Невидимите хора – урок за Рождеството

Не очаквайте от гладния човек да прелива от учтивост и благодарност. Това разбрах от една неделя с доброволците от столичния параклис „Св. Георги“ в двора на Александровска болница, които по три пъти всяка седмица раздават топла храна на нуждаещи се.

Беше студена ноемврийска вечер в началото на Рождественския пост. Толкова студена, че „да се смръзне мозъкът на костите ти“. Пристигнах в луфта между края на приготвянето на храната и началото на раздаването ѝ. Ако искате да усетите духа на доброволчеството, това е частта, която ще ви докосне най-много.

От готвената храна се възползват стари възрастни хора. Сред тях има и болни, и в инвалидни колички и с явни психически проблеми. Доброволците са създали ясна работеща система, с която хората трябва да свикнат, ако желаят да си вземат от топлата храна.

А именно:

1) да получат номерче, което се раздава в рамките на целия ден;

2) да пристигнат навреме.

По-късно от определените часови диапазони никой не получава номерче или храна. Така организаторите на кухнята за нуждаещи се искат да възпитат в тях уважение към реда и труда на доброволците.

Топлото ядене се раздава три пъти седмично: във вторник, петък и неделя. На всеки човек се полага по една закуска, плод, една порция манджа (при определени условия може и повече) и хляб.

Готвеното обикновено стига за всички, дори за тези, които нямат номера, но те винаги остават в края на опашката.

Някои от възрастните хора са любезни и мили в своята радост, че ще има с какво да се нахранят и тази вечер. Други – не чак толкова. Един дядо проявяваше претенции по отношение на храната и не изглеждаше доволен от закуската, която му дадохме.

Но когато си гладен, е трудно да си с добри обноски. Защото гладът прави хората недоволни и заядливи. Затова се радвам, че съществуват такива благотворителни дейности, които поне отчасти да намалят социалната несправедливост. Не от щастлива съдба се редят три пъти седмично баби и дядовци в дъжд, в пек и в студ за порция свинско с картофи или зеле с ориз и няколко филии хляб.

Раздаването на храната започва с молитва. В подвижната кухня-фургон се разпорежда една жена, която е очевидният лидер и мениджър на целия процес по готвене и раздаване. Поне няколко пъти чух фразата: „Допитай се до Ангелина – тя знае“.

Симпатично изглеждаща възрастна баба с дълги побелели коси и светъл поглед много се зарадва на всичко, което ѝ подадохме, особено, когато разбра, че ѝ се полагат цели три мандарини. И тази спонтанна усмивка, с която ни огря, предполагам осмисли цялата вечер и стопли сърцата, колкото и студено да беше наоколо.

При въпроса как се финансира цялата дейност, отговорът беше, че доброволците даряват от собствените си средства. Понякога пекарни, които имат останал хляб, го предоставят на фургона в двора на Александровска, за да бъде раздаден на нуждаещите се.

Неща, които за много от нас се подразбират, например мандарини, за тях се оказват лукс и истински празник.

Направи ми впечатление, че в повечето случаи, когато питахме бабите и дядовците дали искат “авокадо или мандарини”, повечето се спряха на мандарините. Може би авокадото им звучеше твърде екзотично или непознато.

Закуските бяха парчета пица, сандвичи, сиренки и други печени изделия. Основното – свинско с картофи. Ангелина, обяви на чакащите на опашка хора, че има останало ядене и от предишния път (което значи отпреди два дни) – зеле с ориз.

Наближава Рождество Христово. Всички ще се втурнат да правят добри дела, да посетят някое сиропиталище, да нахранят някой гладен човек. Този порив за добротворство е хубав. Би било още по-хубаво съзнанието за грижа към нуждаещия се ближен да ни съпровожда през цялата година, а не само около големите християнски празници.

Често обвиняваме държавата, че не прави това или онова, но единственото, което можем да направим, е самите ние да бъдем човеци, да сме милостиви към бедните, гладните, бездомните хора.

В доброволците на „Св. Георги“ видях герои, които по три пъти на седмица отделят от собственото си време, сили и средства, за да осигурят на стотина възрастни (често болни) баби и дядовци топла яхния в дългите самотни вечери. И по този начин да стоплят не само телата, но и душите им.

Следете новините ни в GoogleNews