Държавата на словото и устоите на човечността

Калоян Константинов Последна промяна на 03 ноември 2015 в 13:10 7196 0

Професор Луиджи Мираля.

Професор Луиджи Мираля е класически филолог, учен, преподавател и автор, смятан за един от най-големите специалисти по латински език в целия свят, като през 2001 г. списание "The New Yorker" дори го обявява за човека, който владее най-добре латински в днешно време.

Роденият в Неапол лингвист е горещ застъпник и разпространител на т.нар. естествен метод в изучаването на класическите езици, в който изучаващите не само четат и пасивно възприемат съответния език, но и говорят и пишат на него, като по този начин го овладяват активно. 

Именно затова през 1996 г. той открива и своята Accademia "Vivarium Novum" (Академия "Вивариум Новум"), намираща се понастоящем в Рим, през която са минали стотици младежи от цял свят с интерес към старогръцкия и латинския език, включително и множество българи.

Проф. Мираля беше в България по покана на катедрата по "Класическа филология" на СУ и НГДЕК "Константин Кирил Философ", за да изнесе лекция пред студенти, ученици и преподаватели по латински език.

OFFNews се срещна с него, за да поговори за корените на европейската цивилизация, безкрайния свят на класическата култура и философия, музите и Ренесанса, човечността като факлата на народите, безчувствените машини, в които сами се превръщаме, ползите от владеенето на т.нар. "мъртъв латински език", доколко той наистина е "мъртъв", трудностите при изучаването му, защо да предпочетете детето ви да учи латински, а не друг език, и още много.

Интервюто с проф. Мираля беше проведено на латински език, като специално за нашите читатели и международната общност го публикуваме и в неговия вариант на латински. Благодарим за превода и помощта на преподавателя по класически езици Димитър Драгнев, на Красимир Иванов, който е студент по класическа филология в СУ, както и на проф. Мираля.

Латинският език труден ли е за научаване в сравнение с английския например?

Що се отнася до граматиката, латинският със сигурност е малко по-труден; ако искаш обаче да достигнеш до отлично ниво на владеене на английски, се изисква да научиш изключително много думи, защото това, което в английския липсва в синтаксиса, се компенсира с огромно количество думи – думи, които помежду си имат много малки разлики в значението, и ако не ги владееш добре, не можеш да изразиш на този език тънкостите в речта.

Следователно, ако имаме предвид граматиката, английският език вероятно е малко по-лесен, а ако имаме предвид речниковия запас, бих казал, че латинският е по-лесен особено защото всички думи, които се отнасят до изкуствата, до словото или до естествените науки са общи за цяла Европа – те са взети или направо от латинския, или чрез гръцкия през латинския са дошли до нас. Поради тази причина в това латинският език ми се вижда по-лесен.

Това трябва да се каже по принцип. Ако трябва да разгледаме въпроса по-подробно, трябва да видим какъв е майчиният език на този, който иска да учи тези езици. Естествено за италианеца, испанеца, французина, румънеца и португалеца латинският език без съмнение ще е много по-лесен, стига да бъде изучаван по удобен начин и чрез подходящите методи.

Освен лекцията Ви и заниманията, които имахте с учители, ученици и студенти, какви са връзките на Академия "Вивариум Новум" с България?

Преди известно време осъществихме връзки с Класическата гимназия. Първо Иван Илиев, а после още двама студенти – Димитър Драгнев и Красимир Иванов, дойдоха при нас и прекараха цяла година в Академията. Тези връзки обаче имат по-дълбоки корени, защото с Милена Минкова, която сега е професор в университета в Кентъки, САЩ, а преди това е станала доктор по класическа филология тук, в Софийския университет, и е преподавала в него, ако не се лъжа, отдавна сме свързани в тесни приятелски връзки. С нея сме осъществявали много идеи още през 1995-8 г. Сега желаем – както и с много други университети по целия свят – да направим тези връзки по-здрави, така че в определено време – защо не всяка година при нас – да идват както преподаватели, така и студенти и ученици от Софийския университет и от Класическата гимназия, за да изучават в литература и култура* и съответно, прекарвайки няколко дни в Италия, да придобиват опит в други методи на обучение.

Освен това, не на последно място, ние се свързахме с европейската програма Youth EU, чрез която си поставяме за цел отново да въведем не само латинския и старогръцкия, но и античната култура и литература и тази на следващите векове в училища от различни държави. Защото не само в Европа, но и в Америка има много държави, които или изцяло са премахнали обучението по латински, или са му оставили много малко, незначително място в училищата. Ние искаме литературата и културата отново да бъдат поставени на почетно място и смятаме, че оттам може да произлезе полза за цялото човечество, откъдето да се отворят нови пътища за младите хора, чрез които да живеят по-добре. Говоря и за двете неща: за духовния живот, за нравствения живот, но и за живот, който да осигурява материални блага, за намирането на работа и за други подобни неща.

За да стане това възможно най-скоро, работим усилено: в последните години направихме първите стъпки, така че в училищата и университетите на различни страни обучението по латински момента се въвежда с голямо желание и устрем: например в Пекинския университет, в университета в град Консепсион в Чили, в университета в Рио Грандо до Норте в Бразилия. Сред тези страни е и България, която вече е определила своите представители, които да подкрепят идеята. Те ще влязат в сътрудничество с представители на НГДЕК и СУ.

Какво е Вашето впечатление от преподаването в НГДЕК, от учениците, от знанията им, от професорите и студентите от СУ? Колко от тях отиват в Италия, за да учат латински?

Тези, които са били при нас за обучение, се справиха отлично, те са старателни и внимателни и със своите големи способности са успели да достигнат високи цели. Тук в събитието участваха и изключително въодушевени ученици, които са още в гимназията и с които се бяхме запознали в Рим, когато посетиха Академията, придружавани от своите учители. Препоръчвам Ви да попитате Димитър Драгнев за школата, която организира това лято за втори път заедно с други наши колеги, така че за всички ученици, които сами искат да посветят свободното си време на Музите, да има един приятен път, по който да достигнат до латинския език. У всеки един ученик и студент виждаме разпаленост, въодушевление и изключително желание, което наистина ни дава големи надежди.

Що се отнася до учителите, вчера бяхме приети от тях наистина с голямо гостоприемство. Пълноценно и с удоволствие говорихме с всички тях и успяхме да видим с какъв плам те подхождат към тези методи на преподаване, които имат своя произход във времето на Ренесанса и чрез които можем да изведем учениците до пълно овладяване на езиците.

Надяваме се, че с помощта на Европейския съюз ще може учители да идват по-често при нас в Академията, понеже организираме летни училища за хората, които искат да усвоят тези методи на преподаване. Освен това ги каним да дойдат и през учебната година заедно със своите ученици и да прекараме известно време заедно. Така учим едни от други и взимаме нещо полезно – ние от техния опит и те от нашата практика в преподаването.

В България НГДЕК е единственото средно училище, в което се учи задължително латински и старогръцки. В Италия колко такива училища има?

В Италия и сега латинският език е задължителен – учениците са задължени да изучават латински в класическите лицеи, в лицеите по точни науки, в хуманитарните лицеи, също и в езиковите лицеи. Следователно немалък брой ученици – около 800 000 учат латински всяка година. Но макар че се занимават с латински, те рядко достигат до овладяване на езика, защото методите, които използват учителите, все още не са толкова ефикасни, така че учениците, след като завършат, да могат да четат свободно латинските автори. Има надежда в класическите лицеи, които са посещавани от стотици хиляди ученици и седмица те учат по пет часа латински и по четири старогръцки – тези часове са предостатъчни за изучаването на езиците. Не трябва да се отчайваме и за тези, които преподават латински в лицеите по точни науки, защото там за него са предвидени по три часа седмично и в останалите – по два часа. В останалите лицеи, където часовете по латински са сведени само до два седмично, нещата много по-трудно могат да се доведат до добър край. Трябва да кажем все пак, че в Италия не е както в други страни, където латинският език е предмет по желание. 

Следователно броят на учениците е голям, мислех, че бройката е по-малка.

Все още броят им е голям, обаче с годините той намалява.

Оставам с впечатлението, че тези, които знаят и говорят на латински, са обединени в някакво общество. Правилно ли смятам?

Разликата между тези, които в днешно време са свързани с някакви други връзки, с нещо общо помежду си, и тези, които са свързани и съединени чрез латинския език, според мен е следната: латинският език е език на една държава, която не е ограничена от някакви земни граници, но е родина на всички тези хора, които в днешни времена или преди, в хода на вековете, със своите знания са развивали словесното наследство. Защото това е най-важното качество на латинския език: той е мъртъв. Мъртъв е, понеже не принадлежи на нито един народ и не подлежи на промените, които произлизат от всекидневната употреба. Но докато е мъртъв – или по-скоро неизменим, той все пак не е труп, който трябва да погребваме, не е обречен на забрава. Защото този език – както показа проф. Вилфрид Щро** - на който през I в. пр.Хр. Цицерон и Вергилий са написали своите творби, заради тяхното изящество в писането и тяхната чистота в говоренето по някакъв начин се е превърнал в образец на всички тези хора, които после през вековете и поколенията са щели да пишат на латински; така граматическата структура на този език у образованите хора напълно е престанала да се променя.

Разбира се, в хода на времето са се прибавяли нови думи и поради различни причини стилът на писане също се е променял, но самият език винаги се е ръководил от почти едни и същи граматически правила. Поради тази причина става така, че докато на мен ми е трудно да чета на английски "Беоулф" и творбите на Елфрик, макар че владея съвременния английски достатъчно добре, в същото време мога без никаква разлика да чета Цицерон или Еразъм, Вергилий или Петрарка, Боеций или Джанбатиста Вико, защо не и наскоро написаната енциклика на папата. За тази цел е било достатъчно да науча само един език. Следователно такъв е този наш език, чрез който можем да влезем в домовете на древните хора, да ги разпитваме и да слушаме техните гласове, да влезем в разговор с тях.

Този разговор надминава не само ограниченията на мястото (както става с английския), но и ограниченията на времето. Да прибавим и това, че английският е преди всичко език на хората, които са родени и образовали се в Англия, в САЩ, Австралия и Южна Африка; обратно, латинският, понеже не принадлежи на никого, е общ език на всички тези, които се занимават със словото и са приятели на музите. Смятам, че граждани на същата тази по-горе спомената държава са Данте, Петрарка, Бокачо, Меланхтон, Еразъм и Гравина. Има впрочем някои, които приписват заниманията с този език на сенчести хора, на които им прави удоволствие да се крият в библиотеките или постоянно да бърборят нещо на латински. Напротив, всички, които искат да проследят историята на някаква наука, се нуждаят от латински. Чрез него ботаниците, чрез него лекарите, чрез него юристите могат да достигнат до цялостния поглед върху своята област. Почти липсва област от човешкото познание, която да не е била изследвана на латински език. И понеже това е езикът, на който нашите предци са изследвали човешкия дух, гражданското общество и не на последно място въобще целия свят, без него дори сега няма нито един човек в Европа, който би могъл да твърди, че ги познава както отвътре, така и външно. Защото се нуждаем от дълги и пространни разговори, които в хода на столетията са водени именно на този език, така че „да оставим дивостта“ в своите души „и да облечем човечността“, както казва Петрарка.

Имаше идеи да се създаде един изкуствен език, който да стане като общ в Европа и не само. Есперанто мисля, че се казваше, ако не се лъжа. Латинският изглежда много по-логичен избор, защото той не е на никоя страна – никой няма да предяви ревност и освен това има огромна литературна и научна база, която може да бъде използвана.

Ако трябва да бъда честен, аз нито смятам, нито пък се надявам особено, че латинският език може да се превърне в общ език на всички европейци. Първата от тях е, че хората, които са начело на Европейския съюз, говорят за безбройни неща, които както постоянно се променят, така и трябва много бързо да бъдат преведени на различните езици, за да бъдат разгласени възможно най-бързо навсякъде. Става въпрос за закони, за разпоредби, за най-нови идеи. А една такава бързина не се вписва много добре с език, който не е във всекидневна употреба от хората. Да бъде въведен следователно, биха казали някои, във „всенародна“ употреба. Но ако това случайно стане, латинският би загубил точно онези качества, заради които е процъфтявал през вековете. Поради каква причина той е бил в употреба от страна на учените хора? (Казах учените, защото трябва да знаем, че латинският език никога след края на Римската империя не е бил отново използван във всекидневната разговорна реч на никой народ. Останал е обаче в общуването на учените, които единствено на този език са се занимавали с право, с теология, с философия, с литература, с естествени науки, с медицина и са общували помежду си. Но в други области са били въведени други езици, част от които впрочем произхождат именно от латинския език.) Но кое е същинското достойнство на този език, заради което той е останал в употреба от страна на учените хора? Това, което вече споменахме – че е неизменяем и заради това всеобщ, универсален, не подлежи на промени. Ако бъде въведен във всекидневна употреба, ще се случи това, което се е случило с иврита. Ивритът, след като е бил върнат към всенародна употреба, постепенно се е отдалечил от стария си вид; така понякога се получава, че тези евреи, които иначе говорят изключително добре всекидневния език, с трудност разбират Светото Писание. По същия начин, веднага щом латинският език бъде върнат във всекидневна употреба, по отношение на своя синтаксис той постепенно ще става все по-прост и по-прост, изцяло ще се напълни с нови думи и от ден на ден ще заприличва повече на съвременните езици, след малък на брой години най-накрая ще се превърне в някакъв новолатински език. Какви предимства бихме имали в такъв случай чрез него? Каква ще е ползата, какво ще е достойнството, каква ще е присъщата му сила, която би останала у него?

Колкото обаче отхвърлям тази всекидневна употреба на латинския език, толкова се учудвам защо неговата употреба не е приета днес в някои научни области. Защото нищо не ми изглежда по-абсурдно, отколкото това, хора от различни краища на света, които се занимават с антична история, с гръцка философия, с римска литература, при своите срещи да говорят за тези знания на английски, немски, френски, италиански и на други езици.

Да бъде този наш език някога установен между ботаници, зоолози, медици и други учени в областта на естествените науки, със сигурност не би било трудно да се направи; даже оттам ще произлезе голяма полза за тези науки; времената обаче не изглеждат все още така подходящи, за да искаме това. Но най-вече при хуманитарните дисциплини употребата на латински език следваше да е така лесна – понеже всички хора би трябвало да го изучават и биха могли след недълги упражнения да го владеят – колкото сега е препятствие и трудност онзи „вавилонски“ обичай, който в момента е установен в университетите. Ако се опитваме да преодолеем това „смесване на езиците“ само чрез английския език, постъпваме неправилно, защото както Йозеф Айсевен*** много правилно напомняше, така се получава, че хората, родени и образовани във Великобритания и в САЩ, винаги имат предимство в дискусиите, понеже другите колкото и да са изучавали английски, никога няма да могат да достигнат прецизността в изказа на първите. Това неравенство между учените по никакъв начин няма как да бъде поправено чрез някой от „естествените“ (т.е. съвременните) езици, нито мненията и предположенията, изказвани от отделните хора, ще бъдат претегляни с една и съща везна, докато латинският език, който не принадлежи на нито един народ, не бъде установен като общ между учените, какъвто е бил през вековете.

Не само аз смятам така, това е било общо мнение до неотдавна. Ето например тук, в библиотеката, намирам тази книга, издадена през 1955 година, и в увода авторът казва изключително точно: „Аз говоря за тохарските езици**** на латински първо защото смятам, че латинският е най-подходящ за описване на всички феномени в граматиката; след това понеже всички хора, които са толкова учени, че да се захванат с тохарски езици, трябва да знаят латински. Какво по-абсурдно има от това, да пристъпваш към чужда и така далечна от нас дисциплина, щом самият не знаеш своя език.” С това напомняне дано по-сърцато да се грижим за своите науки и дано да бъдем по-разумни.

Споменахме, че латинският е мъртъв или по-скоро непроменящ се, пишат ли се обаче в днешно време на него поеми, книги, песни? Има групи, които правят музика на латински – такива неща, които не са точно от обществен характер, нали, на plebs- a, така да го нарека.

За това има различни мнения. Например д’Аламбер, който живее по време на Просвещението, е на мнение, че латинският език трябва да бъде запазен само за общуването между учените и смята, че той не е подходящ за писане на стихове или за съставяне на романи. По това време вече онези идеи, които после стават ценни за романтиците, вече се зараждат в душите на хората – според тях поетическото изкуство трябва да произлиза от присъщия за всеки един народ „гений“ и трябва да се излива от само себе си.

Наистина също и след това са живели забележителни поети като известния Джовани Пасколи. Той ни предлага много по-добри поеми на латински, отколкото на италиански, който е бил неговият роден език. Тези творби даже могат да се сравняват с произведенията на Вергилий. Защото това е забележителното в неговите стихове – които не са нито студени, нито прекалено пламенни – те отговарят напълно на душата на поета и винаги изразяват чувствата и мислите му.

От това следва, че имаме един нов образец на латински език, от който ясно познаваме епохата, в която Пасколи е живял, и в същото време изпълва вечността, която е присъща на латинския език. Разбира се, няма много хора, които да са равни на този поет, защото рядко се случва някой човек до такава степен да бъде потопен в този език, че той да се превърне сякаш в негова плът и кръв.

И така, какво се изисква, за да стане някой изключителен творец с този език, е трудно да се каже; но по никакъв начин не виждам пречки за нуждите на обучението, за училищна употреба да съставяме разкази, стихове, филми или някакви други неща. На тези творби със сигурност няма да липсва изкусност, научност, а също и внимателно оформяне с много труд, но същевременно те ще бъдат от полза, така че душите на учащите да бъдат събудени и да им се отвори път, по който по-приятно и по-лесно да достигнат до сериозното познаване на езика и литературата. Защото както е казал Хораций, „Одобрение заслужава този, който смесва полезното с приятното“.

Към какво бихте искали да призовете хората в днешно време?

В наше време ние трябва да развиваме с най-голямо усърдие културата и словото и да внимаваме за това, което пише в апостолическата конституция „Veterum sapientia“ („Мъдростта на древните“, издадена през 1962 г. от папа Йоан XXIII): не бива да се превръщаме в безчувствените машини, които сами създаваме.

Ето, днес виждаме сериозни проблеми да надвисват над човечеството: когато цели народи от страх поради войните, бягат от своята родина в нашите земи, където обаче мъчно намират хора, от които да бъдат разбрани, от които достойно да бъдат приети и които да се отнасят с тях според човечността, т.е. според любовта и благоволението между хората. Със сигурност от това произтичат много неща, които трябва да бъдат съобразени, а също и безбройни трудности за нас самите. Но междувременно всичко се движи от някакво животинско себелюбие и по-често приличаме на някакви диви животни, които само маркират територията си и след това ръмжат и лаят по всеки, който се опита да сложи крак във владенията им.

Но кой може да излекува това нещо и откъде да търсим лекарството? Изглежда единственото лекарство, чрез което страхът може да бъде премахнат решително, чрез което себелюбието донякъде може да бъде уталожено, се състои в почтеното и постоянно образоване на хората, което може да стане най-вече чрез словото. Защото добрата литература се нарича от Цицерон litterae humanae (букв. „човешка литература“), а от Еразъм – litterae humaniores (букв. „по-човешка литература“) именно поради тази причина – понеже прави човека още повече човек, тя е като живителна храна, чрез която постепенно човекът бива завършван. Това изречение – хората не се раждат, а стават такива – се е превърнало в пословица за хуманистите от онова време. И докато всички останали животни се раждат такива, каквито са, ние трябва да се облечем в човечност и да изоставим дивостта. Но за да сторим това, за да преминем това преображение и като змиите да съблечем старата си кожа и да облечем нова, трябва да храним душата и ума си с онова слово, чрез което самите себе си да учим за човека, за човешкото общество, за историческите събития преди нас, които понякога са били изключително жестоки, така че да можем по-ясно да подготвяме да гледаме напред в бъдещите. За да използвам думите на Петрарка – simul ante retroque prospicere – едновременно да гледаме и назад, и напред: това в крайна сметка е голямото задължение на хората.

Затова бих искал да призова хората към истинска грижа за словото с цел ние самите да ставаме по-добри. С именно тази мисъл ние сме създали нашата Академия, с тази мисъл ние се стремим да разширяваме нейните граници. Нашето желание е да основем един голям институт за развиване на humanitas, на човечността, където се надяваме, че тази факла, този светилник, този пламък на човечността ще бъдат запазени и оттам ще бъдат разпрострени възможно най-далеч*****. Защото загасне ли този пламък, тогава ще настъпи непрогледен мрак за цялото човечество.

Страница на статията : 0102