички, които се уповават на тях.”
Псалм 115: 4-8, цитиран от Маршал Маклуън в “Understanding Media: The Extensions of Man”, McLuhan, 1964, Глава 4. The Gadget Lover / Narcissus as Narcosis.

Всяко изобретение или нова технология е продължение, екстензия на нашите физически тела, твърди Маршъл Маклуън в прословутата си книга oт 1964 г. “Understanding Media: The Extensions of Man”, и нарича този процес автоампутация, като настоява, че тази трансформация изисква от нас напълно нови съотношения, или нови равновесия и баланси между нашите органи и тези технологични “разширения” на тялото и съзнанието ни.

Думата робот е измислена от чешкия писател Карел Чапек и идва от славянската дума за работа, принудителен труд. Изминали са почти 100 години оттогава, и съдържанието ѝ достигна до централната нервна система на човечеството, алармирайки за страхове и надежди.

Изложбата се състои от няколко обекта, в които банални предмети, роботизирани системи, изкуствено приготвена пот и няколко кренвирша се опитват да съществуват съвместно за да докажат, че нито страховете, нито надеждите ни са оправдани.

Изложените работи ще се опитат да стимулират, или да симулират чувствителност. Ще се пробват да създадат усещания на границата между ежедневие и технология. Нещо като свежестта на лек полъх от компютърен вентилатор, или работна тениска, която се изпотява от само себе си на всеки кръгъл час.

Правдолюб Иванов е роден през 1964 година в Пловдив. Живее и работи в София. Завършил е Национална Художествена Академия, София, България, където днес е преподавател. Член-основател на Института за Съвременно Изкуство – София (1995 г). Правдолюб Иванов има сериозно участие на международната арт-сцена. През 2007 година заедно с Иван Мудов и Стефан Николаев представят България в кураторския проект на Весела Ножарова „Място, на което не си бил преди” на 52-то Венецианско биенале. Участник е в 4-то Истанбулско биенале (1995); Manifesta 3 в Любляна, Словения (2003); 14-то биенале Сидни, Австралия (2004); в 4-то Берлинско биенале (2006). Участвал е във важни международни изложби като: „In the Gorges of the Balkans“, Fridericianum Museum, Касел, Германия; „Blut & Honig, Zukunft ist am Balkan“, Essl Collection, Клостернеубург, Австрия; “Who killled the Painting?, Works from the Block Collection”, Neues Museum Weserburg, Бремен Германия; “No New Thing Under the Sun”, Кралска Академия, Лондон (2011); “Sport in Art”, Музей за съвременно изкуство, Краков, Полша (2012); “The Unanswered Question. İskele-2”, TANAS and Neuer Berliner Kunstverein, Берлин (2013); “Heaven and Hell From magic carpets to drones”, Villa Empain, Brussels Boghossian Foundation, Брюксел (2015); “The Travellers”, Национална галерия Варшава (2016). Творби на Правдолюб Иванов са част от колекциите на: Софийска градска художествена галерия; ERSTE Bank, Aвстрия; European Investment Bank, Люксембург; European Patent Office, Mюнхен; Vehbi Koc Vakfi, Истанбул и Art Collection Telekom. Произведения на Правдолюб Иванов са репродуцирани в издания като Artforum, Frieze, Flash Art и Kunstforum, както и в публикациите East Art Map и Show Time – The Most Influential Exhibitions of Contemporary Art.