Лайбах: Капитализмът е по-тоталитарен от комунизма

Легендите на изкуството в разговор за Ницше, Свръхчовека и приликите между демокрацията и тоталитаризма

Последна промяна на 22 март 2018 в 11:47 11663 5

Снимка Ici Skafar

От ляво надясно: настоящите членове на групата Иван Новак и Милан Фрас, и бившите членове Деян Кнез и Ервин Маркошек.

На 24 март в столичния "Терминал 1" ще гостуват легендите на световната сцена Лайбах (Laibach). Те ще представят новия си албум "Also Sprach Zarathustra" по едноименната творба на немския философ Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра"*.

Провокативният творчески колектив, добре известен с политическата си сатира (колкото Хитлер е известен художник), наскоро доби нова популярност, след като стана първата западна рок група в историята, която изнесе концерт в Северна Корея. Сега словенците отново са в България, за да представят своето неповторимо политико-философско изкуство (думи, които трябва да бъдат разгледани в цялата им сериозност). OFFNews отново имаше честта да проведе интервю с колектива, което може да прочетете по-долу без повече бавене:

Новият ви албум, "Тъй рече Заратустра" (“Also Sprach Zarathustra”), е доста различен от "Спектър" ("Spectre") и предните няколко студийни албума. С него се завръщате към изначалните си творби или е по-скоро лирическо отклонение като музиката към филма "Желязно небе" ("Iron Sky"), тъй като "ТРЗ" е адаптация на музиката ви към пиесата на Матияш Бергер по Ницше?

И двете, всъщност; отнасяме се към всички свои албуми с еднакво внимание, но някои просто са създадени с определени цели, за театрални постановки - като "Заратустра" - или филми - като "Желязно небе".

Две от новите песни (“Die Unschuld II” and “Von Den Drei Verwandlungen”) имат пряка връзка с Трите превъплъщения** на Ницше, които са в центъра на неговата книга. Ако приемем, че подобно нещо като човечество съществува, кой етап най-добре го описва към настоящето и защо - камила, лъв или дете?

С Трите метаморфози Ницше представя абсолютна метафора за човешката еволюция. Вглеждайки се в неговата теория, разбираме,че етапите на човешко израстване всъщност се случват в четири стъпки: Духът, Камилата, Лъвът и Детето. Метаморфозите са трите масивни промени на парадигмата, през които човек трябва да мине, за да се изкачи на следващото стъпало, докато накрая не се превърне в Дете (отново). Детеподобният дух е последното ниво и е жизненоважен за щастието, здравето и благополучието. Той притежава насладата от живота и невинността на вечното пресътворяване. Тъй като човечеството не се е развило на равни начала навсякъде, то едновременно съществува на различни нива от трансформацията, въпреки че мнозинството е все още на ниво Камила - носи огромни товари и оцелява в "пустинята на битието" - или Лъв. Камилата се превръща в Лъв, когато обектът на духовно превъплъщение, след като се е скитал в пустинята на човешките очаквания, открива, че "Бог е мъртъв" и започва да предполага, че всичко му е позволено. В този миг личността осъзнава, че няма нищо, което да ѝ забранява да създава свои-собствени ценности, да налага своята воля върху света. На това ниво по-голямата част от "развитото и цивилизовано човечество" е заседнала.

В интерес на истината, ако разгледаме идеята на Ницше за вечна повтаряемост на човешките изживявания, нима изобщо е възможно за смъртното човечество и неговата цивилизация да достигне най-висшата форма на съществуване, имайки предвид, че не само всяка личност е обречена да изживява случките от живота си отново и отново, но накрая умира и нейните деца трябва да започнат отново като Камили?

Да, никой не е пощаден от преповтаряне и единствено чрез вечно преповтаряне ние всички можем да достигнем мига на върховна мъдрост. И точно това проповядва Заратустра. Той предполага, че нашата първа реакция спрямо вечното преповтаряне ще е пълно отчаяние: човешкото състояние е трагично, животът е пълен със страдание; мисълта, че трябва да го преживяваме до безкрай изглежда ужасяваща. Но тогава той си представя друга реакция. Да речем, че човек би могъл да приеме радушно новината, да я прегърне като нещо желано? Това би било съвършения израз на жизнерадостна нагласа: да искаш този живот, с цялата му болка, скука и незадоволеност, отново и отново, и да си способен да приемеш в обятията си вечното преповтаряне е върховният израз на любов към живота. Точно тук идеята за вечно преповтаряне предлага различен поглед към безсмъртието от този на християнството.

Често, когато слушам Лайбах, дали заради електронните и машинни звуци, или всемогъщите послания на “B Mashina”, “The Final Countdown” и т.н., оставам с впечатлението, че техниката може да е ключът към бъдещето. В контекста на "ТРЗ", техниката ли е пътят към Свръхчовека (Übermensch)? Ако не, как може човек, който "дори сега е повече примат от всеки примат" да стане Свръхчовек?

Техниката е просто средство, създадено и управлявано от хората, за да повишат качеството на нашите животи и да ги опростят и рационализират. Но то може лесно също така да ги превземе и унищожи. Дистопични пророчества от филми като "Робокоп", "Блейд рънър" и "Матрицата" не са толкова далеч от възможното бъдеще. Техниката е полезен слуга, но опасен господар и затова трябва да сме изключително предпазливи с нея и да я ползваме с голямо внимание. От друга страна, ние не бихме посмели да подценяваме и омаловажаваме примата като потенциално по-високо развито създание по пътя на еволюцията. Може би приматът е истинският принцип на Свръхчовека, Дете, което ни трябва всъщност да последваме.

Говорейки за Ницше, няма как да не помисля над идеята за доброто и злото. По-голямата част от интелигенцията, политиците и обществата като цяло все още действат чрез дихотомия на добро и зло - злите Нацисти и добрите Съюзници, лошият Изток и добродетелният Запад (или обратното, зависи кого питаш). Не е ли време да разпознаем позитивното в Нацизма и грешките в "Американската мечта", да се вгледаме в недостатъците на западната култура на секса, вместо да се фокусираме на забулването на източната, и т.н. (без, разбира се, да изпадаме в крайна толерантност и самоомраза)? Просто да достигнем отвъд доброто и злото.

Ницше, разбира се, е написал цяла книга по точно този въпрос, която си струва да се прочете. Но макар и да не е толкова трудно да свържеш "позитивното в Нацизма" с "Американската мечта", да се достигне отвъд доброто и злото изисква мъдрост, която човечеството все още не притежава съвсем. Състоянието на любов е най-близкото до подобна мъдрост и всичко, сторено от любов, винаги се случва отвъд доброто и злото.

През последните години доста хора започнаха да се шегуват, че западните власти, в името на свободата на словото и толерантността, активно и систематично цензурират тези, които се противопоставят на възгледите им за миграция, национализъм, пол и прочие. Възможно ли е в борбата ни срещу дискриминацията и фанатизма ние самите да станем дискриминативни и фанатизирани?

Да, както Ницше казва: "Взирайки се в пропастта, пропастта също се взира в теб". Дори Европейската комисия се опита да забрани наше участие заедно със Словенския симфоничен оркестър в Брюксел по повод церемонията по предаване на Европейска зелена столица преди две години. Представлението ни имаше много общо с темата за бежанците и извинението на ЕК бе, че "изглежда, че съществува значителен риск иронията в основата на музикалния стил на Лайбах да бъде погрешно разбрана от публика, която е незапозната с жанра. По тази причина, може да е благоразумно да се хвърли още един поглед и вероятно да се поеме курс към по-традиционен стил на развлечение". Разбира се, ние не можехме да толерираме подобна нетолерантност и успяхме да се представим на това събитие въпреки всички препятствия. Понякога всичко, от което се нуждаеш, е употребата на малко сила и добрата стара "воля за власт"***, и всичко си идва на мястото.

Като някого, живял в тоталитарна държава и изучавал и пресъздавал/преконфигурирал тоталитарно изкуство, идеи и история, смятате ли, че е редно Тръмп да бъде сравняван с тоталитарни вождове, настоящи или минали?

Не съвсем; тоталитарните управляващи имат пълен контрол над властта в ръцете си, което не е така с Тръмп. Той е по-скоро политически некоректен стендъп комедиант в Белия дом; кукла на конци в служба на тоталитарна система, която създава правила и дърпа конците отзад и отвътре.

Нима неговата демонизация е реакция на т.нар. поколение на "снежинките", разглезено от твърде удобен живот, което е неспособно да приема критика и преодолява препятствия? Забравили ли сме как изглежда истинският тоталитаризъм?

Въпросът е какво представлява истинският, ефективен тоталитаризъм. Западният капитализъм надделя над сталинизма и комунизма, тъй като бе по-ефективно и колективистично организиран отколкото комунизма, и защото имаше по-добра пропаганда и по-привлекателна поп култура. С други думи - защото бе по-тоталитарен от комунизма. Западната демокрация по принцип е власт на мнозинство над малцинство. Тя е система, която узаконява диктатура на консуматорството; диктува свобода на избора, но не може да приеме "не" за отговор. При демокрацията хората вярват, че действат спрямо техните собствени воля и желания. Но демокрацията заробва консуматорското общество чрез утопично инжектиране на страсти и фантазии в социалното кръвообращение. Нейната подкожна игла е забавлението и информационно-развлечението, и цялата културна индустрия. Това е споделена игла и демокрацията няма цяр срещу собствената си болест. И това всъщност е съвършеният тоталитаризъм, че не можеш да се пребориш успешно с него, защото болшинството от хората го обожават. Колкото до Тръмп - той е лесна мишена, но, ако трябва да сме честни, е част от развлечението; хората обичат да го мразят, или да го подкрепят ирационално. Но Тръмп не е демон; той е просто едно лице на демона.

Накрая нека се върнем към музиката. Как бихте перифразирали думите на Ницше: "Без музика, животът би бил грешка"?

И без "грешка" животът не би се случил и музиката не би съществувала.




----------------------------------
*Авторът се извинява, ако в превода на интервюто е допуснал несъответствия с официалните преводи на Ницше на български, но е чел философа само на английски и немски. Смисълът обаче е запазен.

**Според Ницше хората, напускайки своето детство (а и донякъде тогава) започват живота си с духа на Камили - събираме възможно най-много товар върху гърба си, белези, опит и т.н., бродейки из пустинята на живота. Проблемът е, че ако човек остане твърде дълго Камила, той ще бъде смазан от товара си, който мъкне безпрекословно - ще се огорчи от битието, ще се отчая и ще поиска своето отмъщение срещу живота. Преди това да стане, човек трябва да се превъплъти в Лъв - да стане господар на себе си. Камилата става Лъв, когато открие, че "Бог е мъртъв" и всичко е позволено. В пустинята на битието Лъвът се изправя срещу змей, върху всяка от чийто люспи е изписано "Ти ще" (Du sollst / Thou Shalt). Змеят представлява социалните норми. Лъвът е редно да победи змея и да открие своите собствени ценности, за да процъфтява. Вечната борба със змея също обаче смазва човек и затова той трябва да се превърне в Дете. Да преоткрие сериозността, която е притежавал като дете. Духът на дете е "невинен и забравящ/прощаващ". Той не утвърждава своите ценности срещу социалните норми, срещу "Ти ще". Вместо това духът желае своята воля, не да се бори срещу чуждата. Така животът спира да бъде реактивна борба с цел покоряване на чужди сили. Вместо това животът се превръща в празник на собствените ти сили и ценности. Редно е да се отбележи, че не всеки човек претърпява всички тези превъплъщения, доста хора дори остават Камили. Също така е редно да се прочете цялата книга на Ницше, за да се разбере напълно идеята му, не разчитайте само на съкращението по-горе.

***Der Wille zur Macht / The will to power. Друга концепция на Ницше, която общо взето говори за волята да се развиваш и да си издръжлив. Според него амбицията и желанието за доказване са водеща сила, която движи хората. Както и страданието, но това е друга тема.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15026

4

Стефан

22.03 2018 в 20:27

Да, в днешно време - почти героична статия. За съжаление((

14730

3

spirit оригиналът

22.03 2018 в 18:20

Добре,че са "Лайбах" .че да повярвате.Поздравления за интервюто и смелостта на "ОФФ" да го публикуват в тези мрачни за човечеството времена.

14744

2

Victimized

22.03 2018 в 15:54

"През последните години доста хора започнаха да се шегуват, че западните власти, в името на свободата на словото и толерантността, активно и систематично цензурират тези, които се противопоставят на възгледите им за миграция, национализъм, пол и прочие. Възможно ли е в борбата ни срещу дискриминацията и фанатизма ние самите да станем дискриминативни и фанатизирани?"

Това нещо една група от хора го повтаряме в секцията с коментарите от години, любопитен е факта, че възприемате коментарите ни като "шегуване". Ще трябва да ви изненадам и да ви кажа, че грам не е на шега.
Относно до интервюто, интервюирания дава доста точно описание на тоталитаризма наречен демокрация.