При провеждане на конкурса за директор на Българския културен институт (БКИ) в Рим и при обявяването на резултатите са били допуснати сериозни нарушения, написаха седем български творци в писмо до министъра на културата Кръстю Кръстев. Така, считат те, конкурсът е бил манипулиран и опорочен. По коридорите на културното министерство пък се шушука, че "пак сме избрали най-слабия кандидат."

Писмото на кандидатите е изпратено и до Инспектората на Министерския съвет, министъра на външните работи Мария Габриел и председателя на Комисията по култура и медии в парламента Тома Биков, както и до членовете на цялата Комисия по култура и медии в НС с членове: Тома Биков (ГЕРБ-СДС), Петър Николов (Възраждане), Манол Пейков (ПП-ДБ), Стоян Михалев (ПП-ДБ), Антоанета Цонева (ПП-ДБ), Христо Петров (ПП-ДБ), Любен Дилов (ГЕРБ-СДС), Костадин Костадинов (Възраждане), Тошко Йорданов (ИТН), Димитър Николов (ГЕРБ-СДС), Джанар Топалова-Яшар (ДПС), Иван Ченчев (БСП), Климент Шопов (Възраждане), Радослава Чеканска (ГЕРБ-СДС).

Писмото-иск е подписано по ред на изслушването от д-р Ивелина Кючукова, Искра Ангелова, Анета Риналди, Кирил Бояджиев, Биляна Генова, Вида Пиронкова и Валентин Гиясбейли, всеки от тях с име и впечатляваща биография и опит в културния мениджмънт, продуцентство, планиране, администриране и предприемачество.

Цяла година след първоначалното обявяване на конкурса и подаването на всички необходими документи и концепции, кандидатите са били пресяти на първи кръг, сведени до девет и изслушани в продължение на седем часа на 19 февруари 2024 г. от осемчленна комисия. Тя се е състояла от четирима директори на дирекции в културното ведомство: Силва Хачарян - директор дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности"; Ралица Агопян, главен експерт-юрист на дирекция "Административно обслужване"; Елиянка Михайлова, директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование"; Диана Арнаудова, директор на дирекция "Бюджет и финансово счетоводни дейности", както и директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова и експертите от Външно министерство Зорница Петрова, Политически кабинет на МВНР и Стела Димитрова, директор на дирекция "Двустранно европейско сътрудничество" към МВНР, с председател - заместник министъра на културата Виктор Стоянов. Комисията е назначена от министрите Кръстю Кръстев и Мария Габриел. (Целият конкурс можете да гледате ТУК.)

Спечелилият Илия Лозанов, в чиято "доста стегната" по думите на комисията биография, (за която те се учудват и по време на изслушването, че е само от една страничка) пише, че е бил учител по пиано в Музикалното училище и съуправител на Дома в Рим, секретар на българския посланик във Ватикана и корепетитор (съпроводчик, бел.а.) в курсовете по оперно пеене, които традиционно се провеждат в културния ни институт в сградата, построена върху вилата на световноизвестния оперен бас Борис Христов, който я завещава на България. Вероятно по случайност целият богат опит в областта на българо-италианското културно сътрудничество на другите кандидати не е упоменат при четенето на биографиите им пред комисията.

Мистериозният избраник на комисията не е познат на българската общественост, а в мрежата няма нито дума за него и неговата биография, той не е известен и като културен мениджър или посланик на българската култура по света, което поражда въпроси около легитимността на избора му. Корепетиторът ще наследи актрисата Жана Яковлева, която работи в Дома от неговото създаване през 2009 г., била е негов дългогодишен директор и вероятно ще остане като втори човек там, защото сътрудничката ѝ Борислава Чакринова е напуснала преди години. Миналата година по време на телефонно обаждане от страна на един от кандидатите в Министерство на културата относно някакъв документ му е изрично натъртено, че "нали знаете, че ние в министерството много си харесваме Жана, тя е много активна и искаме да остане на работа в Рим." В такъв случай, след като настоящият директор върши добре работата си и е ценен кадър на министерството, възниква въпросът защо изобщо се провеждат отворени конкурси, а ведомството не назначава директно своите избраници. Защо е нужно смокиновото листо на мними, фиктивни изпити, обидни за участвалите в тях експерти, доктори, преподаватели и специалисти с богати биографии, интересни концепции и идеи?

В писмото-иск на останалите под чертата кандидати се посочва, че при провеждане и обявяване на резултатите от конкурса са допуснати нарушения, които го опорочават и се настоява за преразглеждане на цялата документация и точкуване.

Творците алармират, че в законоустановения срок от три дни не са публикувани резултатите от оценяването и класирането на участниците в обявения конкурс, както и че чак 7 дни след него са получили писма от културното министерство, с които са уведомени само за мястото на класиране, но не могат да получат информация за оценяването на участниците, взетите решения и направеното оценяване съобразно представените концепции и събеседване, като тази информация им е отказана и в писмен вид.

Те искат да получат информация относно избрания кандидат и цялостното класиране, както и проверка на документацията, свързана с конкурса - в това число представените биографии, концепции и препоръки, както и доказателства за образователен и езиков ценз и квалификации. Творците желаят още и да им бъдат предоставени оценъчните карти на комисията и точките, които са поставили на всеки участник.

Веднага след подаването на писмото им Министерството на културата обяви имената на класираните кандидати от проведените конкурси за длъжността "директор" на Българските културни институти във Виена, Берлин, Варшава, Париж, Прага и Рим. Днес, два дни по-късно, е започната проверка по случая във ведомството.

Целият конкурс е видим онлайн в страницата на Министерство на културата в YouTube.