Г-жо Сачева, разбра се, че ще има посещение на български депутати в Сирия. Какво знаете за него, това парламентарно посещение ли е или частно?

Знам само това, което стана публично достъпно в медиите след изказването на Волен Сидеров. След КСНС Сидеров съобщи, че предстои посещение на парламентарната група „Приятели на Сирия“ в Дамаск и по време на посещението ще се срещнат с представители на Башар Асад. От изказването му стана ясно още, че тази група ще бъде предвождана от народния представител на „Коалиция за България“ Страхил Ангелов. В групата е и г-жа Магдалена Ташева, така че най-вероятно готвеното посещение е щяло да включва поне тези двама членове. Кои други са щели да ходят там – това няма значение на практика, защото това посещение по същество представлява парламентарна делегация, която отива да се срещне с човек, за когото цялата международна общност е взела ясна позиция.

А за такава делегация не е ли необходимо решение на парламента? Кой я изпраща, Народното събрание или „Атака“?

Нямам представа. Много интересна е микстурата между представители на „Атака“ и представители на БСП. Днес в един от вестниците прочетох думи на Страхил Ангелов, който твърдеше, че визитата се организира от Хасковската търговско-промишлена палата. Това допълнително създаде объркване. За какво става въпрос – може ли да се организира бизнес посещение с парламентаристи в страна, която се намира във война, и да се срещаш с човек, който е заклеймен от международната общност като диктатор.

А парламентът подразделение на Хасковската търговско-промишлена палата ли се явява в такъв случай?

Ако вярваме на това, което говорят на народните представители, може би има нещо такова. Трябва да си даваме сметка, че българският парламент вече веднъж с декларация от март миналата година осъди случващото се в Сирия и режима на Башар Асад. Трябва да имаме предвид, че поне по думите на Волен Сидеров, посещението се готви за 7 декември , което представлява много сериозна международна провокация, защото срещата „Женева 2“, която се организира под егидата на ООН и има цел да упражни международен натиск за мирно разрешаване на конфликта в Сирия, ще се проведе само пет дни по-късно – на 12 декември.

Тоест България с парламентарната си делегация ще се яви като опозиция на Европейския съюз?

По-скоро на целия свят, на ООН. Аз наистина недоумявам изтъкнатите две причини за делегацията. Първата, която представи Волен Сидеров, бе, че щели да се обсъждат бежанците и тяхното завръщане в Сирия. А втората бе участието на България в следвоенното възстановяване на Сирия. Първото е пълен абсурд, защото ако тези бежанци желаеха да живеят в собствената си държава, нямаше да я напускат. Връщането им обратно там, където има военен конфликт, е нонсенс и аз не мога да разбера защо се предлага това, освен ако не обслужва конкретни тесни интереси. От друга страна, да се обсъжда следвоенното възстановяване на Сирия с Башар Асад представлява също доста екзотична концепция, защото показва, че явно Волен Сидеров знае нещо, което светът не знае, а именно – кога ще свърши в Сирия и кой ще я управлява след това.

Така че аз наистина очаквам най-малкото „Коалиция за България“ да излезе с ясна позиция това политическа инициатива ли е, БСП знае ли за това посещение и стои ли зад него. Защото очевидно в БСП все още виждаме хора, които все още са приятели на диктатори – например г-н Страхил Ангелов, който казвам, цитирам: „Не е моя работа кой е на власт, който и да е на власт в Сирия, е наш приятел“. За г-н Ангелов Башар Асад е приятел.

Също така доскоро в редиците на депутатските банки бе и Илия Баташки, който от два-три дни е зам.-директор на болницата на МВР, но ние си спомняме Илия Баташки, който носеше подаръци на Саддам Хюсеин. Така че БСП трябва много ясно да се определи какво е – партия на европейските социалисти или партия на комунистическите диктатори. Защото ако комунистическите диктатори са тези, които са пуснали европейските социалисти напред за димна завеса, значи имаме много сериозен политически проблем.

Имате ли обяснение защо въобще се повдига тази тема, защото изобщо не бе поставян въпросът някой да ходи в Сирия.

Аз много отдавна говоря за партия „Атака“, че тя изповядва интернационален национализъм и партия „Атака“ не може да бъде разглеждана като националистическа партия, която изповядва интересите на България. Първо, както знаете, Волен Сидеров бе единственият български политик, който отиде на крака на рождения ден на Путин, за да му занесе подарък. Сега виждаме, че той е готов да отиде и да преговаря с Башар Асад. Виждаме, че този национализъм с единия крак е в Арабския свят, а с другия – в Русия. Не виждам къде са българските национални интереси.

Трябва да си даваме сметка и за тънка енергийна нишка, защото по време на посещението на Башар Асад в България през 2010 г. Георги Първанов му обеща, че когато построим АЕЦ „Белене“ Сирия ще бъде една от първите страни, на които ние ще започнем да изнасяме ток. Сега в момента знаете, че „Атака“ вече внесе законопроект, с който предлга да се започне отново строителството на „Белене“. Самата Магдалена Ташева е зам.-председател на Комисията по енергийни въпроси. Така че, пак казвам, тези хора имат много странични от любовта към България интереси. Нищо общо с тяхното поведение няма това да мислиш за България и да защитаваш интересите й, да те е грижа дали България ще бъде зависима или независима държава, да те е грижа за хората.

В допълнение идва фактът, че партия „Атака“ прави множество дарителски акции със субсидиите си, но на определени и конкретни лица. Ако отворите вестник „Атака“, ще видите, че постоянно има как някой депутат на партията е дарил нещо на пенсионер, на на инвалид. Това е изключителен цинизъм и е страшно заблуждаващо. Това е мараня на хуманизъм, защото тези хора не даряват собствени средства, а нашите данъци – с чужда пита помен правят. Тези хора не си даряват заплатите.

Същевременно е много цинично да си политик и да се занимаващ с дарителски акции. Ти ставаш политик, защото искаш да защитаваш хората с политически средства – със законопроекти, с програми, мерки, стратегии, политики и пр. Дарителските акции са инструментите на гражданите да подобряват страната. И в този смисъл това е допълнителна подмяна, защото много хора се заблуждават и смятат, че това е акт на хуманизъм.

Не трябва да пропускаме факта, че Марин Льо Пен не желае Волен Сидеров в редиците си. Крайните десни националисти се събраха и отхвърлиха „Атака“ и цитатът на Льо Пен е много важен: “Тези партии в крайния десен алианс имат неписана харта за добро поведение“. Т.е. на Волен Сидеров му бе демонтирана етиката не само от българската Комисия за борба с корупцията, а и на европейско ниво. Казано е, че този човек не се вписва в представите за добро поведение. Щом дори крайните националисти не желаят Волен Сидеров, не мога да си обясня на какво основание БСП и ДПС държат на него, а Николай Бареков го обявява за свой говорите.

Трябва да бъдем много внимателни с действията на тази партия, защото не мисля, че действията й по какъвто и да е начин са полезни за България.

Как си обяснявате тези граждански патрули и скинарски дружинки, които обикалят центъра на София.

Винаги се появяват такива неща, когато има остро недоверие към способността на държавата да се справи с проблемите по сигурността на гражданите. От друга страна, това е някакъв тип инструмен за това позабравени политически националистически партии да се покажат на сцената и да покажат някакъв тип присъствие, да докажат, че правят нещо.

За мен това също не е нормален инструмент. Може би в различни държави съществува това – хората, които живеят на една улица, да правят наблюдение, да си пазят собствеността и пр. Но между този тип самоорганизация на граждани, които искат да си пазят собствеността и между това да вървят яки момчета с декорации, черни ленти и т.н., има огромна разлика. Този „граждански контрол“ не е нещо нормално. Не може да бъдеш ходещ билборд и да всяваш страх и омраза. Бих искала да се направи една анкета, за да се види, че тези хора много повече всяват страх, отколкото спокойствие. 

Опазването на обществения ред не е ли работа на МВР?

За мен София прилича на Богота – отвсякъде сме обградени от полиция, навсякъде виждаме ярко полицейско присъствие. Просто на моменти това е изключително депресиращо, защото имаме чуството, че живеем в предвоенна обстановка. От една страна за мен полицията не би трябвало да си върши работата по такъв демонстративен начин, а присъствието й да бъде по-дискретно.

Разбира се, когато говорим за опазване живота на хората, трябва да имаме ярки действия, които да показват, че това е демократична и деполитизирана полиция. Не може да се събират лични данни на хората и да се записват в тефтерчета, защото това най-малкото може да звучи правно обосновано, но да ти записват личните данни в тефтерче, това е най-малкото несериозно.

Същевременно, когато говорим за тези патрули или за хора, които представляват заплаха, за тези хора да се казва – ами , ние нищо не можем да направим, защото те просто се разхождат. Това са двойни стандарти, срещу които хората протестират.

Още по темата

23/11/2013

Политика

Страхил Ангелов: Поканата ми за Сирия е от Хасковската търговска палата

23/11/2013

Политика

Сидеров: "Атака" няма колебания за визитата в Сирия

22/11/2013

Политика

Депутатската визита в Сирия е пред провал

22/11/2013

Политика

Сидеров няма да бъде в делегацията за Сирия