Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че икономическите перспективи за втората половина на тази година, а и след това, са доста "по-мрачни". Това изявлението тя направи на на пресконференция след като днес ЕЦБ повиши лихвите с 50 базисни пункта.

Това е първото повишение на лихвите от страна на ЕЦБ от 11 години насам.

Последствията от войната на Русия в Украйна и растящата инфлация помрачиха икономическите перспективи на еврозоната, отбеляза Лагард.

"Неоправданата агресия на Русия към Украйна продължава да възпира растежа. Въздействието на високата инфлация и по-голямата несигурност оказват забавящ ефект върху икономиката“, каза председателят на ЕЦБ, добавяйки, че тези фактори "значително помрачават перспективите за втората половина на 2022 г.".

Инфлацията в еврозоната "продължава да бъде нежелано висока и се очаква да остане над нашата цел за известно време", каза още тя.

"Икономическата активност се забавя. Въздействието на високата инфлация върху покупателната способност, продължаващите ограничения на предлагането и по-голямата несигурност оказват забавящ ефект върху икономиката“, отбеляза Лагард.

Въпреки това тя също така подчерта, че "има предварителни признаци", че някои от затрудненията във веригите на доставки "отслабват".

Според Лагард се очаква инфлацията "да остане нежелано висока за известно време", тъй като световните цени на енергията ще останат високи в близко бъдеще. Тя обаче предупреди, че натискът върху цените се разпространява в повече сектори отчасти поради натиска, предизвикан от растящите енергийни цени.

Въпреки това шефът на ЕЦБ отбеляза, че "при липса на нови смущения", разходите за енергия трябва да се стабилизират и затрудненията в доставките трябва да отслабнат, подпомогнати от нормализирането на паричната политика.

Кристин Лагард заяви, че пазарът на труда остава силен, със "силно търсене на работна ръка". Растежът на заплатите продължи да се увеличава постепенно през последните няколко месеца, но "все още остава като цяло ограничен", въпреки че се очаква по-бърз растеж на заплатите с течение на времето, когато икономиката се засили.

"Повечето измерители за дългосрочни инфлационни очаквания в момента са около 2%, въпреки че последните ревизии над целта на някои показатели изискват непрекъснато наблюдение“, каза още тя.

Кристин Лагард подчерта, че одобрението на Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (TPI), което беше единодушно подкрепено на днешното заседание на ЕЦБ, позволи на централната банка да предприеме по-агресивно увеличение на лихвения процент, отколкото беше сигнализирано по-рано.

"TPI е инструмент, който ще ни помогне да изпълним мандата си за ценова стабилност, като върнем инфлацията в средносрочен план до 2%“, подчерта Лагард.

Тя отбеляза, че Управителният съвет ще определи, въз основа на показателите за допустимост, "които ще сигнализират или не за необоснована хаотична пазарна динамика", дали дадена страна членка на еврозоната трябва да активира инструмента TPI.

Лагард обясни, че всички държави от еврозоната ще отговарят на условията за TPI, но че ще бъдат извършени "задълбочени оценки" и ще бъдат обсъдени "множество показатели", за да се определи кои икономики се нуждаят най-вече от помощта по този нов финансова инструмент.

Тя очерта четири критерия, по които дадена страна членка на еврозоната може да се възползва от новия Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI): съответствие с фискалната рамка на ЕС; липса на сериозни макроикономически дисбаланси; фискална устойчивост; стабилни и устойчиви макроикономически политики.

Според нея решенията на ЕЦБ за лихвените проценти на следващото заседание през септември ще се основават на икономическите данни към момента, подчертавайки, че банката е на "пътя на нормализиране" на паричната си политика.