Радан Кънев пред OFFNews: Сараите на ДПС решават как да гласува ГЕРБ, а не къщата в Банкя

Разговор с евродепутата от "Демократична България" Радан Кънев, член на групата на "Европейската народна партия" в европарламента, за блокирането на България по пътя ѝ към Шенген, за интеграцията ни в Европейския съюз, за вътрешната политическа ситуация и за отношенията на "Демократична България" с ГЕРБ и ДПС.

Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи реши, че България и Румъния остават извън Шенген. Това международна ситуация ли е или е по-скоро грешка от страна на нашата дипломация?

Това не е грешка, а въпрос на системен неуспех, не искам да използвам тежката дума "провал", на българските управления в един 11-годишен период. Не са постигнати две цели. Едната е да се договори на дипломатическо ниво с тези европейски държави, които изразяват резерви за членството на България в Шенген - точно при какви условия биха свалили резервите. Трябва въобще да се постигне една степен на дипломатическо сближаване, което да свали това вето. Става дума за различни държави в различни периоди, тъй че това не е малка задача, но явно не е свършена.

От другата страна е очевидният неуспех във вътрешен план да се осъществят необходимите реформи, защото за пореден път аргументите на държавите, които наложиха вето, не са свързани с технически проблеми по прилагането на Шенгенското споразумение. Знаем, че технически проблеми няма. Има тежки политически въпроси, пряко свързани с Шенген, като проблемът с тази форма на организирана престъпност и трафика на хора през двете външни граници - турската и сръбската. Каналджийството, което е очевиден корупционен проблем, няма как да се случи без корупционен пробив вътре в нашия държавен апарат. 

Съществува и по-общият въпрос, свързан с върховенството на правото и системния отказ на България да извърши реформи, по които отдавна е поела ангажимент. В разговорите преди Съвета по правосъдие и вътрешни работи се е споменал и фактът, че България няма редовно правителство.

За мен има ключов момент, който много се подценява - че именно дипломатическата работа с държавите, които изразяват резерва, може да даде и най-точната информация какви конкретни промени и реформи трябва да се извършат в България. Това са неща, които нито лидерите на Холандия, нито на Австрия или Швеция, ще кажат публично. По дипломатически път може да се получи много ясна информация какви точно проблеми извън общите политически съображения представляват спирачка.

Значи има конкретни проблеми, които всяка държава с резерви към нас изисква да решим? 

Проблемът е общ и се свежда до нивата на корупция и неизвършените реформи в съдебната ни система. Но всяка държава, която изразява резерва и евентуално налага вето, със сигурност ще има конкретни решения, които да ѝ покажат, че се работи в посока преодоляване на проблемите.

Имаме няколко конкретни проблема, които на публично ниво не са споменати и аз не съм на мястото на българските дипломати, за да кажа дали са споменати в техните преговори. В случая "Капитан Андреево" очевидно има проблем, който е по-скоро свързан с преминаването на стоки, отколкото на хора през най-чувствителната външна европейска граница - тази с Турция.

На второ място пристанище "Росенец", преди време беше фактически превърнато в един руски анклав на българска територия, без контрол от българските публични власти. Това е въпрос, който например ние от "Демократи за силна България" сме повдигали преди повече от 10 години.

Абсолютно непрозрачно и без всякаква аргументация на тъмно беше удължена концесията на пристанищния терминал в "Росенец", което поставя въпроса дали не се нарушават европейските санкции. Преди всичко това е действие против българския интерес. 

Според мен първата стъпка, която трябва да предприемем, за да излезем от тази силно кризисна ситуация, в която се намираме по темата Шенген, е да тръгнем смело към разрешаването на тези проблеми, ако това е по силите на българската власт. А трябва да бъде.

Това възможно ли е в сегашната конфигурация на парламента, която е силно нестабилна?

Въпросът е колко са искрени политическите сили в България, когато заявяват, че за тях е важно да влезем в Шенгенската зона. Искам да подчертая това, което неколкократно казах през последните дни: кога ще влезем в Шенгенската зона и какви биха били ползите е напълно отделен въпрос от това дали ще бъдем разделени от Румъния. Разделянето от Румъния и поставянето на България в изолация сред всички континентални членки на ЕС, и изтеглянето на европейската граница на свободно движение по Дунав, е крупен, основен риск за националната сигурност.

Ако политическите партии първо осъзнават и имат необходимата степен на опит и образование, за да разбират за какъв риск става дума, и ако са искрени в желанието си България да стане част от Шенген, а не го ползват просто, за да "бият тъпана", трябва да има огромно мнозинство, което да подкрепи всяко правителство в такива смели решения.

Всички видяхме в случая "Капитан Андреево", че в предишния парламент нямаше такова голямо мнозинство. ГЕРБ като опозиция и БСП като управляваща партия защитаваха групировката, която се е настанила на тази граница. Но те трябва да си дават сметка, че ако едновременно защитават една такава групировка, и обявяват колко важно е да сме в Шенген, просто си противоречат и това лицемерие започва да избива.

Не е ли по-важно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС да влезем в еврозоната, отколкото по-скоро символичното Шенгенско пространство? Възможно ли е страна в еврозоната да не бъде в Шенген? Изглежда невъзможно.

Официално със сигурност не са обвързани, това са съвсем различни елементи на европейската интеграция. Аз мисля, че и неофициално не са толкова свързани, тоест членството в еврозоната не гарантира членство в Шенген. Обратното също е вярно.

Изобщо не съм съгласен с често срещаното мнение, че Шенген е въпрос на престиж или на дребен комфорт - да кажем при преминаването на границите. Шенген е въпрос на принадлежност в общото пространство за свободно движение, което има огромно икономическо значение.

Освен това е най-силната и последна стъпка в интеграцията по политиките на сигурност в ЕС. В сегашната ситуация с агресията на Русия в Украйна говорим за едно геополитическо напрежение, което ще ни съпътства поне за десетилетие напред.

Нашето присъствие в най-тесния кръг на политиката за сигурност на Европа е въпрос на национална сигурност преди всичко. Отсъствието ни от този кръг утвърждава образа на България като хибридна сива зона между Изтока и Запада, а не на пълноценна европейска държава. Това не можем да си позволим, защото е риск с огромен интензитет.

Има ли опасност, ако влезем в Шенген, да се увеличи миграционният натиск? Готова ли е нашата граница да стане външна граница на Шенген?

Ние твърдим, че сме изпълнили прочутите технически критерии още от 2011 г. Ако имаме проблем със справянето, той е свързан с каналджийството и организираната престъпна дейност. На техническо ниво отдавна сме доказали способността си да бъдем външна граница.

Не вярвам да има промяна в силата на мигрантския натиск. Виждате, че той е много сериозен и сега, въпреки, че не сме в Шенген. Беше много сериозна и предишната мигрантска вълна през 2015 г., така че изолацията от Шенген не помага на една държава да ѝ бъде спестен мигрантския натиск. Нека си спомним как изглеждаха през 2015 г. Северна Македония и Сърбия. Фактът, че се намираш на този път на миграция, определя натиска, а не това дали си в Шенген или не.

Като външна граница на Шенген бихме имали много по-голямо основание да очакваме по-сериозно партньорство и масирано присъствие на Фронтекс, а защо не и на други партньорски гранични служби? Апропо, това е едно от моите предложения - българското правителство в преговорите си с държавите, резервирани към членството на България в Шенген, да предложи тяхно присъствие на ниво техни гранични служби на външната граница на ЕС, включително като гаранция. След като имат опасения, че корупцията в нашата работа по границите усилва мигрантския натиск - нека техни представители да участват в предотвратяването на този риск. Звучи резонно, най-малкото, защото да ни държат изолирани не е решението на никакъв проблем - нито вътрешен, нито външен.

Как оценявате поведението на "Демократична България" в 48-ото Народно събрание?

Както и в предишното, така и в сегашното Народно събрание, оценката ми е много висока. Не го казвам, защото съм излъчен от "Демократична България", и защото съм член на една от партиите в коалицията, а защото наистина в 47-ия и 48-ия парламент "Демократична България" единствена показа зрялост по отношение на политическата криза, в която се намираме, както и по отношение на неспособността на поредица парламенти да съставят управление.

Почти всяка друга политическа сила се е изкушавала да вижда поредните предсрочни избори като много лесно решение на ситуацията. Това е егоистичен подход, който само издава партийни подбуди. "Демократична България" много последователно отстоява позицията, че българският парламент трябва да положи максимални усилия, да направи невъзможното, за да състави отговорно управление, а не да се предава всеки път пред възможността пак да отиде на избори.

"Демократична България", може би поради значителната политическа традиция в нашите партии, вижда огромния риск за българската демокрация и държавност в тази системна криза. Това не е лесна позиция, не е винаги популярна. Не е медийно сладка. Честно казано това ме прави много горд с коалицията, която представлявам, защото поеха тази отговорност и риск за това поведение. Това е смела и честна позиция.

Дистанцията между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" като че ли расте, но ДБ полага големи усилия да се сближат. Това свързано ли е с кметските избори, които са решаващи за ДБ? Ще успеят ли да издигнат общ кандидат?

Честно казано не виждам дистанцията да расте, виждам поредица от общи политически действия, включително и общи явявания пред медиите и обществото от страна на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", и много приветствам този подход. Винаги ще има разлики межди двете формации, така и трябва да бъде. Общото между ПП и ДБ в сегашната ситуация е толкова много, че за мен то предопределя необходимостта от сериозни съвместни действия и на парламентарно ниво, и както казахте - в подготовката за местни избори или за следващи парламентарни избори. Не дай си боже, но това е реалистичен сценарий пред нас.

Според мен е добре да има общи кандидати навсякъде, особено при задаващата се хартиена бюлетина и при този напълно неразбираем Изборен кодекс - като юрист го казвам. Ще има много сериозни опити за кражба на местния вот - от местната и националната олигархия в България. В една такава ситуация единството на тези, които сме опозиция, ще е от определящо значение. Затова се надявам, че ще има общи кандидатури в София, но и не само.

Докога схизмата от страна ДБ към ГЕРБ и ДПС ще продължи? Докога ще бъдат те невъзможни партньори за разговор? Не противоречи ли тяхната изолация на единствения път към съдебна форма - конституционното мнозинство?

Още в предишния парламент Христо Иванов, когато беше избран за председател на Комисията по конституционни промени, каза съвсем ясно, че за да има конституционно мнозинство, ще трябва да се говори с ГЕРБ, а може би и с ДПС. Това е още един такъв пример за това доста смело и откровено поведение на "Демократична България" напоследък, което приветствам. Защото не може да кажеш, че ще се правят конституционни промени, без да кажеш откъде ще намериш 160 гласа - и Христо Иванов го каза честно.  

Много хора не се зарадваха, ама аритметиката вътре в Народното събрание не може да бъде преодоляна. А и мисля като съотношение в обществото, честно казано. Така че изобщо не смятам, че вратите за разговори са затворени, а смятам, че в сегашния момент няма жив избирател на "Демократична България", който да допусне възможността за съвместно управление и споделяне на властта с ГЕРБ. 

Причината е много проста - към момента ГЕРБ с нищичко не са показали, че възнамеряват да упражняват властта по различен начин от досегашния. Тяхното управление беше един учебникарски пример за системна злоупотреба с власт по практически всички фронтове.

И не е случайно, че ГЕРБ, благодарение на мощната си политическа машина, получават определена подкрепа. Но способността им да формират мнозинство около себе си изглежда нищожна.

Има, разбира се, и друг елемент. Той е по-ежедневно политически - поведението на ГЕРБ извън парламента. Ако Борисов продължава да има средно три позиции дневно по един и същи политически въпрос, не виждам кой би седнал да говори с него, като той след час се отмята. Никой не преговаря с хора, които сменят позицията си по три пъти на ден, защото не може да разчиташ на резултат.

Освен това Борисов няколко пъти беше подхлъзнат от парламентарната си група. Дали това е било режисирано или е действително израз на загубен контрол върху партията - нито знам, нито ме интересува. Това показва изключително несигурен партньор - един човек, който освен да се хвали, изглежда няма много друга реална политическа власт. С кого преговаря всъщност? Моето усещане е, че в крайна сметка в Сараите на ДПС се взимат решенията как гласува ГЕРБ, а не в къщата в Банкя. Може да не съм прав, но така ми изглежда.

Вероятно е твърде рано да се каже, но смятате ли да се кандидатирате ли отново за евродепутат?

Толкова е непредвидима българската политика. В един нормален европейски контекст би трябвало вече да имам решение по този въпрос, би трябвало и партиите, които са ме издигнали да имат, но как да мисли човек за май месец 2024 г., като не знаем колко парламентарни избора ще имаме дотогава? За съжаление е много рано да се говори по този въпрос.

Следете новините ни в GoogleNews